С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Любомир Пунчев: EMBA образованието помага да преосмислиш кариерата си

Най-трудно е началото - да решиш, че искаш да запишеш EMBA и да предприемеш първата крачка, споделя генералният директор на Банка Пиреос България
Share Tweet Share
Снимка

[Банка Пиреос България] 

В рубриката на "Кариери" - MBA периодично ви запознаваме с MBA и EMBA алумни от различни университети, за да разберете от първа ръка как това образование е повлияло на кариерата им и къде виждат неговите плюсове и недостатъци от дистанцията на времето. Днес ви представяме Любомир Пунчев, генерален директор на Банка Пиреос България, където отговаря за банкирането на дребно, банкирането за малки и средни предприятия и клоновата мрежа в институцията.

Пунчев има над 22 години опит в банковата сфера. Започва кариерата си през 1993 г. в Булбанк като икономист в отдел "Документарни операции". В периода от 1994 г. до 2000 г. е заемал позициите ръководител "Ликвидност в трежъри" и "Управител на клон". През 2001 г. е повишен на поста директор "Банкиране на дребно", като от 2005 г. до 2010 г. е бил и член на борда на директорите на банката. През 2011 г. става директор продажби "Банкиране на дребно" за Централна и Източна Европа в групата на Уникредит в Австрия. Преди да се присъедини към Банка Пиреос, е бил директор "Банкиране на дребно" и член на борда на директорите на Ukrsotsbank Украйна, която е част от Unicredit Group. Има магистърска степен по "Международни икономически отношения" от Университета за национално и световно стопанство. Също така притежава EMBA от програмата Trium, която е резултат от партньорството между New York University Stern School of Business, London School of Economics and Political Science и HEC Paris School of Management.

Г-н Пунчев, как стигнахте до решението да запишете MBA програма?

В един момент от професионалното си развитие осъзнаваш, че нещо ти липсва, че взимаш много от решенията интуитивно, което не е най-правилният мениджърски подход. Давах си сметка, че имам нужда от някаква научна база, която да обосновава решенията, които трябваше да взимам, било то финансови, мениджърски, логистични, организационни и пр. Също така исках да обновя знанията си. Завърших УНСС през 1994-5 г. - оттогава са минали близо 15 години и са се случили много неща. За да преминеш на следващото ниво, трябва да си в крак с новите модели и понятия в бизнеса и мениджмънта. И това те мотивира да търсиш възможности, за да попълниш липсващото. Хубавото в моя случай беше, че тогавашният ми работодател имаше желанието да финансира обучението ми – говорим за инвестиция не само като пари, но и като време. Самото обучение започна през 2009 г. и продължи две години. Процесът по кандидатстване в TRIUM не е никак лесен. Това е институция, която е в челната тройка на класацията на Financial Times, редом с INSEAD и Kellogg School of Management. Трябва да покажеш капацитет, потенциал, готовност, амбиция, да докажеш, че имаш качествата да го завършиш.

Как протича процесът на кандидатстване?

На няколко етапа. През сайта на TRIUM изпращаш онлайн заявка, че имаш желание да се запишеш. След това ти назначават интервю по телефона, което продължава между 45 минути и един час. След около седмица ми се обадиха и ме уведомиха, че интервюто е минало добре и ще ми изпратят пакет за кандидатстване. Пакетът съдържаше пет теми за есе, които трябваше да напиша. Имаше, разбира се, и конкретно изискване за максималния обем на текстовете, който в никакъв случай не можеш да надвишаваш – 1000 думи и нито повече, нито по-малко. В случай че минеш етапа с есетата, ти изпращат още един по-голям пакет за кандидатстване, където трябва да впишеш абсолютно всичко.

Кое беше най-голямото предизвикателство в процеса на кандидатстване?

Всъщност най-труден е самият старт - да решиш, че искаш да го направиш и да предприемеш първата крачка, да вдигнеш телефона и да се обадиш на професор Мери Лоуган - това беше лицето за контакт по мое време - и да й кажеш, че искаш да се запишеш. Предизвикателството е да решиш да се качиш на влака.

Как е структурирано обучението?

EMBA програмата на TRIUM е резултат от обединяването на три водещи международни университета – New York University Stern School of Business, London School of Economics and Political Science и HEC Paris School of Management. Те си имат собствени MBA програми, но съвместното EMBA обучение съчетава най-доброто, което всеки от тях може да предложи.

В програмата преподават световни светила. Корпоративни финанси например ни преподаваше Асват Дамодаран, който е един от най-добрите оценители на компании в света. Той е първият, който направи оценка на Facebook няколко месеца преди компанията да излезе на фондовата борса, като позна цената, на която ще се продават акциите й. Във Франция ни преподаваше Марк Бертонеш, който e един от най-добрите експерти в областта на сливанията и придобиванията. В Ню Йорк бяхме с Едуард Олтман – американски икономист, прочут с разработването на формулата за предвиждане на фирмен банкрут Z-Score. Бившият главен изпълнителен директор на "Луи Вютон" Венсан Бастиен ни преподаваше маркетинг на луксозните стоки. Имахме курсове по статистика, екология, човешки ресурси и лидерство, фирмен маркетинг и мениджмънт. По програма трябваше да посещаваме модул, посветен на уменията за водене на преговори, в рамките на който научно ни показваха как можеш да спечелиш бизнес преговори.

Фактът,че обучението е платено , не ти гарантира, че ще получиш диплома. Имаше хора, които,въпреки платените такси, бяха изключени. Просто правилата са изключително строги и не могат да бъдат пренебрегвани – не се ли явиш на определен модул или не достигнеш минималния брой точки, веднага те изключват. Държат на нивото си и не допускат своеволия.

На какъв етап от кариерата си бяхте, когато записахте ЕMBA?

Бях член на управителния съвет на банка в България и се занимавах с развитие на бизнеса. Намирах се на етап, в който така бях подредил процесите и работата около себе си с подходящите хора на подходящите места, че си казах, че мога да отделям ежедневно между 3-4 или повече часа, за да се обучавам. И не става въпрос само за учене. По време на целия курс имах два или три пъти в седмицата конферентни разговори с други курсисти, за да обсъждаме и работим заедно по проекти.

Допълнително затруднение беше, че бяхме пръснати в различни времеви зони. Изобщо изискваше се изключителна организация и дисциплина, за да поддържаш нивото и да не изостанеш - просто стискаш зъби и държиш. Предимството при мен беше, че бях създал екип и то много силен и процесите бяха стриктно регулирани - всеки си знаеше конкретните задължения, място, отговорности, ангажименти. Комуникацията между отделните звена беше много лесна и машината си работеше, без да беше необходимо постоянно да я контролирам.

Истината е, че ако имаш желание, ще го направиш, не е нещо невъзможно. За съжаление, от това най-много страда личният ти живот и семейството ти. Добрата новина е, че за две години е поносимо. Освен това, когато влезеш в режим на действие и го изградиш като навик, някак си започва да се случва от само себе си, става рутина и нещата се балансират. В началото ми беше много трудно, но след 3-4 месеца вече дори не ми трябваше аларма, за да се будя – просто ставах, отварях книгата и започвах да уча.

До каква степен опитът, който бяхте натрупали към онзи момент, ви помогна по време на обучението?

За да се заемеш с начинание като двугодишен EMBA, преди всичко трябва да почувстваш нуждата да придобиеш нови знания, да усещаш, че ако не го сториш, ще излезеш от пазара и ще станеш неконкурентоспособен. Не можеш да караш само на интуиция, необходима ти е научната база, която да ти позволи да си полезен на себе си и да добавяш стойност в организацията, в която работиш. А този момент настъпва тогава, когато си в състояние да разбереш, че тези неща ти липсват. Когато си в началото на кариерата си, все още не си осъзнат достатъчно, за да предприемеш подобна стъпка.

Какви бяха трудностите, които срещнахте по време на самото обучение?

Първото нещо определено са новите култури. В курса имаш корейци, индийци, араби, африканци, евреи. Първоначално не знаеш дори как да се държиш с всички тези хора и постепенно навлизаш, постепенно свикваш.

Друго предизвикателство е, че трябва да се представиш в отлична светлина пред тези хора, защото всеки от тях е на изключително високо ниво. Говоря за мениджъри, които са завършили топ университети и работят на топ позиции. Много от тях говорят с цифри, със съотношения, с проценти. Често пъти ти се налага да преодолееш не само културната, но и чисто езиковата бариера, защото не всички говорят разбираем английски.

Предизвикателство е и мястото, в което се намираш. Тогава за първи път в живота си посетих Ню Йорк, Шанхай и Ченай – докосваш се до едни места, за които преди това само си чел или гледал по филмите. В град като Ченай например виждаш как проблемите валят отвсякъде, бедността е повсеместна. Даже ни препоръчваха да не излизаме от хотела. Представете си - намираш се в един град, който е с население от няколко десетки милиона жители и който те смазва. И нека не забравяме ученето, разбира се – започвахме курсовете рано сутринта в 8 ч. и приключваме вечерта към 7-8 ч., като през цялото време бяхме в лекции.

И от дистанцията на времето смятате ли, че сте постигнали целите, които си бяхте поставили в началото на обучението?

Абсолютно. Получаваш знания, които няма как да придобиеш никъде другаде – изключително високо ниво на фирмен финансов анализ, методи за оценка на стойността на едно предприятие с всичките най-съвременни финансови измерители, които определят степента на риск, който пазарът оказва върху него; умения за водене на преговори и лидерски умения. Не можеш да запомниш всичко, но се върнах с огромен брой книги, с които мога да се консултирам във всеки момент, за да си припомня забравеното. В компютъра си също имам много документи, които ми останаха от EMBA и които и до ден днешен много ми помагат за всякакви казуси, с които се сблъсквам в ежедневната си работа.

Кое е най-трудното решение, което е трябвало да вземете в професионалната си кариера до момента? И помогна ли ви EMBA в решаването му?

Лично за мен най-трудните решения, които съм взимал, са били свързани с хора. За всеки мениджър идва момент, в който си дава сметка, че една бизнес организация не е социално учреждение. Това означава, че ако не допринасяш стойност, ако не помагаш на компанията да расте финансово, нямаш място там. Затова най-трудното е да отидеш при някого, да му кажеш в какво не се справя и да му кажеш какви са вариантите за решаване на проблема. EMBA обучението ми помогна да преодолея тази вътрешна съпротива и да бъда по-директен, да не се притеснявам да се разделя с някого, като му обясня, че нямам нищо лично против него, а че просто работата му не допринася за развитието на бизнеса.

Друго предизвикателство, с което се сблъсках, е кариерната промяна, която изживявам и в момента, след като се присъединих към Банка Пиреос. Дори в предишната институция след EMBA поех нови професионални роли и смених две държави.. Защо предприех тази стъпка? Мога да кажа, че 80% от хората, които завършиха EMBA заедно с мен и с които поддържаме връзки и до днес, смениха компанията, за която работят дори по няколко пъти. А някои от тях направиха кариерен завой и в момента се занимават със съвсем различна дейност. Просто EMBA те научава да взимаш решения, които те изваждат от зоната на комфорт, кара те да преосмислиш кариерата си и дори личния си живот. Така се случи и с мен самия.

Какво за вас означава да си добър мениджър?

Да си много добър технократ, т.е. трябва да познаваш много добре материята, в която работиш. Също така е нужно да притежаваш високо ниво на емоционална интелигентност - не просто да работиш с данни, цифри, статистики, а да си в състояние да разбереш и интерпретираш правилно това, което ти казва събеседникът, колегата, бизнес партньорът насреща. Да можеш да продадеш идеите си, така че служителите да ги приемат като свои и да ги осъществят по възможно най-качествения начин.

Добрият мениджър задължително има сериозни лидерски умения. В нашия бизнес – банкирането на дребно - ако не си в състояние да стимулираш колегите в клоновата мрежа да работят заедно с теб, за да расте компанията, значи, имаш сериозен проблем. А това става не само с технократски знания или емоционална интелигентност, но и със способността да увлечеш хората, екипа, колегите. Обичам да казвам, че влизам в бой само ако съм сигурен, че не съм сам генерал, а имам армия от силни и подготвени хора зад себе си.

И не на последно място, неговото отсъствие не се усеща. В момента, в който екипът е блокиран, защото мениджърът отсъства, това означава, че не си е свършил работата, че не е създал правилните механизми на контрол, не е нарисувал правилно процеса, не е делегирал правилно задачите.

Как бихте определили стила си на управление?

Трябва да питате хората, с които работя. Едни ще ви кажат, че съм диктатор, други – че съм демократичен. Не притежавам стил на управление, а подход за работа с хората. И ако трябва да го дефинирам, бих казал, че е изключително отворен. И все пак има моменти, когато някой трябва да вземе решението и да поеме отговорността. Не мисля, че съществува чисто демократичен или чисто авторитарен лидер. Добрият мениджър трябва да знае кога да удари по масата и кога е по-добре да прибегне към способността да убеждава, да съветва, да напътства. Трябва да се научиш да работиш и реагираш адекватно спрямо всяка ситуация, която професионалният живот ти поднася.

А какво за вас е успешна кариера?

В никакъв случай не е въпрос на нива и титли. Кариерата е успешна, когато това, което вършиш, ти доставя удоволствие - идваш ли с желание на работа, имаш и успешна кариера. Много е важно партньорите, колегите и началниците да ти имат доверие. Ако си успял да изградиш доверие в работата си, значи, имаш успешна кариера.

Има ли нещо, което бихте направили по различен начин, ако можехте да се върнете назад?

Не, в никакъв случай. Всяко решение, всяко ситуация, които са били част от моя път, са ме довели точно тук и сега. Мисля, че опитът е онзи инструмент, който ни помага да бъдем по-успешни.

На този етап от кариерата ви какви са новите цели, които си поставяте?

Ако успея да постигна такъв синхрон на работа, който да доведе до бизнес ръст и до удовлетворени клиенти и колеги, това за мен ще е голямо постижение. Под синхрон на работа имам предвид изградени процеси, както и хора, които работят с удоволствие и качествено, допринасяйки стойност за компанията. Тук съм, за да може банката успешно да рестартира някои от бизнес направленията си, които по една или друга причина до момента бяха останали на втора линия. Вижте, аз съм човек на действието, не на приказките. Целта ми е заедно с целия ми екип да придвижим Банка Пиреос по-напред по отношение на някои пазарни дялове и по-нагоре в класациите на българската банкова система. Пазарът не е огромен, но предоставя възможности и има потенциал, които трябва да уловим и оползотворим по правилния начин.

Какъв съвет бихте дали на мениджърите, които обмислят да запишат EMBA?

Да направят първата крачка, което е най-трудното. И след това да се въоръжат с много търпение, ако искат нещата да се случат.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly