С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Бойко Бодуров: MBA ви помага да създадете контакти по цял свят

Ако искаш някой да направи нещо за теб, колкото си по-конкретен, толкова по-голям шанс има да го получиш. Това е съветът, който дава Бойко Бодуров – управляващ директор на софтуерната компания DigiMark към хората, които биха преговаряли с работодателя си да финансира MBA обучението им
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

В рубриката MBA ви представяме алумни от различни университети, за да можете да научите какви са впечатленията им от университета и програмата, която са завършили, как оценяват MBA образованието си от дистанцията на времето и с какво и дали то им е помогнало за кариерното развитие.

Тази седмица ви представяме Бойко Бодуров – управляващ директор на софтуерната компания DigiMark, която се занимава с разработка на софтуер за мобилни телефони и уеб приложения. Той е завършил MBA програма с направление финанси, предприемачество и стратегии в INSEAD. В момента е и председател на алумни клуба на университета в България. В клуба членуват близо 60 души, сред които близо 40 са българите, завършили престижния университет, а останалите - чужденци с диплома от INSEAD, които в момента живеят и работят в България. Клубът провежда нетуъркинг срещи веднъж в месеца. Имат затворена група в LinkedIn и Facebook, но Бодуров уточнява, че са отворени за комуникация с всеки, които се интересува от образованието в университета, така че можете да им пишете.

Ето какво разказа Бойко Бодуров за MBA образованието си, за успеха и за баланса между работата и личното време. Ако имате още въпроси към него, ще можете да ги зададете по време на панела Q&A4MBA, който организира "Кариери" по време на QS World MBA Tour на 1 октомври. Мястото е хотел "Шератон", а часът 19.15 ч. Входът е свободен, нужда е само предварителна регистрация.

Г-н Бодуров, вие сте завършил MBA в INSEAD, но преди да ни разкажете за образованието си там, първо обяснете каква беше вашата причина изобщо да решите да се насочите към MBA обучение?
- Решението за това бях взел много отдавна. Завършил съм Немската гимназия в София, след което живеех с идеята, че ще остана в България и ще се развивам тук. Не успях да се справя с реалността тук и затова заминах за Германия, където учих в Университета по приложни науки в Мюнхен. Известно време бях без жилище, после месеци наред живях на странни места, смених университетите, но накрая успях да се установя. Хареса ми качеството на образованието в Германия, както и това, че е безплатно. Мислех си как мога да го продължа, евентуално отново там. Не се интересувах от академично образование, а търсех практически знания. Така узря и идеята за MBA. Реално реших, че искам да уча това още през 2002 г. Като се има предвид, че съм започнал през 2010 г., това означава, че в продължение на 8 години съм се "подготвял" - мисловно, за финансирането и конкретно за самото кандидатстване.

Исках MBA, защото впечатленията ми бяха, че хората, завършили подобно образование са успешни и с добри финансови възможности. А и тогава толкова ми е разбирала главата – добри финансови възможности, значи завършвам MBA и готово. С времето обаче разбрах, че това, което ти дава MBA е много повече. Това е образование, което ти дава възможност във всеки един момент да промениш държава, в която живееш или каквото искаш друго и да имаш доста добри шансове да "оцелееш".

Какви бяха критериите ви за избор на университет?
- Малко постъпих като по препоръка от книга за мотивация – постави си цел, вярвай в нея и ще я постигнеш. И аз реших – ок, искам да уча или в "Харвард" или в "Сорбоната". Така ми се получи в живота, че намерих жена до себе си, която ми каза: "Ако отидеш в "Харвард", две години ще си през океана и няма да сме заедно и нещата няма да се получат, ако искаш да сме заедно - учи по-близко, в Европа". Затова и кандидатствах само в европейски училища. Приеха ме в London Business School (LBS), INSEAD и HEC във Франция, а аз избрах INSEAD. Така протече процеса на решение при мен – бях повлиян от половинката си, която в момента вече ми е и съпруга.

Изборът конкретно на INSEAD не беше труден – силно бях повлиян от различните ранкинги на МВА програмите, тези на Financial Times, Forbes, Economist и т.н. LBS е номер едно в световен мащаб, но обучението там е доста по-скъпо и е 2 години. НЕС е приблизително колкото INSEAD, но е по-надолу в класациите. INSEAD всъщност от доста години е в Топ 5 в света МВА програми.

Труден ли беше процесът на кандидатстване там?
- Много е труден. Който не е минал през него, няма представа какво е. Не е тайна, че аз 3 пъти съм се явявал на задължителния за кандидатстването там изпит GMAT. Според мен това е един от най-трудните елементи в кандидатстването. Дълго време не се бях занимавал с математика, логика и точни науки, а и по принцип винаги съм избягвал, въпреки че идвам от семейство на инженери и физици. Явявах се на три пъти, макар че според различни експерти няма смисъл човек да се явява на такъв изпит повече от един път, понеже резултатът му няма как да се промени значително. Е, опровергах ги. Първият път бях на средно ниво, от втория в топ 20%, а с третия опит вече попаднах в топ 7% от най-високите резултати на GMAT в света. Подготвях се с различни курсове.
С интервютата, които също са част от подбора, по принцип се справям по-лесно. Смятам, че хората, които са живели извън България, не са имали друг избор освен да погледнат на себе си отвън, да се осъзнаят като хора и да променят някои неща у себе си – нещо, което поне 70% от хората не са направили. Аз съм живял в 3-4 държави досега и затова лесно минавам през неща като интервюта или писане на мотивационни есета.

Иначе методът за избор на хора в INSEAD е доста комплексен, гледа се не само резултата от GMAT, но и неща като това от в кой икономически сектор работиш, дали си хомосексуален, от каква раса си, от коя част на Европа си – имат алгоритъм, който използват при избора на студенти, така че да създадат нужния микс.

Една скоба - този микс от хора впоследствие те шлифова на много места. В момента например обичам да се занимавам с финанси, нещо, което преди пет години никога не бих направил.

И още една - вярвам, че единствената сила, която води към прогрес е конкуренцията. В INSEAD се конкурираш с много други хора. Има поне 10-ина процента, които са финансисти, което е доста болезнено. Те са се занимавали с точни науки в продължение на десет години, а ти трябва да ги достигнеш за месец. Но работейки с тях ти имаш шанса да напредваш три пъти по-бързо. И това важи за всеки един предмет. Затова и прогресът там се равнява на 4-5 години при развитие по друг начин.

Как се справихте с таксата за обучението?
- Бях подпомогнат от фирмата, за която работех тогава - "Райкомерс Конструкшън". Те финансираха голяма част от разходите, а аз участвах с малко лични финанси и финансова помощ от приятели.

В такива случаи е практика да се подписва договор, който да ви ангажира да останете в компанията за определен период от време след дипломирането си. При вас как беше?
- Подписах договор, че трябва да работя за тях след завършването на MBA програмата за три години, като всяка година работа изплаща част от инвестицията. В случай, че напусна преди края на този срок – оставащата сума се преобразува автоматично в кредит, който трябва да изплатя на фирмата.. Условията бяха детайлно определени. Предварително си бях направил труда да проуча средите заплати и да ги фиксирам спрямо индекс, който да е актуален в европейски и световен мащаб, тъй като 1000 лв. в България нямат същата покупателна способност като в Германия например.

Съветът ми към всеки, който си мисли да прави MBA, е първо да си помисли как ще го финансира. В България фирмите, които биха подпомогнали по този начин служител, са малко, тъй като рискът за компанията е много голям – този служител може да напусне. Освен финансов това е и морален ангажимент, т.е. трябва да вярваш на този човек.

Впоследствие обаче вие напускате компанията. Защо и какво се случи след това?
- Договорът ми беше изтекъл.. Бях достигнал до ниво – след което не виждах развитие за себе си вътре в компанията. От друга страна открито бях заявил,, че имам желание за предприемачество.

Ако погледнем MBA образованието ви като на инвестиция, каква беше възвръщаемостта от него за работодателя ви и за вас самия?
- Смятам, че работодателят ми изгради структури и постави начало на много неща, които иначе нямаше да може да направи. Благодарение на различния поглед се заинтересува от закупуването на други предприятия и ги оценяваха по бизнес методи. Поставихме началото на възможност за развитие на компанията извън България. Установихме доста контакти извън страната, направихме и три проекта в чужбина. Все още голяма част от ползите са в бъдеще време, понеже бизнесът е дългосрочен - инфраструктурно строителство.

При мен възвръщаемостта не е толкова във финансово направление, колкото като начин за "отваряне на очите". Да започнах да получавам по-висока заплата, но тя се увеличи, заради договора, който бях подписал и за който бях преговарял две години. В него бяха описани детайли като например каква заплата ще вземам, за колко време, какъв е индексът за увеличаването й, какво се случва, ако напусна, как си изплащам кредита към компанията, как се определя лихвата му в случай, че не спазя договорките за работа във фирмата, колко време имам, за да го доизплатя, какво се случва при нещастен случай с мен и т.н. детайли.

Какъв е съветът ви за убеждаване на работодателя да финансира MBA програма за обучение, а може би и всякаква друга?
- Много хора не идват с решението, а с проблема. Аз искам да направя нещо, но не знам как. Докато аз отидох с конкретно предложение. Аз ви давам това, вие ми давате това, ок ли сте? Променяме нужното и се съгласяваме. Ако искаш някой да направи нещо за теб, колкото си по-конкретен, толкова по-голям шанс има да го получиш. Същото е и в много други ситуации.

Кой е най-ценният MBA урок, който получихте в университета?
- Много са. На първо място е това, че успях да си преодолея страховете. Имам много по-голямо самочувствие. Отраснал съм в Люлин, в бедно инженерно семейство и това неминуемо носи някакви комплекси. Много от тях успях да ги изчистя, успях да си повярвам. Много от нещата, които последваха след MBA обучението ми бяха не толкова от нови знания, колкото това, че си повярвах, че мога. В момента много малко неща ме притесняват. Сега гледам на всичко като процес – имам определена задача, имам конкретни ресурси, не питам може или не може, а дали с наличните ресурси е възможно. Освен това контактите, които имам из цял свят са невъобразимо богатство. В момента например работя с трима алумни от INSEAD – един от България и двама от чужбина, с които дори не сме учили заедно, но познавам благодарение на алумни мрежата на университета.
Научих се и да вземам решения, както и да приема, че дори и да не взема решение, това пак е решение. Научих се и да се фокусирам, а фокусът е изключително важен за успеха.

Много мениджъри споделят, че са изпитвали затруднения с това да съчетават работата и ученето по време на MBA. Вие как се справихте?
- Това е по-характерно за хората, които учат EMBA и действително съчетават работа и учене. В моя случай аз бях на 100% в програмата и препоръчвам никой да не си прави илюзии, че е възможно паралелно с MBA да прави и нещо друго. Ти нямаш време да спиш, камо ли да правиш нещо друго. Когато приятелката ми, сега моя съпруга, дойде да ме посети в Сингапур, се виждахме вечер към 10-11.30. Обикновено до 9.30 аз се подготвях за изпити, курсови работи, след което се прибирах, за да си довърша и да работя до 2-3 часа, за да може в 8 ч. отново да съм на лекции. Нужна е изключителна енергия. През първите четири месеца средната продължителност на съня на човек, който учи MBA е 4-5 часа на нощ.

Разкажете малко повече за програмата, която сте завършил.
- До голяма степен обучението е базирано на програмата на Harvard с тази разлика, че в INSEAD тя е за една, а не за две години. Учебните дни са доста различни, но един типичен ден минава в лекции от 8 до 4 следобед, след това до 8-9 ч. се работи в екип – това е другото нещо, което самостоятелното обучение не може да даде, а реално дори и най-слабият екип е по-силен от най-силния единак. Освен това успяваш да шлифоваш уменията си благодарение на другите хора около теб. Екипите могат да бъдат от 3 до 12 човека.

Натоварването идва от обема, а не от това, че трябва да го правиш. Хората са доста мотивирани, а и самите лекции са интересни и актуални. Професорите са много интелигентни и интересни, имаше и слаби, но относително малко на фона на масата.

Обучението е на периоди от по два месеца. През първите три периода минават лекции като финанси, маркетинг, мениджмънт и т.н., след което имаш два периода на свободноизбираеми предмети – аз избрах предприемачество, финанси и стратегия. През това време можеш да задълбочиш всяка една от дисциплините в зависимост от това, върху което искаш да се специализираш.. Когато продължиш със специализацията става по-лесно, понеже си го избрал сам и го правиш с още по-голямо желание.

Паралелно с процеса на обучение вървят и интервюта за работа, което също е доста натоварващ процес. Интервюта с консултантски компании като MсKinsey, BAIN, BCG и т.н., например са изключително интензивни и минават през 5-7 рунда и продължават до месец и половина. А това е само с една компания, като човек обикновено има разговори с още няколко. Консултантските интервюта включват много елементи, но основният е бизнес казус, т.е. ти трябва в реално време да решиш финансова или маркетингова задача, която проследява твоя процес за вземане на решения, начин на мислене, финансови и търговски познания и умения и т.н. Аз например стигнах до 4-то ниво в едно такова интервю, защото подцених подготовката си за него.

Споменахте, че изграждането на мрежа от контакти е било едно от важните неща за вас, които ви е дало обучението. Какви са вашите съвети за нетуъркинг?
- За нетуъркинг в INSEAD трябва да се има предвид, че има различна груповата динамика в Сингапур и Франция – двете места, на които преминава обучението. В Сингапур е много социално – там можеш да стигнеш до доста хора, но трудно можеш да стигнеш до дълбочина в контактите, трябва да си го поставиш за цел. Докато във Франция е точно обратното – по-малки групи, но по-задълбочени контакти. В Сингапур например съм се запознал със 70 човека, а във Франция само със 17, но успях да задълбоча тези връзки. Затова и съветът ми на база този опит към хората, които отиват на дадено място, е да си оставят един месец и да се опитата да стигнат до възможно най-много хора, да ги познават по име, да са си говорили с тях. След месец-два-три да си изберат 20-ина контакта, с които да задълбочат връзката си и да останат приятели. Да имат още 20, които са им добри познати и след това – всички останали.

Другият ми съвет е да не пренебрегвате никого. Няма случайни хора. Дори и някой да се представя по-слабо в някой предмет, да е асоциален или нещо друго, този човек не е случайно там. В никакъв случай не затваряйте врати с хората, с които общувате. Това е грешка, която аз допуснах и днес си давам сметка, че не съм постъпил правилно.

Много хора не използват контактите си. Не се обръщат към околната среда, за да видят какви активи имат – от срам, неоценка на ситуацията, нежелание за активност. А аз съм сигурен, че всеки от нас има познати и приятели с възможности да им помогнат.

В кои случаи препоръчвате да не се записва MBA?
- Когато не знаеш защо го правиш. Ако го правиш само, за да пробваш, ако имаш парите и възможностите и си от хората, които могат да пробват различни неща, без да понасят тежки финансови последици от това – хубаво. Но ако не се чувстваш готов, по-добре недей.

Аз знаех какво искам – да съм независим и да бъда гражданин на света, т.е. във всеки един момент да мога да отида в друга държава и да си намеря работа и култура, в която да се чувствам добре. Затова и го направих.

Каква е вашата дефиниция за успех?
- Аз съм успешен човек, защото съм женен, имам дете на година и три месеца, живея щастлив семеен живот, имам много възможности, приятели, много контакти и смятам, че там от където съм тръгнал и това, което съм постигнал, е успех. И преди всичко съм успял да намеря баланс – имам семейство, което обичам и ме обича и работа, която харесвам.

Успявате ли да постигате баланс между работа и лично време и как?
- Балансът зависи от това какви цели си поставя човек и до каква степен е наясно с реалността около него. В INSEAD например има доста курсове, които помагат за това да осъзнаеш себе си.

Има доста професии, които са свързани с доста пари – инвестиционни банкери, инвестиционни фондове, консултанти и т.н. - и които са всепоглъщащи, но човек трябва да е наясно и с цената, която плаща за това. От тях голяма част осъзнават на 45-50 години, че са сами. А няма по-страшно нещо от това – да си живееш живота сам.
Аз не знам дали съм постигнал баланса, трябва да питам жена ми, но според мен това, че съм щастлив ми дава индикация, че по-скоро съм някъде около баланса.

Освен това още преди INSEAD съм се занимавал с философия, психология, психонализа като хоби и има някои неща, които съм развивал у себе си. разделил съм реалността на няколко порции – семейството, работата, приятелите и т.н. И така, както един мениджър си поставя конкретни цели за финансите, по същия начин си ги поставям и в личния живот.

Поне за момента успявам да намеря и гъвкавост, така че, когато е необходимо да вложа повече ресурс в работата да го направя, а когато се налага - да го направя по отношение на семейството си. Но нямаше да мога да постигна нищо от това, което съм направил, ако нямах здраво семейство.

Казвате, че сте учил MBA с идеята да можете по всяко едно време да смените държава, компания, сектор... Възможността за работа в чужбина е и една от причините много мениджъри да избират това образование. Вие самият сте учил в чужбина - и висше образование и MBA - защо решихте да се върнете? Бихте ли отишъл да работите и живеете в друга държава? При какви условия?
- Върнах се, за да се оженя. След 8 години в Германия осъзнах, че тя е много добра държава, но просто аз не съм за там. Там аз съм чужденецът. Затова и реших, че аз трябва да променя нещо. Най-лесният вариант беше да се върна там, откъдето съм тръгнал. И се случи така, че се получи и си заслужава.

В момента не бих напуснал, защото животът, който има тук е добър – не ламтя да съм милиардер, карам сносна кола, живея в сносна къща, имам свободно време. Наскоро бях в Лондон и се срещнах с хора, повечето от които работят във финансовия сектор. С никой не можах да се видя преди 10.30 вечерта. Те не могат дори да говорят по телефона по време на работа. Да, получават в пъти повече от мен като абсолютна стойност на заплатата и все пак аз не съм сигурен дали покупателната им способност е по-голяма от тази, която имам аз. Аз не плащам наем от 2-3 хл. паунда, тук кафето струва 2 лв., а на тях 13 лв.

А бихте ли променил нещо от решенията и изборите, които сте правил до сега?
- Това е въпрос, който постоянно си задавам. Не само в работата, а и в живота. Този въпрос обаче няма отговор. Всяко едно нещо, което бих променил е на база това, което се е случило преди него, то е резултат. Много по-важно е каква част от грешките си успяваш да обмислиш и да вкараш във второсигналната си система, така че да не ги повториш. Безумие е да смяташ, че като правиш едно и също нещо, можеш да очакваш различни резултати.

И един въпрос, който задаваме на всички мениджъри – кое е най-трудното решение, което сте вземал в професионалната си кариера до сега?
- Да напусна компанията, за която работех, след като завърших MBA образованието си. Винаги съм се старал да бъда коректен и лоялен. Осъзнавам какво са направили за мен и решението да продължа напред не беше лесно.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly