С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Кариера без граници

Петър Пунчев от белградското "Радио 3" доказва, че добрият мениджър е добър навсякъде
Share Tweet Share
Снимка

Петър Пунчев

 Фотограф: Надежда Чипева

Петър Пунчев управлява радиостанции в чужбина вече близо три години. Не че в България за него няма работа или пък се притеснява от шума около оповестеното преди няколко месеца негово агентурно досие. Създателят на първото частно радио в България - FM+, напуска родината си заради смесица от лични и професионални причини. Сред тях най-силна като че ли е емоционалната - когато през 2007 г. получава предложение от ирландската медийна компания Communicorp Grouр да оглави нейния новостартирал бизнес в Украйна, съпругата му вече работи в тази страна. Приемайки, Пунчев се събира със семейството си.

Професионалните мотиви за това решение са не по-малко важни. Той си дава сметка, че неговите възгледи за развитието на създаденото и ръководено от него по онова време радио FM+ се разминават с вижданията на новия собственик на радиото - американската компания Еmmis. Петър Пунчев има и още един съществен личен аргумент: "Реших, че е дошло моето време да опитам нещо, за което винаги съм мечтал - работа като международен мениджър."

След като окончателно се разделя с FM+, Пунчев работи една година в Украйна за Communicorp Grouр. В края на 2008 г. мениджърът поема "Радио 3" в Белград. Само за месеци на този пост новият главен изпълнителен директор реформира основно и модернизира неуспешната дотогава радиостанция, като утроява пазарния й дял, изкачва я от 17 на 8 позиция и атакува челната тройка. Заедно с това във времена на криза постига над 1100% ръст на продажбите.

В България името на Петър Пунчев отново влезе в медиите покрай неотдавнашната проверка на комисията по досиетата, която го посочи като агент заради един-единствен контакт с контраразузнаването. Всъщност Пунчев твърди, че винаги се е старал да бъде далеч от службите. Още през 1980 г., в края  на срочната си военна служба, с ясно съзнание за последствията отказал  кариера на военен разузнавач под  прикритието на кореспондент в чужбина.

Защо е мълчал за всичко това близо 20 години? "Не е редно да се разказва. Не защото имам какво да крия, а спрямо държавата. Аз имам договор с нея, че не мога да разговарям за тези неща. Смятам го за нормално. Или правим секретна дейност, или правим седянка", отсича Пунчев.


Компанията

"Радио 3" е част от сръбската Trident Media Group, която освен радио притежава и интернет портали и печатно издание.
- Аудитория - между 20- и 40-годишна възраст
- Стил - класическа поп станция с европейски хит формат
- Ръст на продажбите юни 2009 г. спрямо 2008 г. - 1100%
- Ръст на пазарния дял юни 2009 г. спрямо 2008 г. - 300%

Възможно ли беше преди 1989 г. човек да откаже да стане сътрудник на тайните служби?

Всъщност влязох с чиста съвест в школата за обучение на кадри към тогавашното Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО). В процеса на подготовката обаче започнах да си давам сметка, че РУМНО има по-големи планове от това, за което се бяхме договорили. Те искаха, ако се наложи, да служа в поделение. Аз категорично отказах. Бях единственият, напуснал РУМНО по собствено желание. Осем години живях със забрана за пътувания извън страната и с ограничения в работата си. Единственият ми контакт със службите след това беше чрез моя съсед и добър приятел Петко Сертов, за чиято работа в контраразузнаването се  досещах. Един ден той ме попита дали  според мен  чуждият дипломат Х., един от многото, с  които се срещах служебно, работи срещу  България? След още две-три срещи отговорих с не. Никога след това не съм бил търсен и не съм контактувал със службите.

Преди две години, когато излезе законът за досиетата в новия му вариант, Петко Сертов ме покани на среща и ми каза, че покрай онази стара история съм въведен в картотеката и скоро това ще стане публично известно. Оттогава живея с тази мисъл.

В едно писмо до медиите твърдите, че сте създал първото частно радио в България - FM+, с основен капитал от 3 хил. долара. Как се прави радио с толкова малко пари?

През 1992 г. 3 хил. долара бяха немислимо голяма сума. Голямата заслуга за тези пари е на Петър Гюзелев-Щуреца. Той беше написал пакет музикални сигнали на радио "България" и беше получил за тях 21 хил. лв. Внесе 17 хил. от тях във фонда за развитие на частно радио. Пултът в студиото бе този, с който "Щурците" 25 години бяха обикаляли страната. Микрофона ми даде една секретарка в националната телевизия. Колегата ми  Кирил Калев и аз си донесохме компактдиск плеърите от къщи и така започнахме. Радио FM+ се помещаваше в две стаи - едно студийце и едно общо помещение, в което се събирахме всички. В началото бяхме петнайсетина човека. Четиримата, които създадохме радиото - аз, Константин Тилев, Кирил Калев и Бойчо Автов, бяхме хора от Българското национално радио и имахме опит в правенето на предавания. Нямахме обаче опит в управлението на предприятие, което се издържа от радиопродукция.  

Как се е променила медийната среда от старта на първото частно радио FM+ досега?

Българският радиопазар мина през ентусиазма, неграмотността, полуграмотността, ограмотяването, нормалната зрялост и в момента е в упадък. Тази крива е естествена. В Белград, където работя в момента, сме в по-благоприятна ситуация - сега се оформят отделни радиоформати, групи от радиостанции, които да комбинират формати и всичко останало, което формира пазара така, че да потръгнат нещата. В България това вече се случи. Тук по-скоро имам усещането за известен хаос в програмно форматен контекст, за един отегчен бизнес, който няма да умре. Бизнес, от който въпреки всичко хората печелят, в който има отделни прекрасни неща, но като цяло няма нищо ново, нищо вълнуващо, нищо интересно. Усещането за еднаквост в звученето на радиостанциите е неизбежно за един развит пазар като българския.

В момента управлявате сръбско радио. Каква е разликата между радиопазара в България и в Сърбия?

- Сръбският радиопазар е на нивото на развитие на нашия пазар през 1995-1997 г., най-щедро казано. Т.е. говорим за едно изоставане от 10-12 години от гледна точка на ноу-хау , организация на труда, програмна политика, рекламна дейност. Това се допълва от факта, че там няма обучени хора и всичко се прави на принципа "ами, аз така си мисля". Така че в Сърбия има много работа за истински експерти.

Вие като мениджър бихте ли привлекли чужденец на ключова позиция в ръководено от вас радио?

За мен хората не се делят на чужденци и българи. Аз вече привличам български специалисти в Белград. Например с гласа на актьора Джоко Росич са записани сигналите на "Радио 3". Използвам Христо Вълчев, който напусна радио FМ +, като консултант в търговската част. Бих използвал всеки един от блестящите специалисти, които създадох  в радио FМ +  и не само там.

Националността е била голямо предизвикателство по-скоро за собствениците на "Радио 3". Когато резултатите на радиото се промениха като слушаемост и рекламни приходи, съпругата на собственика дойде и ми каза: "Петре, не искам да го разбираш криво, но първата ми мисъл, когато Милорад ми каза, че е наел българин, беше откъде накъде българин и как един българин може да знае от какво се нуждаем ние тук и какво бихме слушали?! Сега искам да ти се извиня."

Работата ми в Белград за мен е голямо предизвикателство и много ценна като опит, защото така, както културите ни са близки, така има и много сериозни различия. Сърбите са много точни и стриктни в изпълнението на задачите си, защото са интелигентни и образовани. Те обаче знаят много добре кога започва и кога завършва работният им ден и няма да мръднат дори малкото пръстче на левия си крак, за да направят нещо извън работно време. Сега радиото разчита изцяло на моите идеи, защото творчеството, инициативността там са останали на заден план. В този смисъл двама или трима български помощници са ми добре дошли. Ние сме много, много по-напред в бизнеса. Сръбският пазар е много перспективен за българи, които са минали през ада на 90-те години и са усвоили от първите стъпки как се прави бизнес.

Необходимо ли е добрият мениджър на радио да е минал през кухнята на медията?

- Не. В това съм категоричен. Разбира се, ако все пак си бил журналист, това много помага. Много от водещите ми казваха: "Петьо, ти не можеш да си представиш колко ни е тежко." А аз им отговарях: "Напротив, мога, защото съм бил водещ." Работил съм през нощта и по седем часа съм водил в частното си радио и знам всичко. Знам какво е да ти откаже микрофон, да те напсуват слушателите в ефир... Добрият мениджър е добър мениджър навсякъде. В края на краищата умението да работиш с хора, умението да планираш, да бъдеш визионер и, разбира се, да можеш да разпознаваш числата, по-големи от четири знака, и да знаеш какво означават, докъде и как тези пари ще ти стигнат и как да ги вложиш най-добре - това не е чак толкова различно. Има опит, който е важен за добрия мениджър по принцип, без значение какво управлява.

Каква е печелившата формула за успешно радио?

Радиото е емоция и това е неговата сила в сравнение с много други медии, особено с интернет медиите. Реално основата за доброто радио е алгоритъм, математика и много строга политика по отношение подбора на песните, начина на разполагането им в програмната схема и ротацията им, начина на контролиране на водещите в ефир и на всички, които имат достъп до микрофон и влияят на аудиторията. Необходимо е да се следи говорната част в програмата. Когато уцелиш баланса между говор и музика и избереш правилните песни, нещата сами идват по местата си.

Умората на слушателите е неизбежна, защото едно радио, за да бъде успешно, трябва да работи с малко песни, а за да работи с малко песни, то рано или късно ще започне да втръсва на най-ревностните си почитатели. Още не е открита идеална формула, с която да задържиш аудиторията десетилетия. Затова всяко радио има спадове и подеми. Важно е обаче да се защитава и развива марката, така че в моменти на слабост, на атаки от конкуренцията, дори на големи грешки в собствената работа тя да може да те държи над водата.

Когато човек работи много и се отнася сериозно към нещата, следи тенденциите по света и не се отпуска, резултатите идват. Мисля, че го доказах и в България, и в Украйна, и сега в Сърбия. Всеки, който иска да прави качествен радиобизнес, трябва да знае, че тази медиа не е просто машина за музика.

Визитка

Житейски факти

- Роден на 3 юни 1956 г. във Велинград
- Женен, с две деца

Образование

- Московски държавен университет "Ломоносов" - журналистика (1973 - 1978)
- обучения по мениджмънт във Франция, Великобритания и САЩ (1993 - 2006)

Професионален опит

- БНР - водещ и новинар (1982 - 1988)
- в. "Работническо дело", отдел "Международна информация" (1988-1991)
- в. "Меридиан мач" и "Меридиан спринт" (1991)
- в. "Континент" - отдел "Международна информация" (1991-1992)
- Радио FM + - съосновател (1992)
- FM+ Group - президент и генерален директор (1992-2007)
- Communicorp Group - висш мениджър за активностите в Украйна и Сърбия (2007-2008)
- "Радио 3", Белград, Сърбия - главен изпълнителен директор (2008)
 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly