С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Опаковката не лъже

Тодор Чаков от "Унипак" АД вече мисли за времето след кризата
Share Tweet Share
Снимка

Тодор Чаков

 Фотограф: Надежда Чипева

Тодор Чаков за пръв път вижда печатна машина като първокурсник в университета.  И се влюбва в тази техника. По онова време той ръководи отдела по дизайн и предпечат в пловдивски вестник. За кратко минава през издателство, после прави рекламна агенция, а след това рязко сменя амплоато с верига магазини за авточасти. Постепенно открива как технологията, с която се правят гарнитури за коли, е близка до тази на печатарските машини и така се връща към студентската си любов. Купува печатарска техника. До днес помни първата поръчка за 5000 опаковки за прах за пране.
Така през 1996 г. стартира компанията "Форт" ООД в Пловдив, която е специализирана в производството на опаковки от картон и велпапе, а в производството на каширани опаковки е с най-голям пазарен дял. В края на декември 2007 г. Тодор Чаков и съдружникът му Христо Христакиев стават собственици на завода за опаковки "Унипак" в Павликени. Сега "Форт" ООД притежава 88% от акциите на "Унипак" АД, а двамата съдружници управляват и двете компании.

В добавка към предприятието Чаков и Христакиев се сдобиват с куп недоволни клиенти, сблъскват се с недостиг на поръчки и на пари за заплати. Още с влизането в завода новите собственици разглеждат внимателно всички бизнес процеси и променят много от тях, като запазват "технологии и начини на работа, които още от  социализма са добре измислени и реализирани". Днес заводът е лидер в производството на каширани и картонени опаковки, които се ползват широко в хранително-вкусовата, фармацевтичната и химическата промишленост. Освен че работи за вътрешния пазар, предприятието изнася продукция в Германия и Румъния. Произвежда широк асортимент от изделия – от пликове за хляб до етикети за вина, покрития върху хартии, фолиа, корнети за сладолед, опаковки за тютюневата промишленост и др. Последната инвестиция в нови машини е на стойност над 1.5 млн. евро.
Чаков определя бизнеса като доста труден, защото всяка поръчка от първия й етап до дизайна е цял отделен проект. "Няма ден, в който да правим две еднакви неща, може дори да се стигне до сто различни поръчки, а за да направиш една проста опаковка, има седем-осем операции с трудна организация, която изисква голяма подготовка на хората."


Повечето компании свиват разходи, а вие инвестирате. Защо?

Не мога да кажа, че ние не свиваме разходите. Оптимизирахме много от дейностите, пренасочихме хора към други позиции и производства. Не смятам обаче, че паниката е добър съветник. Затова вече мислим за времето след кризата. Нашата стратегия за развитие винаги е за три-четири години напред. Ето защо и сегашната ситуация не ни завари съвсем неподготвени. Последната сериозна инвестиция, която направихме, е отпреди три месеца. Купихме три машини, едната от които е най-ново поколение. Техниката струва 1.44 млн. евро без ДДС, вече е монтирана и дори има чужди специалисти, които обучават хората ни да работят на нея. Тези нововъведения увеличават четири пъти производството, подобряват качеството и се оказва, че след тяхното въвеждане в експлоатация са необходими 30 до 40% по-малко персонал. Но не сме съкратили нито един човек, пренасочили сме хората към други дейности. Правим преструктуриране, без да съкращаваме и да намаляваме заплати.

Какво ви създава най-големи главоболия?


Клиентите стават по-капризни, правят повече рекламации, не искат да сключват договори, не плащат навреме. Отделно от това в България трудът има много ниска принадена стойност, често е неефективен. Ние работим упорито да се влага по-малко труд в единица продукция и в това отношение сме над средното европейско ниво, макар, разбира се, да има още какво да се желае. Съобразяваме се и с това, което сме заварили. Едно такова предприятие - 54 декара, не се модернизира за година или две и не може отраз да се направи модерно и европейско. Друг конкретен проблем са неясните дефиниции в бизнеса – например в нашата страна не е ясно какво се иска от доставчика. Работим много с Германия. При поръчка ни дават едни спецификации, големи като роман, описват всичко до най-малкия детайл и имат правила. А тук клиенти могат да се обадят и да ни кажат: "От еди-коя си кутия ми смени еди-коя си буква в еди-кой си текст." Имам случаи с огромни заводи, които си искат поръчката, а се оказва, че не са я подали по каналния ред, не знаят дори с кого са говорили, но смятат, че имат договор и поръчката е задействана.
Основен проблем пред бизнеса в България като цяло е корупцията. Без подкуп не можеш да спечелиш държавна поръчка и, ако някой ти каже, че не се е сблъсквал с това, лъже. Дори инспекцията по труда не работи, за да контролира истински някакъв процес, а предимно за да глобява. Това показва моят опит.

Как инспекцията по труда може да стане по-ефективна?

Мога да кажа какво не ми харесва сега: не ми харесва идеята всички отговорности и задължения да са вменени на работодателя. Нямам нищо против инспекцията да ни проверява всеки месец и да дава препоръки, но нека от тези препоръки да има полза. Какъв е смисълът от създаването на хиляди документи, които никой не чете и на практика не повишават безопасността на труда в предприятието?! Мога да се изкажа ласкаво за инспекцията в Пловдив. Там наистина ни помогнаха доста със съвети и препоръки за конкретни казуси.
Здравата логика е фирмите да виждат възможност в проверките на инспекцията да подобрят своята работа. А те се страхуват, когато им идват на проверка. Страхът се поражда от факта, че винаги могат да те глобят, без да знаеш защо. Това зависи само и единствено от настроението на инспектора. Ето например ние освободихме наш работник, защото не ставаше за нищо. От инспекцията по труда дойдоха на проверка и започнаха да правят някакви сметки. От тях излиза, че, ако човек работи на празници, независимо че тези дни влизат в 22-та работни за месеца, трябва да получи четири пъти повече. Аз не съм съгласен с това. Сега обжалвам, защото смятам, че съм глобен неправомерно.

Как мотивирате персонала си? Необходимо ли е това във време на криза?

При нас има разценка на труда и норма. Работникът знае точно каква работа трябва да свърши, за да получи дадени пари. Миналата година всяка седмица някой се пазареше за заплати и беше недоволен. Фирмите наемаха лесно хора, нямаше свободна работна ръка. Сега вече не е така. В този смисъл кризата подейства оздравително. Аз не обичам някой да ме поставя на тясно с изнудване от типа "напускам, не можеш да се оправиш". Ако трябва, имам технически познания и ще подкарам машината сам, не ме е страх да се върна в началото. Няма машина в завода, на която да не мога да работя. По принцип ние държим много на подготовката и обучението на персонала, но ако някой не става, няма логика да остане при нас.

Лесно ли намирате необходимите ви хора?

Проблемът на пазара тук е, че от 10 души, които кандидатстват за работа, става един. Да не говорим, че завършилите средно техническо образование не знаят какво е грес или машинно масло. Та те дори не знаят основни правила за работа с машини или техника на безопасност! Няма истински технически училища и не се подготвят кадри, не се мисли в перспектива. В Германия отидох на демонстрация на машини в един завод и с единия от директорите си говорихме за проблема с кадрите. Там са направили анализ на поколението, което расте в момента, и са разбрали какви ще бъдат неговите характеристики след пет години, когато излезе на пазара на труда. И тъй като това поколение е изцяло свързано с компютрите, те са разработили машина, която се управлява като електронна игра. Германците мислят за това как на един млад човек да му е интересно, като се наложи да работи на техните машини. Това много ме впечатли. При нас не е дошъл нито един обучен човек за каквато и да било работа. Няма дори стругари, фрезисти, да не говорим за специалисти печатари или щанцьори.

Производството ви е свързано с доста отпадък. Какво правите с него?

На Запад хората са решили този въпрос - един отпадък винаги влиза в производството на нещо друго. Когато нещо не може да се рециклира, не значи, че то трябва да спре да се произвежда. Просто трябва да се намери начин то да се оползотвори. Тук аз имам проблем, защото имам отпъдък, а няма предприятие, на което да го предам. В България има само едно предприятие, което ползва отпадъчна хартия. То обаче не успява да побере всичката, която му изпращат. Отпадъчната хартия в България няма цена, а навсякъде по света струва пари. Например в Сърбия е 120 евро на тон. За себе си съм решил проблема, като подарявам хартията или я изкарвам в Сърбия или Турция.
 
Как се справяте с конкуренцията във вашия бранш?

Конкуренцията при нас е жестока. Това води до падане на цените и до по-взискателни клиенти. Процесът има и своите положителни страни. Като цяло България става по-конкурентоспособна на европейско ниво и ние не спираме да мислим как да подобрим нашата работа. Говоря за това по нов начин да представиш опаковка или да решиш проблема на клиента по начин, по който конкурентът ти не може, да предложиш продукти, за които никой дотук не се е сетил.

Управлявате съвместно с вашия съдружник Христо Христакиев. Как действа такъв тандем? 

Имаме почти еднакво мислене за много от нещата, които правим. Нормално е да имаме понякога различно виждане за някоя ситуация или процес. Тогава сядаме, правим анализ и взимаме едно решение. Делим си работата, но сме взаимозаменяеми. Разпределяме си задачите -  от мениджмънта и маркетинга до поръчките, доставките, управлението на производството.
 
Подготвяте нов изпълнителен директор. Защо решихте да делегирате оперативното управление на външен човек?

И аз, и Христакиев имаме достатъчно друга работа. Нормално е да има отделен човек  за оперативното управление, който да е постоянно в завода. Но той трябва да има доста качества и знания и затова процесът на подготовка за тази позиция е дълъг.

Как ще се промени браншът ви през следващите години?

Със сигурност след кризата бизнесът, и то не само нашият, няма да е същият. Хората ще ценят парите по друг начин, няма да има сделка на всяка цена, което дотук беше много типично за България - независимо че печалба няма и няма развитие, всеки се стремеше към сделки. Може би ще се научим и как да се конкурираме, без да сваляме цените. На практика основната конкуренция тук е на база цена – който даде най-ниската, той взема поръчката. Това също трябва да се промени.


Визитка

Житейски факти
- роден на 3 декември 1969 г. в Пловдив
- разведен
 Образование
- Технически университет, София - инженер по оптикоелектроника (1987-1992)
Професионален опит
- в. "Провинция", Пловдив - директор "Предпечатна подготовка и дизайн" (1988-1989)
- "Рефлекси" - фирма за реклама и предпечатна подготовка - собственик (1989-1990)
- верига магазини за авточасти - собственик (1990-1996)
- "Форт" ООД, Пловдив - изпълнителен директор (1996- )
- "Унипак" АД, Павликени - председател на борда на директорите (2007- )
 
Компанията

Работници и служители - 277
Оборот за 2008 г. - 18.156 млн.
Оборот за 2007 г. - 16.016 млн.  

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly