С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Милена Николова: Обмислете добре какво ще правите след MBA програмата, преди да изберете къде да подадете документи

Мотивациите, изложени в есето или мотивационното писмо, с което се кандидатства за MBA, трябва да са съобразени с мисията и ценностите на университета, казва директорът на Еxecutive MBA програмата на Американския университет в България
Share Tweet Share
Снимка

"Кандидатстването с едно и също писмо, с един и също CV вече не е релевантно. Добрите университети търсят кандидати, които наистина искат да бъдат при тях", казва Милена Николова.

[Американски университет в България] 

Милена Николова е директор на Executive MBA програмата на Американския университет в България (АУБГ). Тя е и преподавател по маркетинг в същото учебно заведение. Работи и като независим консултант и анализатор по въпросите на конкурентноспособността в областта на туризма. Има опит като изследовател и специалист по професионално развитие към International Institute of Tourism Studies към GW School of Business.

Повече по темата за бизнес образованието за мениджъри можете да научите от специалното MBA приложение на "Кариери" и "Капитал". В изданието можете да прочетете:
- кои са новите тенденции в MBA образованието
- какви са особеностите на дистанционното бизнес обучение
- как да финансирате MBA образованието си
- как да увеличите шансовете си за прием в програмата и университета, който сте си избрали

Променило ли се е и как MBA образованието през последните години?
- Сферата на образованието е една от най-динамично променящите се в момента. Скоростта на промените и значимостта на иновациите, които се случват водят до значително разместване на пластовете. Предизвикателството идва от това, че като цяло образователната индустрия, ако можем така да я наречем, е сравнително консервативна и трудно приема промени. Промени в MBA програмите има както от гледна точка на предлагане (съдържание, формат), така и от гледна точка на търсене.

Първата тенденция е, че има сериозен спад в интереса към класическите и общи програми по бизнес. Публикуван наскоро анализ на сп. The Economist показва, че ако преди пет години средният брой кандидати за едно място в най-добрите MBA програми по света е бил 17, сега той е 10. За по-неизвестните университети спадът е много по-драстичен. Все по-малко млади хора виждат смисъл в инвестирането на две години (типичната дължина на MBA програма до съвсем скоро) от времето си без работа и само в учене на обща програма по бизнес. Във връзка с намаляването на интереса сред потенциалните студенти много програми промениха формата си и предлагат много по-концентрирано и динамично образование. Една от най-успешните бизнес магистратури (full time MBA) в света, тази на INSEAD, е с продължителност от само 10 месеца.

Друга важна тенденция е въвеждането на международен или глобален елемент в MBA програмите. Това може да бъде включване в учебната програма на задължително пътуване в друга страна, по време на което студентите имат възможност да посетят компании и бизнес лидери в различна среда - нещо, което прави и нашата Executive MBA програма. За MBA програмите на някои от големите водещи университети този глобален формат се изразява в отварянето на кампуси на различни континенти и възможност за вземане на курсове в различни държави по света. MBA програмата на Hult International Business School например дава възможност на своите студенти да вземат курсове в Сан Франциско, Бостън, Лондон, Дубай, Шанхай и Ню Йорк в рамките само на една MBA програма.
Още по темата: 6 съвета за успешен MBA прием

Други важни тенденции са свързани с повишения интерес към специализираните MBA програми: MBA с фокус върху анализ на големи информационни масиви или върху конкретна индустрия като информационни технологии или логистика. Този фокус отговаря на потребността на потенциалните студенти да виждат конкретна реализация след своето обучение. Те са и начин за по-близко сътрудничество между икономическите сектори и университетите. Ако в една страна има силно развит бизнес в сферата на логистиката и транспорта, университетите се стремят да предложат MBA, което да подготвя бъдещи служители именно за тези сектори.

Технологиите, разбира се, променят образованието изключително много. От една страна, ние работим с "клиент", който е израснал с технологиите и приел дигиталните форми на комуникация за ежедневие. За този студент е естествено да очаква съдържание и методи на учене, които използват нови технологии и дигитални канали. От друга страна, самите технологии дават нови възможности за учене и фасилитиране на различни преживявания в класната стая. Видео технологиите например ни позволяват да поканим гост лектор от САЩ или Сингапур по време на лекцията ни в България. Дигиталните платформи ни дават възможност да създаваме студентски екипи между различни университети и да им даваме задания, които изискват виртуално сътрудничество. В нашия университет имахме екип от студенти, които миналата година започнаха да работят по проект за използване на техниката ни за виртуална реалност за целите на образованието. Развитието на технологиите със сигурност ще продължи да поставя образованието пред предизвикателството да е в крак с времето.

Важно е да се споменат и тенденциите, свързани с онлайн MBA програмите. Новото поколение Y (родените между 1980 г. и 1995 г.) търсят технологии, но се интересуват повече от MBA програма, която включва присъствие на кампус и реален контакт с лектори. В същото време интересът към онлайн програми на вече активно работещите професионалисти, които искат MBA диплома, расте. Според гореспоменатия анализ на сп. The Economist броят на онлайн MBA програмите се очаква да нарасне с 9% през следващата година.
Още по темата: Препоръки за въздействащо MBA есе

Как се променил процесът за кандидатстване за MBA в сравнение с миналото?
- Има голяма разлика между начина, по който водещите университети и не толкова водещите такива набират студенти. Водещите институции успяват да поддържат високи критерии, които им позволяват да привличат най-талантливите млади хора от всички краища на света. Това променя играта за много от останалите университети. Те са разкъсани между желанието да бъдат релевантни в своята среда и необходимостта да привличат студенти от много по-широк географски параметър.

Една от интересните тенденции в MBA програмите в САЩ e много високият процент студенти от Китай и Индия. Например, ако преди време в кохортата на бизнес програмата в The George Washington University имаше по няколко студента от Китай и няколко от Индия, сега те са много повече от една трета. В някои други добри университети делът на студенти от Азия е повече от половината. Това увеличение се дължи, разбира се, на бързия растеж, който тези икономики преживяват през последните години и глобалните амбиции за реализация на младите хора от тях.

Набирането на кандидати е силно повлияно от тенденциите, свързани със силната конкуренция между MBA програмите и новите технологии. В последните години има много нововъведения, които позволяват на университетите да провеждат интервюта с кандидати от целия свят. Технологиите помагат и за намаляване на измамите в кандидатстването, като дават възможност за проверки в реално време. Пример за такова решение е компанията Vericant например, която верифицира идентичността на кандидатите и проверява техните реални умения да разговарят на английски език с интензивността, която изисква всяка MBA програма.
Още по темата: 20 въпроса, които да си зададете, когато избирате MBA

Много университети продължават да оценяват и личностните умения на кандидатите. Това е особено валидно за MBA програмите, при които предишният опит на кандидата, както и неговата готовност да споделя и изказва мнение, да работи в екип, да комуникира с хора от различни култури са важна част от оценката. Изборът на хора с такъв профил е и начин да се гарантира определена динамика в класната стая, в която много от дискусиите и съдържанието зависят от опита и впечатленията, които студентите споделят в клас.

По какви критерии се водят университетите днес в подбора на кандидатите? Как са се изменили изискванията към тях?
- Както споменах по-горе, като цяло тенденциите са в посока на намаляване на кандидатите в общите програми и насочване на интереса към специализираните програми. Според мен кандидатите за MBA програми трябва да обмислят добре стратегията си за след програмата, преди да изберат къде да подадат документи. Връзката между университета и възможностите за кариера са изключително важни. Ако университетът предлага възможности за стажове или за работа с реални компании в рамките на академичните курсове, тогава възможностите за намиране на работа след завършване, са по-реални.

Кандидатите трябва много внимателно да проучват всяка програма, за която кандидатстват. Кандидатстването с едно и също писмо, с един и също CV вече не е релевантно. Добрите университети търсят кандидати, които наистина искат да бъдат при тях. В този смисъл мотивациите, изложени в есето или мотивационното писмо, с което се кандидатства, трябва да са съобразени с мисията и ценностите на университета. Моето мнение е, че и изборът на препоръки трябва да е различен за различните университети. Ако един университет търси студенти с професионален опит, то препоръките трябва да са от ръководители, с които кандидатът е работил, а не само от професори от бакалавърската му програма. Ако друг университет търси студенти с глобално мислене, част от препоръките трябва да са от поръчители от друга държава. Внимателното вникване в изискванията на университета е много важно за успешното кандидатстване. Aз винаги съветвам кандидат студентите да търсят връзка и с професори от програмите, към които са се насочили. Директната връзка с преподаватели може да им даде усещане за това дали ще получат образователното преживяване, което търсят.
Още по темата: MBA в Америка - прости сметки и съображения

По отношение на GRE или GMAT кандидатите трябва да направят няколко теста и с двата изпита и да преценят кой е по-лесен за тях. Повечето MBA програми (поне в САЩ) ценят GMAT повече, но ако кандидатите имат възможност да използват и двата, те трябва да преценят с кой се справят по-лесно и да се подготвят върху него. Като цяло няма разлика в начина, по който се възприемат двата изпита. Нито един от двата не се счита за по-елитен или по-малко елитен от другия. За мен решението трябва да е чисто стратегическо според това кой от тях може да донесе по-добри резултати на кандидата.

Едно от големите предизвикателства в образованието е трудността в различаване на качествената програма и не толкова качествената такава. В последните години има много предложения за олекотени форми на образование, които не дават академична диплома и не се предоставят от академични институции. Аз силно вярвам в смисъла на образование по бизнес в редовна програма, предоставена от акредитирана академична институция. Дори за програми, които може да не са най-напред в технологиите или нововъведенията, възможността да учиш от преподаватели, които познават принципите на учене и преподаване, които създават знания чрез своята изследователска дейност, е много по-ценна. Активната изследователска дейност на преподавателите е важен фактор в определянето на качеството на една програма. Преподавателите, които създават знания, са чувствителни към предаването на знания и към динамиките на заобикалящата ги среда. Акредитациите, разбира се, са много важен гарант за качеството на програмата. Има класически акредитации, които са познати по целия свят. Много водещи бизнес училища в САЩ и по света са акредитирани от AASCB и от AMBA.

Много важен критерий са качеството на програмата е реализацията на студентите след завършване. По данни на INSEAD например 90% от завършилите тяхната MBA програма, си намират работа в рамките на три месеца след завършване. По данни на Американския университет в България 99.9% от завършилите университета си намират работа в рамките на една година след получаване на диплома. Подобни данни са гаранция за качеството на подготовката, която програмата дава, както и на възможностите за стартиране на кариера след това.
Още по темата: 10 практични съвета за (сравнително) безболезнено кандидатстване за MBA

Има ли промени в съотношението мъже/жени сред кандидатстващите за MBA?
- Основната промяна е свързана с факта, че кандидатът за MBA е от поколението Y. Кандидатът от това поколение е силно зависим от технологиите, свикнал е да има възможности и опции, не се впечатлява от класическите форми на комуникация, които университети все още използват. Тези кандидати са също много по-малко сигурни, че искат да правят кариера в голяма корпорация като P&G или Coca Cola. Много кандидати за бизнес програми всъщност искат да бъдат предприемачи и да имат свой бизнес. Това повишава интереса към програми, които включват курсове по предприемачество.

Не разполагам с конкретни данни за съотношението между мъже и жени в бизнес програмите на глобално ниво. Знам, че в някои региони поради културните и социални специфики броят на жените в университетите е много по-голям. В нашата програма в София съотношението между дами и господа е почти еднакво, въпреки че при някои кохорти сме имали силно надделяване на единия пол.

Един от митовете, свързани с MBA програмата, е, че тя е необходима само ако ще работиш в частния бизнес. Истината е, че много от знанията, които се преподават в бизнес програмите, са релевантни и за публичния сектор и за неправителствения сектор. Принципите на управление, на бюджетиране, на управление на хора, на маркетинг, са приложими и необходими в много сфери извън бизнеса. В нашата програма по бизнес сме имали студенти от неправителствени организации и от държавни институции и дискусиите, които се получават около прилагането на бизнес модели към тяхната професионална реалност, са изключително интересни.
Не разполагам с глобални данни за броя на студенти, които след завършване на MBA започват свой бизнес. Наскоро проведено проучване сред завършили Американския университет в България показа, че 11% от завършилите ни са предприемачи и собственици на собствен бизнес.
Още по темата: Изкуството на бизнес администрацията

Тенденцията за корпоративно спонсориране на образованието е много динамична. В България преди 14 години, когато стартирахме нашата Executive MBA програма, голяма част от студентите са били спонсорирани от компаниите си. В днешно време имаме по не повече от 10-15% спонсорирани от работодателя. В същото време много компании, които ценят кадрите си и се стремят да ги задържат, търсят начини да задоволят жаждата за знание и развитие на екипите си. Много от тях реализират специални вътрешни академии често съвместно с университети, които предоставят на служителите си като допълнителна полза.

Промените в съдържанието на бизнес програмите се предизвиква от промените в потребностите на бизнеса. Наскоро направен анализ на World Economic Forum за образованието на бъдещето говори за новите умения, които програмите трябва да развиват, за да подготвят адекватно младите хора за бъдещата социална и икономическа среда. Много силен фокус се слага върху необходимостта от силни личностни и комуникативни умения, както и от умението да работиш добре в екип и с хора от различни култури (т.нар. меки умения). Водещите MBA програми въвеждат специални курсове в тази посока и тук е мястото да спомена, че и нашата Exective MBA програма въвежда подобен компонент.

Друга важна промяна е фокусът върху ученето чрез работа върху реални проекти. Ученето по казуси продължава да е основният начин, по който се преподават бизнес дисциплините, но много програми въвеждат работа по проекти, чрез които студентите имат възможност да експериментират с прилагането на теориите на практика. Добавянето на курсове в сферата на предприемачеството е също важна промяна във водещите програми.
Цената на програмата е водещ фактор при избора, но тя трябва да отговаря на качеството на програмата. Водещите университети, при които брандът и репутацията са ключов фактор, могат да си позволят да държат много по-високи такси. Добре известният с MBA програмата си University of North Carolina например е сложил цена от $105,000 на своята онлайн MBA програма.
Още по темата: Американска MBA мечта

Какъв е съветът ви към мениджърите, които обмислят да запишат MBA?
- Моят личен съвет към търсещите образование по бизнес е да проявят критично мислене в избора си. Те трябва да си дадат сметка за своите цели и да се ориентират към програма, чийто формат и съдържание ще им помогнат да се придвижат към реализацията на тези цели. Искам да спомена, че вече има много динамика в развитието на образователни програми в Централна и Източна Европа и не е задължително образователна програма в Англия или Холандия да е гарантирано по-добра от това, което се предлага в някои от по-близките региони, дори и в България. Мои студенти, които завършват магистратури в европейски университети например констатират, че там връзката с реалния бизнес и работата по реални проекти е много по-слабо развита от нашата бакалавърска програма.

Друг съвет, който често давам на мои студенти, които завършват бакалавърската програма при нас и търсят магистратури в чужбина, е да поработят преди да помислят за MBA. MBA програмите са много динамични и ускорени и студентът трябва да е много целенасочен в усилията си да се възползва максимално от нея. Там няма време за ориентиране - студентът трябва да знае точно какво иска да постигне и да върви към тази цел от първия курс, който вземе, и от първия проект, по който има възможност да работи.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly