С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

ТИТАНичният диктатор

Генералният директор на "Титан цимент Златна Панега" Александър Чакмаков е човек на действието
Share Tweet Share
Снимка

Александър Чакмаков

 Фотограф: Надежда Чипева

Титанът е химически елемент с температура на топене 1668°C. Той е лек, як, блестящ, устойчив на корозия метал със сребристобял цвят. Всъщност титанът се смята за най-здравия метал на Земята.

Четиридесет и шест годишният генерален мениджър на "Титан цимент Златна Панега" Александър Чакмаков е устойчив на промените и предизвикателствата точно като титана. Той е начело на компанията, откакто гръцката "Титан цимент" я закупи от германската "Хайделберг цимент" през 2004 г. Оттогава досега ръководеното от него предприятие расте всяка година.

Днес е трудно да познаете стария циментов завод в Златна Панега. Наоколо няма прах, всичко е ново, всяка свободна площ в двора е превърната в зелена градина и никъде не се забелязва дори изхвърлена хартийка. За последните три години и половина гръцките собственици са вложили в предприятието над 52 млн. евро, подменени са 36 км подземна комуникация, работниците се хранят субсидирано в модерна столова. Всичко това до голяма степен се дължи тъкмо на Чакмаков, който успява да убеди гръцките собственици, че в България си заслужава да се прави бизнес.


Трудните моменти


Когато на 5 май 2004 г. Чакмаков пристига за първи път в завода в Златна Панега, е повече от смутен. "Заварих много остаряла техника и пълна липса на инфраструктура, а очаквах нещо съвсем друго", спомня си мениджърът. Първата му реакция е да се откаже от поста. После обаче събира кураж и решава да докаже, че промяната е възможна. И успява.

Впрочем преди четири години не само инфраструктурата е в плачевно състояние. По онова време новите собственици заварват в завода много хора на нетипични места. Социалистическият манталитет продължава да господства, климатът в предприятието е нездравословен. Самият Чакмаков си обяснява слабото дотогава представяне на компанията с факта, че германските собственици твърде много са се предоверили на местните мениджъри, без да контролират изкъсо решенията и действията им.

Новият мениджмънт започва с поредица от мерки с "административен и дисциплиниращ характер". В производството на цимент по онова време са заети над 500 души, днес са по-малко от 400. Основна причина е автоматизацията в много сектори. Мениджмънтът обаче се опитва да направи съкращенията максимално безболезнено. Един пример за това е предложението към по-възрастните работници за доброволно пенсиониране, което включва изплащането на 12 пълни работни заплати. "Стремежът ни беше да сме максимално продуктивни и да можем да даваме повече пари на хората, които остават на работа", твърди Александър Чакмаков. Резултатите не закъсняват - в последната класация на "Капитал" Топ 100 на най-големите български компании "Титан цимент Златна Панега" заема осмо място по рентабилност (34.16% за 2007 г.). Производителността е повишена чрез инвестиции в оборудване и по-голяма дисциплина, както и с вложения в превантивна ремонтна дейност, чрез която се намаляват престоите и авариите.


Превратностите на съдбата


Александър Чакмаков е в бизнеса, свързан със строителството, откакто се помни, но днес малцина могат да повярват, че професионалният му път се е развил в тази посока само по една щастлива случайност. "Аз се чувствам реално отговорен и "виновен" за това, че Чакмаков се захвана с търговията с цимент", споделя Тодор Костов, изпълнителен директор на "Холсим България" - единия от двата големи конкурента на "Титан цимент" в страната. И има защо да е така - през 1987 г., след като младият тогава Чакмаков получава дипломата си за висше образование от ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС - бел. ред.), първоначално решава да работи в държавната фирма "Машиноекспорт". Тогава тъкмо Костов го убеждава, че работата във ВТО "Стройимпекс" е по-интересна. Чакмаков започва в циментовата кантора на външнотърговското обединение. Там младият специалист има късмета да попадне в сериозен екип с мениджъри професионалисти. "Там се научих на ред и дисциплина, на елементарни неща, като например да спазвам стриктно работното време", спомня си мениджърът.

Веднага след промените Костов и Чакмаков стават съдружници и основават частната компания "Стройцем", която постепенно се превръща в най-големия износител на клинкер и цимент в страната. Фирмата започва да внася бял цимент от заводите на "Титан" в Гърция, понеже такъв в България не се произвежда. Точно оттогава са и първите контакти на гърците с бъдещия директор на бизнеса им тук.

"Стройцем" ми даде възможността да почувствам духа на частното предприемачество, даде ми усещане за риск, както и за младостта, която иска да рискува и печели. Там направихме първите истински пари", разказва Чакмаков. И скромно премълчава, че една от най-добрите сделки на фирмата се дължи именно на него. През 1994 г. Тодор Костов е на сватбено пътешествие в Далечния изток и е делегирал целия бизнес на своя съдружник. Чакмаков отива в командировка при дългогодишен клиент - циментово предприятие в Израел. Там той се запознава с главния търговски мениджър на швейцарската циментова компания "Холсим".

По онова време "Холсим" модернизира свой завод в Ливан и предприятието има нужда от клинкер, докато пусне отново мощностите си. Чакмаков устно договаря износ на клинкер на прекрасна за "Стройцем" цена. Първоначално Костов е скептичен, защото не е свикнал да работи с устни договори, но скоро се убеждава, че това е една от най-добрите сделки за компанията.

Няколко години по-късно двамата предприемачи инвестират в масовата приватизация. Костов и Чакмаков успяват да купят част от пуснатите за продажба 45% от капитала на "Плевенски цимент". През 1997 г. Александър продава своите дялове на гърците от "Титан цимент", които преди това са придобили и 34% държавен дял. През май същата година е поканен за изпълнителен директор. "За мен беше голямо предизвикателство от чисто търговска дейност, донякъде административна, да се захвана с промишленост. От друга страна, бях сигурен, че "Титан" имаха амбициозни намерения в България и това се доказа по-късно", казва Чакмаков. В дъното на икономическата криза "Титан" е като една бяла лястовичка в бизнеса с визия за развитие на сектора. Работата в подобна мултинационална компания кара Чакмаков да погледне нещата под друг ъгъл - научава се да ръководи голям екип хора.

Впрочем генералният директор на "Титан цимент Златна Панега" е убеден, че без да се усъвършенства непрекъснато, не може да бъде успешен ръководител. "Винаги съм искал да се уча от най-добрите, никога не ме е било срам да питам. Да се учиш от конкурентите също е изключително добро качество. В България другите две компании в нашия бранш също са много големи и определено вършат някои неща по-добре от нас", признава мениджърът. "В "Холсим" например са по-напред в използването на алтеранативни горива. Аз наблюдавам и чета какво правят не само нашите конкуренти в страната, но и всички компании в Топ 10. За да се развива един мениджър, трябва да следи всички области - пазар на труда, себестойност, новости в технология. Защото, ако не се развиваш, си обречен на застой."

Твърдата ръка


Ако се сравняват различните периоди в мениджърската кариера на самия Чакмаков, няма как да не се забележи развитието, към което той толкова се стреми. "В началото той искаше да се занимава с всичко и делегирането не му се отдаваше", казва за него Тодор Костов. "С годините обаче свикна да вярва повече на мениджърите си и да им делегира права."

"Аз съм преди всичко софиянец, момче от улицата. Това ми е дало друга гледна точка - умея да ценя парите, не обичам да се изхвърлям и поведението ми е на човек, който винаги очаква да се случи нещо лошо", твърди Чакмаков. Тъкмо това чувство го държи винаги нащрек и в кондиция. Комбинирано е с голяма упоритост и дори инат, както твърди Костов: "Когато гони нещо, го гони докрай!"

Тези качества вероятно се дължат и на македонската му жилка, както и на спортната злоба, заложена в характера от баща му - Нако Чакмаков, който през 1948 г. става шампион по футбол с ЦСКА. "В моето семейство второто място никога не е било цел, а трагедия, винаги сме се стремели само към първото", казва Александър Чакмаков. И признава, че е имал известна доза късмет, че е попаднал в среда и компания, които са му дали възможност да се развива. Във всички етапи на кариерата си мениджърът се е сблъсквал с кадърни и трудолюбиви хора и навсякъде е бил насърчаван да се развива и учи.

Казват, че част от таланта му е да възприема нещата бързо и също така бързо да взема решения. A самият Чакмаков е доказал, че може да работи с мащаб, защото тези 52 млн. евро са инвестирани в Златна Панега за много кратък период от време - три години и половина, през които българската компания е работила по 17 проекта едновременно - всички завършени навреме и в рамките на планирания бюджет.

"Днес има два класически модела на управление. Единият казва: делегирай задълженията и задръж правата. Аз съм за втория: контролирай повече!", отсича Чакмаков и определя себе си като диктатор в добрия смисъл на думата: "Уповавам се на екипа си, давам им права, но и много строго ги следя." Думите му потвърждава и финансовият директор на "Титан цимент Златна Панега" Бисер Досев: "Не бих казал, че е напълно тоталитарен началник, но наистина се стреми да следи всичко изкъсо." Впрочем самият финансов директор е най-доброто доказателство за приемственост в компанията, защото е бил в екипа на Чакмаков още по време на мениджърския му период в "Плевенски цимент".

Генералният директор е убеден, че няма голяма компания, в която да няма делегиране. "Голямата фирма е като организъм - трябва да има споделяне между различните органи (звена), но същевременно не може дясната ръка да не знае какво върши лявата. Това е и най-голямата задача на успешния мениджър - да контролира, да знае кой какво може, докъде може да се натиска с работа", споделя философията си Чакмаков.

Той вярва в екипа си, но е убеден, че "отбор без лидери никога не постига добри резултати". "От спорта знам, че един отбор е силен на нивото на звездите си, така че всичко е въпрос на правилна преценка и на това да се освободиш от хора, които не вършат работа. Тук няма сантименти, те остават за след работа. На Балканите не правилният, а работещият модел на управление е авторитарният, защото в противен случай тоталната демокрация се изражда в анархия."

Житейски факти

роден на 17 декември 1962 г. в София

женен, с две деца


Образование

- Международна гимназия St. Mary, Токио (1975-1980)

- Sophia University, Токио - "Финанси и кредит" (1981)

- ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС), София - "Международни икономически отношения" (1982-1987)

- Владее английски и руски


Професионален опит

- ВТО "Стройимпекс", отдел за търговия със строителни материали - младши специалист (1987-1989)

- "Стройцем", управляващ партньор (1987-1991)

- "Плевенски цимент", изпълнителен директор (1997-2004)

- "Титан цимент Златна Панега", генерален директор (2004- )




Компанията
  2005 2006 2007
Приходи 116.23 155.546 179.277
Печалба 27.97 36.504 61.238

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly