С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Мариана Итева: MBA позволява на мениджърите да развият "меките" си умения

Изчакайте известно време да натрупате не само професионален, но и житейски опит, преди да запишете MBA, съветва регионалният директор "Индустриално развитие" на "Веолия" за Централна и Източна Европа
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

В рубриката на "Кариери" - MBA периодично ви запознаваме с MBA алумни от различни университети, за да разберете от първа ръка как това образование е повлияло на кариерата им и къде виждат неговите плюсове и недостатъци от дистанцията на времето.

Днес ви представяме Мариана Итева, регионален директор "Индустриално развитие" на френската компания за комунални услуги "Веолия" за Централна и Източна Европа. Тя е член на съвета на директорите на "Софийска вода" АД и на арменското подразделение на "Веолия" – "Ереван Джур". Тя е и член на изпълнителния комитет на "Веолия" за Централна и Източна Европа. Завършила е магистърска степен от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Притежава MBA диплома със специализация "Международно бизнес развитие" от Aston University в Бирмингам, Великобритания.

Как стигнахте до решението да запишете MBA програма?
Зад решението да запиша MBA програма стоеше желанието да осъществя кариерна промяна, както и опитът на мои близки приятели, които вече бяха направили MBA и по този начин бяха успели да сменят кариерата си. Какво имам предвид под кариерна промяна? Дотогава работих в т.нар. публичен сектор, но исках да премина в частния. И на базата на опита на моите приятели това се оказа доста успешна стъпка към превключване от една кариера в друга. Нямах предварителна идея какво точно ще правя в частния сектор, но знаех, че искам да се занимавам с международно бизнес развитие, да имам международна кариера. Другото, което трябваше да реша, е мястото, където да направя MBA. Пред мене изборът всъщност беше или в САЩ, или във Великобритания. И тъй като по стечение на обстоятелствата тогава заминах да живея във Великобритания, реших, че ще направя MBA там. Още повече, че редовното MBA образование в Обединеното кралство е 12 месеца, т.е. само с една година откъсване от работа, докато американският модел е 2 години, което ми се стори прекалено дълго.

Работeхте ли, докато учехте?
Не, не работех, защото исках да приключа в рамките на тези 12 месеца, така че пред мен не стоеше този проблем. Всъщност идеята да направя MBA беше да имам западна диплома, с която да си намеря по-добра работа във Великобритания. Освен това твърдо вярвам, че е много трудно да се съвместяват и двете – трябва да си фокусиран или върху работата, или върху ученето. Знам го от близки мои познати, които са го правили, и е много изтощително.

Как избрахте коя MBA програма да запишете? По какви критерии се водихте?
Имах няколко критерия за себе си. На първо място, исках да е бизнес университет в топ 6-7 във Великобритания. Гледах различни класации за MBA и държах училището да бъде международно, т.е. поне една трета от студентите в него да са чуждестранни. Второ, понеже живеех в Бирмингам, трябваше да е близо до дома ми. И за щастие се оказа, че в областта има 2-3 университета с добри бизнес училища. Третият много важен фактор беше, че аз сама си финансирах MBA, като вложих в него почти всичките си спестявания и се наложи дори малко помощ от приятели. Въпреки това мога да кажа, че това беше най-добрата инвеестиция, която направих в живота си.

До каква степен опитът, който бяхте натрупали към онзи момент, ви помогна по време на обучението ви?
Помогна ми с това, че вече имах международния опит, тъй като вече бях живяла и работила в Щатите. Всъщност този опит ми помогна след това за работата, която си намерих. Също така във Великобритания се изискваше да имаш минимум 3 години трудов опит, за да запишеш MBA, освен всички други изисквания за успех, диплома и т.н. А в това има логика, защото натрупаният опит, какъвто и да той, дава съвсем друг поглед върху образованието.

Какви нови умения искахте да придобиете, записвайки MBA програмата?
Първо исках да подобря базовите си познания за бизнеса като цяло, които са съществени за всеки мениджър. Например имахме финансово-счетоводни модули, които не бяха сред любимите ми предмети, но просто е задължително да можеш да разчиташ финансови отчети и да знаеш какво означават те. Другата част беше чисто оперативният мениджмънт – как се управлява един бизнес. И не на последно място т.нар. организационна психология – работата с хора, подборът на кадри както на мениджърско, така и на експертно ниво. Не мога да кажа, че чрез MBA се научава всичко, но това е много добра основа за по-нататъшно кариерно развитие за човек, който има амбицията да расте в кариерата не само като заема по-висока позиция, но и в смисъл да се развива като мениджър.

Много ръководители посочват, че едно от предимствата на MBA е възможността за създаване на контакти. И при вас ли беше така?
Този аспект не го усетих особено много. По-скоро MBA ми помогна да култивирам комуникационните умения, което ми беше полезно и продължава да ми бъде полезно в работата след това. Като цяло MBA позволявава да се развиват "меките" умения, които са изключително важни за един мениджър.

А какви бяха най-големите предизвикателства, които срещнахте по време на вашето обучение?
Първото нещо беше, че за разлика от България всички изпити там бяха писмени, което за мен беше нова форма на изпит. Другото голямо предизвикателство беше разработката на различни курсови работи на определена тема и според определена структура. Всъщност едно от ценните познания, които ми даде MBA, беше как да пиша и как да структурирам писмена работа и задание. И, разбира се, всичко беше на английски. Въпреки че съм завършила английска езикова гимназия, нивото на езика, който се изискваше при MBA, беше много по-високо.

Кое е най-трудното решение, което е трябвало да вземете в професионалната си кариера до момента?
Взимала съм много трудни решения в живота си. Заминаването ми за Русия обаче беше сред най-трудните и остави много ярък отпечатък върху личния и професионалния ми живот. Там живях и работих три години. Това е една много интересна страна, но и страшно труден пазар за работа, особено за жена. Доста промени наложи това решение и доста трудности, не само тежкия климат в Русия – 6 месеца зима, но и като цяло културата на работа, която е много различна от тази във Великобритания, където бях живяла дотогава. Просто сблъсъкът на култури беше много голям.

Какво имате предвид?
В държави като Великобритания и Германия работещите хора са достатъчно отговорни и самодисциплинирани, за да могат да изпълняват самостоятелно задачите и заложените цели. Докато по нашите ширини се налага мениджърът да държи юздите по-изкъсо и повече да контролира, ако иска да постигне резултати. Другото, което ми прави впечатление е, че тук хората по-скоро биха си замълчали и не биха се обърнали към прекия си мениджър, ако срещнат проблем при изпълнението на задачите. За мен е важно, в случай че възникнат затруднения или неясноти, да бъда предупредена своевременно, така че да се спести време и да се предотврати възможността за грешка. Доколкото мога, се опитвам да пренасям в работата си всичко онова, което съм научила в чужбина. Мисля, че съм успяла да покажа на хората, с които съм работила, че дисциплината и поемането на отговорност са много важни качества за кариерното израстване на всеки човек.

Вие самата от кого сте се учили на лидерство и подход в управлението на хора? Как бихте определелили стила си на управление?
След MBA започнах първата си работа в Англия, така че имах голямото щастие да работя с мениджъри англичани. Английският стил на управление като цяло е демократичен, т.е. не ти дишат във врата, не те контролират на всяка стъпка, няма я тази авторитарност, която обикновено свързваме с ръководенето на хора. И това на мен много ми хареса като начин на управление.

Попадала съм на много добри ръководители с различен стил на управление. Едно от нещата, на които са ме научили, е вниманието към детайла, което и до ден днешен си е мой ръководен принцип. Имах един шеф, който ме амбицира да бъда перфекционистка в работата си и да не допускам грешки, в това число и пунктуационни, които могат да бъдат дребни на пръв поглед, но са досадни и говорят за невнимание и разсеяност. И това ми помогна много в постигането на моите цели. След това работих в Русия отново за британска компания, но там се наложи да променя стила си на управление, тъй като в Русия, както и в България, се налага да имаш доста по-строг стил на управление, ако искаш да си успешен мениджър.

Въпреки всичко бих характеризирала моя стил на управление като демократичен. Преди да взема решение, винаги изслушвам различни мнения, доводи, аргументи, на базата на които съм променяла свои първоначални решения. Но в крайна сметка решението съм го вземала винаги сама. За един ръководител едно от най-важните отговорности е да може да взима решения. Няма нищо по-лошо за екипа и за хората от това да се отлагат решенията във времето. Никога не може да се угоди на всички, винаги ще има доволни и недоволни, но важното е тези решения да бъдат справедливи.

А каква е вашата дефиниция за "успешна кариера"?
Винаги съм се стремяла към работа, която да ми позволява да уча непрекъснато и да ми дава разнообразие. Никога не съм слагала на първо място финансовата част. Тя е важна, но не е водеща. И при най-голямата заплата, човек като мен не би издържал, ако работата не е интересна. Значението на финансовата част е по-скоро човек да усеща удовлетворение, да знае, че е възнаграден справедливо за нещата, които върши.

При мен растежът в кариерата се случи съвсем постепенно и дойде от само себе си, тъй като винаги съм се стремяла да бъда перфекционист в работата си и това, което върша, да бъде повече от това, което се иска и очаква от мен. Дисциплината също е много важна. Също така много рано в кариерата си се научих да не казвам "не" на нови предизвикателства и задачи. Миналата съм през страшно много изпитания, но се опитвам винаги да мисля положително и да се уча от грешките си. Във всеки опит, колкото и негативен да е той, винаги има нещо положително, което човек може да извлече като поука за себе си.


И ако трябва да направите равносметка сега, смятате ли, че MBA ви е помогнал да постигнете целите си?
Категорично да, никога не съм се съмнявала. Както казах, това беше най-добрата инвестиция, която съм правила досега. Имало е случаи, особено в началото на кариерата ми, в които съм била песимистично настроена, но човек има такива моменти. Като цяло MBA ми даде супер добра и здрава основа да започна работа в ютилити сектора. Как стана това? Съвсем случайно. Още докато учех MBA, попаднах на една статия във Financial Times, в която пишеше, че ютилити секторът е сигурна и стабилна област за кариерно развитие. И реших да пробвам - подадох CV-то си уж за временна работа във втората по големина ВиК компания във Великобритания и така от 1999 г. насам продължавам да съм в същия сектор. А във "Веолия" от няколко години вече се фокусирам и върху енергетиката, по-скоро топлоснабдяване и преработка на твърди отпадъци, така че трупам опит и познание и в тези сектори, макар че основата си остава ВиК.

На този етап от кариерата ви какви са новите цели, които си поставяте?
Отскоро съм на нова позиция в групата "Веолия". Преди бях регионален директор за България, а от началото на юли 2015 година съм регионален директор "Индустриално развитие" за централна и източна Европа, което е нов приоритет в развитието на компанията и доста голяма отговорност. Стратегията на "Веолия" е до 2020 г. приходите й от индустриални клиенти да бъдат 50%, а останалите 50% да идват от т.нар. общински клиенти в трите основни направления на дейност на компанията: ВиК, енергетика и преработка на твърди отпадъци. За мен тази позиция е ново предизвикателство, което е съвсем различно от работата, която съм вършила досега. В обсега ми са 6 държави, върху които ще се фокусирам – Чехия, Словакия, Унгария, България, Румъния и Полша. Моята роля е да помогна на колегите в тези страни да печелят и да развиват успешно проекти с големи индустриални клиенти.

Има ли нещо, което, ако можехте да се върнете назад, бихте направили по различен начин?
Общо взето всяка стъпка, която съм предприемала в кариерното си развитие, е водила към следващата, макар и не винаги да съм го осъзнавала на момента. Не мисля, че бих променила нещо. Имам прекрасна работа, която ми дава голямо удовлетворение, разнообразие, интересни задачи – един ден никога не е еднакъв с предишния.

Работя в голяма компания
световен лидер в ютилити сектора, занимавам се с проекти, които имат отношение към опазването на околната среда, отимизирането на разхода на вода и енергия, намаляването на вредните емисии, пестенето на безценни ресурси. Във "Веолия" сме на мнение, че това, което е отпадък за един човек или компания, е ресурс за друг човек или бизнес. Неслучайно мотото на компанията е "Възобновяваме световните ресурси" (Resourcing the world). И това ми дава и морална удовлетвореност от работата ми.

Какъв съвет бихте дали на мениджърите, които обмислят да запишат MBA или EMBA програма?
Бих им препоръчала преди всичко да го направят в чужбина, защото ще им даде съвсем друг поглед върху нещата. Вярвам, че в Европа Великобритания е най-добрата страна за такъв тип образование. Също така бих ги посъветвала да се фокусират само върху ученето с откъсване от работата, ако могат да си го позволят, разбира се. Смятам, че това би им помогнало да оценят и изживеят това време по съвсем различен начин и много по-пълноценно. И другото – не се впускайте веднага, изчакайте известно време да натрупате не само професионален, но и житейски опит. Смятам, че 30-31 години е добра възраст за записване на MBA.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly