С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Метеоролог

Проф. дфн Веселин Александров, директор на департамент "Метеорология" към Института по метеорология и хидрология на БАН
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева

Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева

Всички говорят за глобалното затопляне, а усещаме ли го? Трудно. Защото за последните 20 години увеличението на температурата е с няколко десети от градуса, а жегите през юли лесно се преодоляват с още една студена бира. Глобалните последици от тези тенденции обаче са доста по-сериозни. Аномалиите водят до наводнения, ураганни ветрове, суши, пожари и т.н. Списъкът няма край и все по-често пълни новинарските емисии.

Какво климатично бъдеще очаква земята ни е въпрос за 1 милиард долара. Хората, които търсят отговора, са метеоролозите и климатолозите. Работата им е в метеорологичните станции и научните институти. Понякога става дума за скучно отчитане на данни. Друг път - за тяхното съпоставяне и анализ, което може да е далеч по-вълнуващо. Освен че чертаят хубави цветни карти, върху които отбелязват тенденциите и наблюденията си, авторите на прогнозите за времето правят и по-сложни модели, с които се опитват да "предскажат" бъдещето, като залагат определени параметри. Получава се нещо като: познай какво би станало, ако колите ни са по-екологични, ако пестим енергията, ако намалим вредните емисии...

Отговорите, разбира се, винаги са по-малко от въпросите. А основният - този дали ще замръзнем в поредния ледников период или ще изгорим, засега виси във въздуха и само захранва въображението на холивудските сценаристи и режисьори.

Макар и не точно като на кино, работата на метеоролозите наистина може да е пълна с емоции и предизвикателства. Защото, освен че ни казват дали да си вземем чадър или слънчеви очила, преди да излезем сутрин, те предупреждават за предстоящи наводнения или суша и така съвсем реално допринасят за предотвратяването на част от лошите последствия от екстремните явления. За целта обаче са необходими хора, които не залагат на лесните решения и бързите пари, а са готови да търсят отговорите на трудни въпроси.


Проф. дфн Веселин Александров, директор на департамент "Метеорология" към Института по метеорология и хидрология на БАН


Завършил е физика в СУ "Св. Климент Охридски". В Института по метеорология и хидрология на БАН работи вече 26 години, от няколко месеца е професор.


Моите задачи и отговорности

Като директор на департамент "Метеорология" към института съм отговорен, от една страна, за административната дейност - управлявам отдела, който се състои от три секции - климатология и метеорологични мрежи, агрометеорология и метеорологична база данни, както и работата на екип от около 40 души. Освен това обаче се занимавам и с научни изследвания.

Научната ми дейност е свързана с метеорология и по-специално с климат, климатични ресурси, промени на климата. Изследвам влиянието на тези промени върху отделни сектори, например земеделие, горско стопанство, водни ресурси и донякъде човешко здраве. Всеки ден получаваме данни от синоптичните, метеорологичните или дъждомерните станции в страната. В самото събиране на тези данни няма нищо особено интересно. Предизвикателството идва след това - когато на базата на информацията, с която разполагаме, изготвяме нашите прогнози и климатични модели.

Хората искат да знаят какво ще стане на земята след пет или десет години. Това обаче на този етап е трудно да се каже. Можем да дадем някаква вероятностна прогноза или по-скоро климатичен сценарий. Той се изготвя на базата на модели, които симулират поведението на температурите, валежите, вятъра, облачността и други елементи на околната среда. Накрая получаваме модел на това, което би станало, ако, да кажем, концентрацията на въглероден окис се повиши с еди-колко си процента. Самата концентрация на въглероден двуокис също е прогнозна, така че се получава прогноза в прогнозата.

Моите предизвикателства

Сбъдваемостта на синоптичната прогноза сега е около 70-80%. Предизвикателство е този процент да се повишава непрекъснато. Това може да стане с по-прецизни измервания и модели, направени от по-амбициозни и знаещи колеги. Разработването на системи за ранно предупреждение също е особено важна част от нашата работа. Прогнозирането на наводнение или друго бедствие, като ураганен вятър например, дава възможност да се спасят човешки животи. За специалистите това е награда, адреналин и в крайна сметка означава, че те не са си загубили времето в тази професия.

Моите обучения


След като завърших университета, специализирах метеорология и геофизика. Физиката е трудна и иска много учене, труд и усилия. Проблемът е, че сегашното поколение студенти и ученици няма интерес към нея. Повечето млади хора сега предпочитат да изберат лесния път и бързо да изкарват много пари. Физиката не предоставя такава възможност. Отливът от тази специалност се дължи също и на финансовите перспективи пред завършилите - като физик човек не може да изкарва заплатата на един банкер, да кажем. Напористите и амбициозни метеоролози обаче имат доста опции за допълнителни доходи.

Моите източници на информация


Информацията, с която работим, е под формата на метеорологични данни. Те се събират в метеорологичните станции. В България разполагаме с около 40 синоптични станции, които правят измервания на всеки три часа, около 100 климатични, които отчитат влага и валеж, но на по-големи интервали. Има и около 200 дъждомерни станции. След като пристигнат при нас, тези данни се въвеждат в компютри. Обработката и анализът им позволяват на специалистите да взимат решения и да направят прогнози, които след това се предоставят на потребителите, на "Гражданска защита" и т.н.

Данните, които засичаме в синоптичните станции, изпращаме и в Световната метеорологична организация. В същото време ние също имаме възможност да се възползваме от постоянния обмен на информация между колеги в европейски и световен мащаб.

Моята професионална мрежа

Интернет ни дава възможност да общуваме със специалисти в нашата област от всички континенти. Постоянно поддържаме контакти с колеги на базата на проекти, обменяме информация, данни, публикации. В последните години сме участвали в множество международни проекти, които се финансират от Европейския съюз. Включваме се в поне по пет-шест конференции годишно, както и в различни работни срещи.

Моите планове за развитие

Метеорологията предоставя широко поле за развитие. Отвъд сухите данни един млад и амбициозен човек с необходимите познания има големи възможности да добави стойност в различни направления. Например по отношение на точността или дългосрочността на прогнозите - например да даде отговор на въпросите какво ни чака не само след 5 дни, а и след 5 или 25 години.

Освен това от бъдещите поколения метеоролози и климатолози се очаква да успеят да дадат отговор на въпроса какво ще стане с климата оттук нататък, т.е. да превърнат  сценария в истинска прогноза.

Търсени умения

- прецизност и внимание към детайла
- аналитично мислене
- търпение
- готовност за непрекъснато обучение

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly