С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

MBA в Америка - прости сметки и съображения

Разходи, финансиране и какво можете да очаквате от обучението и средата отвъд Океана – разказ на Христо Шемтов, MBA студент в University of Oklahoma
Share Tweet Share
Снимка

[Shutterstock] 

MBA образованието в Съединените щати е толкова скъпо, че ако нямате предварително уговорена високоплатена работа или изпълним план за бизнес, рискувате след завършване да сте затънали в дългове или да се окаже, че сте вложили парите си в нещо, което по една или друга причина не можете да монетизирате. Затова и схемата ви за финансиране, разходи и очаквания трябва да е адекватна.

Разходи
По ценоразпис програмата, в която се обучавам, струва около 47 хил. долара, от които към 32 хил. са за обучение (tuition), а останалите - за такси (fees). След като ми се наложи да купувам учебници по над 200 долара, и то на старо, започнах да си давам сметка за сериозността на това разходно перо. Традициите да се копират/сканират учебници тук не се прилагат широко, затова е добре да си предвидите около 2 хил. долара.

В Норман, Оклахома, човек може да преживее с около хиляда долара средно месечно, ако не излиза никъде и се храни и употребява напитки само у дома. При скромен, но не до крайност, начин на живот, около 1.5 хил. долара е разумна месечна издръжка, или 24 хил. долара за целия период. Но Оклахома е сред щатите с най-ниско ниво на доходи и цени. В Ню Йорк с толкова пари трудно ще изкарате и 10 дни, освен ако не сте бездомен.

Проучете нивата на наемите и общите разходи там, където кандидатствате. В зависимост от това какво ви осигурява наемодателят вероятно ще имате някакви еднократни разходи за вашето домакинство – посуда, пешкир, чаршафи, средство за придвижване (велосипед или автомобил), SIM карта и прочие дреболии, за които в съвкупност е добре да планирате поне хиляда долара. Здравната застраховка е задължителна и вероятно ще ви струва към 400 - 500 долара на семестър (1200 - 1500 за три семестъра).

Стоматолотична застраховка (моята е 33 долара на месец, или 528 долара за целия период) не е задължителна, но 16 месеца са много време и ако се случи да ви заболи зъб, една пломба може да струва 1000 долара. А ако ви заболят два зъба, не знам какво ще правите. Тъй като не може да се резервират полети за повече от една година напред, ще се наложи да закупите поне два самолетни билета.

Добре е да вземете предвид и пропуснатите ползи – доходите, от които ще се лишите за времетраенето на вашето обучение. Гореизброените разноски са приблизително 80 хил. долара (без пропуснатите ползи), при това за сравнително евтина МВА програма, което звучи стряскащо.

Финансиране
Не познавам студент, който наистина да е платил пълния размер на семестриалните такси от 47 хил. долара в Университета на Оклахома. От втория семестър нататък всички, почти без изключение, работим като асистенти 20 часа седмично, което се възнаграждава със скромна месечна заплата (около 1000 долара), но по-важно – и с пълно освобождаване от таксите за обучение (full tuition waiver). В допълнение, почти всички получихме стипендии от университета (department scholarship) в различни размери.

Свържете се с отделите за прием в университетите, от които се интересувате, и ги помолете за прогнозен размер на финансовата помощ под формата на стипендия, възнаграждение за асистентска работа и отстъпки от семестриални такси. За тази цел те ще прегледат резултатите ви от GMAT, автобиографията ви и вероятно ще поговорите по скайп. На по-късен етап можете да получите и още стипендии в допълнение на първоначалния пакет, ако поддържате висок успех.

Летният стаж, който е задължителен в повечето МВА програми, може да се окаже добър източник на финансиране, стига да прилагате умения и опит, така че да създадете реална полза за вашия работодател, вместо да извършвате типично стажантски тип задачи, които са рутинни и с ниска степен на сложност. Така има голяма вероятност възнаграждението ви да надхвърля значително типичното стажантско ниво. Започнете да търсите стаж от самото начало. Десетки хиляди МВА кандидатури заливат компаниите и конкуренцията е убийствена.

Тук няма лесна рецепта. Генеричните съвети за създаване и поддържане на контакти (т.нар. networking) са валидни. Започнете с контактите на университета си. Използвайте всяка възможност да демонстрирате капацитета си. От основно значение са уменията ви да се социализирате. Ако сте твърде интровертни или по друга причина с неохота инициирате контакти с хора, които не познавате, трябва да работите сериозно върху това. Личният контакт ще ви помогне много повече, отколкото изпращане на автобиографии и мотивационни писма.

Комисия "Фулбрайт" всяка година предоставя определен брой стипендии (7, в годината, когато аз подадох документи) за обучение в магистърски програми в Америка. Кандидатства се с автобиография, резултати от стандартизирани тестове (GMAT и TOEFL), съчинение, в което да опишете защо искате да учите и какви са ви мечтите (personal statement), съчинение за областите на знание, които ви интересуват, три препоръки и интервю. Явете се първо на GMAT (добре е с резултат поне в топ 15-20%, ако може и повече), след това TOEFL ще ви се види като песен.

Моето интервю беше с продължителност около 7 минути на теми защо искам да уча, какво съм работил до момента и какви са ми плановете. Говорете колкото се може повече за конкретни и изпълними неща. Същото се отнася и за съчиненията. Финансирането от "Фулбрайт" е за една академична година. Сред условията е да се завърнете в България след завършване за поне две години. Тоест, ако имате за цел да градите кариера в Америка, Фулбрайтова стипендия не е за вас.


Съвсем реалистично е да покриете изцяло разноските си чрез горните източници.

Учението
Програмата, по която аз уча, включва три семестъра, през които се изучават общо 24 дисциплини – базисни, като статистика, микро- и макроикономика, счетоводство (финансово и управленско), общообразователни предмети от типа на организационно развитие (Organizational Behavior), бизнес етика, стратегия, маркетинг и преговори, както и избираеми дисциплини в зависимост от специализацията, в моя случай корпоративни финанси, деривативи, инструменти с фиксиран доход (Fixed Income) и други.

Учебният процес представлява една френетична поредица от крайни срокове и изисквания, в която буквално нямате време за нищо и на моменти можете да се побъркате, особено в съчетание с ангажиментите по асистентската работа. Ако не друго, това изживяване навярно ще подобри умението ви да си управлявате времето. Материалът се чете предварително, което се проверява с постоянен текущ контрол, задължително присъствие на лекции, домашни всяка седмица, един или няколко курсови проекта, постоянно решаване на казуси, междинен и краен изпит. Широко застъпени са груповите проекти, по които работите със състуденти, с които сте в екип.

Дали е трудно по същество и каква е полезността е нещо много индивидуално. Моето впечатление е, че ако сте инженер или филолог, ще извлечете по-голяма функционална полза, отколкото ако предишното ви образование е бизнес специалност, понеже ще има по-малко припокриване с това, което вече знаете. Тъй или иначе поради естеството на МВА програмите трудно можете да очаквате, че ще учите само нови неща, освен ако предишното ви образование не е примерно живопис или богословие.

При всички положения, с малко изключения, преподавателите се стараят много и няма бутафория. Зад всяка оценка стоят реални усилия, а интензивното учене (дори и да се припокрива с вече познат материал) е полезно упражнение за мозъка. Аз съм доволен, че научих наистина полезни и конкретни нови неща по предмети като статистика, деривативи и корпоративни финанси и други. Курсът по маркетингови проучвания беше брилянтен. А и други курсове в съвкупност повишават общата култура и помагат на човек сам да дoстигне до принципи, за които преди не се е замислял. Не че това не може да се постигне и без МВА образование. Имаше и предмети, но не много, които според субективното ми мнение не считам за полезни.

Изводи и съвети:
Трябва да прецените за себе си какво ще ви е полезно да научите. Гледайте внимателно учебните планове. Възможно е, особено ако сте професионалист със солиден опит, да нямате много какво ново да научите от конкретна МВА програма и тогава ползата за вас би се свела до това евентуално да ви се открият повече кариерни възможности (вероятно в държава с по-висок стандарт на живот), надявайки се, че американската ви диплома ще е по-разпознаваема от УНСС или Свищов. За тази цел професионалните познанства, които евентуално ще завържете, за фирмите също са от голяма важност.

Да се учите от състудентите си и да градите познанства са основните ползи от МВА обучението в допълнение на образователната функция. Но за някои програми това важи в по-малка степен. В Университета на Оклахома например преобладаващата част от студентите идват директно от бакалавърската скамейка. Доколкото съм запознат, това е обичайно и за много други университети в южните щати. При това положение потенциалът да се учите от тях е по-ограничен, отколкото примерно в екзекутивната МВА програма в INSEAD.

Внимание заслужават обменните програми и контакти с други университети. От нашия клас повече от половината студенти участвахме в летни програми в Ню Йорк, Лондон и Париж. Аз имах възможност да прекарам няколко месеца в Ню Йорк, където работих в технологична фирма и посетих един клас по предприемачество в Нюйоркския университет.

Други съображения
В крайна сметка образованието в чужбина е приятно. Ученето е удоволствие. Да пътувате и да срещате нови хора и култури също, дори и в малък американски град с ограничени обществени мероприятия. Ако не можете да гледате на това като на културен експеримент, очарователен посвоему, а мислите, че би ви действало потискащо, не идвайте на такива места, а кандидатствайте само в големи мегаполиси като Ню Йорк и Бостън.

За себе си мога да кажа, че обикнах Оклахома и срещнах добри приятели. Беше ми приятно да поживея няколко месеца в Ню Йорк, а шофирането до Оклахома през 13 щата и отбивка в град Париж в Тексас е преживяване, което ще помня дълго с усмивка. Ако можете да си позволите да отсъствате две години от вкъщи и ако обичате да пътувате, действайте. Трябват ви само резултат от GMAT, няколко съчинения и... не е толкова трудно, колкото изглежда.
 

Снимка

 


Христо Шемтов е MBA студент в University of Oklahoma със стипендия от Българо-американската комисия за образователен обмен "Фулбрайт". Работил е като финансов журналист в "Капитал" в периода 2005 - 2007 г., а до заминаването си за Щатите работи като финансов директор на "Икономедиа". Завършил е международни икономически отношения в УНСС.
 
За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, мениджмънта и кариерното развитие, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly