С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Класирай това

Кратък пътеводител в света на MBA класациите
Share Tweet Share
Снимка

[Shutterstock] 

Едно от най-големите предизвикателства по пътя към MBA образованието е изборът на подходящо бизнес училище. Кандидатите често се чувстват изгубени в морето от информация и се затрудняват в преценката си.

На помощ в такива случаи идват редица класации, чиято цел е да служат като ориентир за желаещите да се обучават. Подобна информация е наистина ценна, но понякога тя може допълнително да обърка кандидатите. Причината е, че данните от тези класации често не се припокриват. Като добавим и факта, че в повечето случаи зад тях стоят издания със световно доказан авторитет, чуденката наистина става голяма.

Ето и един прост пример. Наскоро британското издание The Economist класира Dartmouth College – Tuck School of Business като второто най-добро бизнес училище в САЩ и на глобално ниво. В същото време въпросният университет дори не присъства в топ 10 на класацията на друг авторитетен източник – The Financial Times.

Какви обаче са причините различните източници да класират един и същ университет на различни места? Обяснението всъщност е доста просто – различните издания използват различна методология при съставянето на своите класации, както и специфични критерии при подредбата на местата в тях.

Например класацията на Financial Times поставя основен акцент върху увеличението в заплащането на дипломиралите се студенти, като приписва тежест от 40% на този критерий. Донякъде сходен е и подходът на Forbes, който отново акцентира върху чисто финансови параметри, фокусирайки се върху възвращаемостта на инвестицията в MBA диплома през първите пет години след завършването.

The Economist също отделя немалко внимание на заплащането – 20% от общата тежест, но отдава по-голямо значение на други два параметъра на професионалната реализация – нови кариерни възможности (35%) и личностно развитие (35%).

За класацията на Bloomberg Business Week се използва малко по-различен подход, при който се поставя акцент върху удовлетвореността на завършилите MBA образование и техните работодатели. Изданието QS също залага силно на обратната връзка от работодателите при изготвянето на своята класация. Tам така нареченият employability measure – критерий, който измерва пригодността за професионална заетост, носи 85% от тежестта при формирането на резултатите, докато останалите 15% се падат на академичната репутация на университетите.



Не на последно място при разглеждането на разликите в класациите идват и самите участници в тях – някои източници класират само щатски университети, докато други - образователни институции и в САЩ, и в Европа, а трети разглеждат ситуацията в световен мащаб. Това също понякога е повод за дискусии, като например класации като тази на Financial Times са обвинявани, че в стремежа си за глобален обхват компрометират обективността на информацията.

Нека обаче погледнем някои от най-авторитетните класации в детайли.

Financial Times
MBA класацията на Financial Times за 2015 г. цели да представи най-добрите бизнес програми в световен мащаб. В допитването участват 159 висши учебни заведения с международна акредитация. Техните MBA програми съществуват от минимум четири години и имат поне по 30 завършили студенти всяка академична година.

Класацията е съставена на база данни, предоставени от самите университети и информация от допитване, проведено сред 9700 студенти, завършили редовна форма на MBA обучение през 2011 г. Целта на изданието е да оцени как се развиват заплащането и реализацията на MBA алумните във времето и също така се смята, че за тригодишен период завършилите са способни да постигнат адекватно ниво на реализация.

Отговорите на завършилите осигуряват представителност по осем критерия, които касаят основно заплащането и формират 59% от тежестта при класирането, като първите два от тях се отнасят до доходите три години след дипломирането. Това са т.нар. средно претеглена заплата за всяко училище и увеличена заплата – увеличението в заплатата за периода отпреди започването на MBA образование до три години след неговото завършване, отново изчислена за всяка институция. Тези два критерия носят по 20% от тежестта на класацията, или общо 40%.

Информацията, предоставена от бизнес училищата, се съотнася към единадесет критерия, сред които се нареждат глобалният обхват на програмата, обликът на академичния персонал, както и този на студентското тяло и др. Общо те представляват 31% от тежестта на класацията. Важно е да се отбележи, че с изключение на критерия за докторска степен останалата информация, която се базира на проучвания, проведени сред университетите, се базира на данни от 2014 г.

Forbes
Американското бизнес издание класира топ бизнес училищата в САЩ. Подредбата му се базира на проучване на възвращаемостта на инвестицията в MBA дипломата от различните университети, считано на двегодишна база от 1999 г. насам.

Класацията за 2015 г. разглежда данни за възвращаемостта на инвестицията сред студенти по бизнес администрация, дипломирали се през 2010 г., като в проучването са взели участие 17 400 алумни от 95 образователни институции по света.

За да подредят участниците, от Forbes сравняват доходите на участниците през първите пет години след завършването им спрямо цената на инвестицията в MBA дипломата. Последната се определя на база следните параметри: двегодишен период на обучение без получаване на заплащане, такса за обучение и други такси.

Bloomberg Business Week
Авторите на класацията базират подредбата в нея на резултати, извлечени от интервюта сред завършили студенти и работодатели, както и на академичните публикации на преподавателското тяло.
Тя обхваща университети в САЩ и света и съществува в няколко варианта – редовни MBA програми, задочни форми на обучение, EMBA и дистанционни програми.

Класацията на Bloomberg Business Week е може би най-спорната. След като резултатите за 2014 г. внесоха смут в академичните редици с неочакваната подредба, която предложиха, изданието обяви, че ще предприеме сериозни промени в методологията в бъдеще.

Досега в нея се залагаше на набор от критерии, отразяващи съвкупно т.нар. качество на MBA опита. Информацията за тях беше набирана чрез допитване до студенти, а тежестта им възлизаше на 45%, докато според бъдещата методология тя ще бъде ограничена до едва 15%. Също така изданието ще въведе проучване между завършили студенти, което ще съставлява 30% от крайния резултат.

Същевременно допитването до корпоративните експерти по подбор ще тежи по-малко – 35% вместо досегашните 45%.

Класацията за 2014 г., която ви представяме тук, е извършена на база досегашната методология, която измерва най-вече нивото на удовлетвореност на MBA студентите и работодателите.

QS
Един от най-авторитетните източници на информация за MBA училища и програми чрез своята класация цели основно да покаже кои MBA възпитаници имат най-добри шансове за професионална реализация след завършване. За целта QS базира класацията си на проучвания сред работодатели, които имат тежест 85% в крайната оценка, а останалата част е свързана с академичната репутация на училищата.

The Economist
Изданието класира най-престижните MBA програми в световен мащаб на базата на проучвания, проведени сред самите университети и техните възпитаници. Класацията отделя основно внимание на новите кариерни възможности (35%) и личностното развитие (35%), които идват с MBA дипломата. Другият най-важен критерий е увеличението в заплатата след приключването на образованието, на което се полага 20% тежест.



Как да изберем подходящото бизнес училище?
Отговорът на този въпрос не е толкова прост и се простира далеч отвъд класациите. Наистина фактът, че даден университет присъства в топ позициите на авторитетните издания, е добър индикатор за качеството на образованието, което може да получим там.

Въпреки това трябва да вземем предвид, че с изключение на една-две от разгледаните класации повечето използват като критерии за оценка лесно измерими показатели като заплащане, инвестиции, академични публикации и други. За добро или лошо обаче математическите стойности не са всичко, когато говорим за MBA. Основно значение тук имат придобитият опит, новите познанства и контакти, разширеният кръгозор и други, които трудно биха могли да бъдат премерени в числа.

От друга страна, там, където методите за оценка разчитат главно на допитвания за лична удовлетвореност, усещане за себереализация и т.н., внасят прекалено субективен елемент в класацията.

Затова авторитетните класации могат да служат за ориентир, но все пак добре е изборът да бъде съобразен главно със собствените критерии, мотивация и очаквания. 


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly