С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Ландшафтен архитект

Бояна Василева, ландшафтен архитект на свободна практика
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Юлия Лазарова

Професията на ландшафтния архитект (постарому инженер озеленител) е малко позната в България. Или поне до неотдавна беше така. Този тип специалисти се занимават със зелените външни пространства: улици, булеварди, паркове, градини, балкони, тераси, покривни тераси. Те трябва да участват в изготвянето на устройствения план на всеки съвременен град, както и да изработват проектите за озеленяване на новопостроените сгради в него.

Озеленителят е архитект, който използва растенията като строителен материал. И съвсем логично от него се очаква да ги познава, да има усет към тях и да преценява  кои растения и дървесни видове са подходящи за даден обект в зависимост от  неговите климатични и почвени условия.

Освен ботаник и архитект обаче той трябва да бъде и артист, за да оформи градината ви така, че тя да се превърне в истинска цветна картина, когато през есента например листата на едно дърво се обагрят в червено, а на другото до него - в жълто. Той може да изгради също ароматни градини, като смеси растения с различни ухания, или пък да привлече в тях птички, като подбере дървета, в които те обичат да гнездят.

В България, където повечето хора нямат пари да си поръчат красиви японски или френски градини, ландшафтен архитект все още не е масова професия. Наличните специалистите често работят за себе си, но могат да се развиват и като част от екипите на архитектурни или проектантски бюра, фирми за озеленяване, общини. В ерата на интернет, разбира се, към това се прибавя и възможността за участие в международни проекти.


Бояна Василева, ландшафтен архитект на свободна практика


Завършила е ландшафтна архитектура и екология в Лесотехническия университет. Работи на свободна практика.

Моите задачи и отговорности

Най-напред задължително посещавам обекта, чието озеленяване трябва да проектирам. Прекарвам там поне половин ден, за да направя оразмеряването. Проучвам също почвата и климата. След това сядам на бюрото си и започвам да работя с компютъра по самия проект. През цялото време поддържам връзка с възложителя. Понякога трябва да изяснявам базови неща, да обяснявам кое е възможно и кое не с оглед на климата, момента от годината и т.н.

Работата по един проект е доста дълга - може да отнеме и половин година. Идеята се бистри месец, месец и нещо. По-нататък нещата зависят от сезона - ако е лято или зима, трябва да се изчака. Самата реализация след изготвянето на проекта не е моя отговорност. Обикновено свързвам клиентите с фирми, които го правят.

Моите предизвикателства

Проблемите в моята работа идват от неразбирането за професията, липсата на култура и отношение към изграждането на зелените площи, както и от неразвития пазар.

До неотдавна дори самите архитекти питаха какво всъщност е ландшафтен архитект. Някои от тях все още мислят, че могат да направят всичко сами: "Какво ще ми проектираш, толкова ли не мога да боцна едно дърво отпред?!"

За щастие нещата постепенно се променят. В момента законът изисква всеки нов обект - жилищна, офисна или обществена сграда, да има проект по озеленяване. Архитектите са длъжни да предвидят това, ако искат да получат разрешително за строеж. Аз например съм правила страшно много проекти за кооперации в София. За съжаление обаче малко от тях се реализират. Комисията, която впоследствие извършва проверката преди Акт 16, често си затваря очите и така всичко остава само на хартия.

Моята надежда е, че нещата ще тръгнат от частните клиенти, ще се наложи нещо като мода. Разбира се, всичко е много относително. Неотдавна например имах една клиентка, която строеше къща. В началото имаше сериозни планове да правим заедно озеленяването. В един момент обаче къщата й глътна толкова много пари, че първото нещо, от което се отказа, беше идеята за градината.

Моите обучения

Ландшафтна архитектура се учи в Лесотехническия университет. Освен курсовете по архитектура и градоустройство обучението включва много занятия по ботаника, физиология на растенията, дендрология, цветарство, почви и т.н. Аз лично допълнително съм завършила и екология.

Моите източници на информация


Като се замисля, не следя нищо конкретно. Обикновено нещата тръгват от една картинка и ме водят нанякъде. Иначе в интернет има много информация: www.sand-glass.org е сайт за различни градски проекти, в www.topos.de и leikapeika.org можеш да видиш какво се случва по света в тази сфера, а http://land8lounge.com е нещо като социална мрежа.

Разбира се, има много списания, основно на английски. Едно от тях е Topos, но то е с по-теоретична насоченост.

Моята професионална мрежа

Преди години с няколко колеги създадохме фондация "Пясъчен часовник". Тръгнахме от един проект за вековните дървета в София. Идеята беше да привлечем вниманието на хората към това богатство на столицата. Работили сме също с детски градини. Правили сме проекти за реконструкция на техните площадки и дворни части. По принцип търсим финансиране, но реално голяма част от тази работа си остава чисто благотворителна. Ползата за нас е, че правим нещо полезно за обществото, като в същото време трупаме опит в работата с хора и институции.

През фондацията работихме и по още един проект. София по принцип се слави като град с много дървета, но част от тях умират, защото са поставени в доста лоши условия. Точно затова подехме инициатива за подмяната на част от тях в района на улица "Раковска".

Моите планове за развитие

Голямото ми желание е да проектирам паркове, по-големи обекти, обществени зелени площи. Важно е проектът да е направен така, че да има своята индивидуалност, а не всичко да изглежда по един и същ начин. В България например такъв уникален тип може да е възрожденският, с плочките, калдъръмите, с лавандулата. Така българската градина ще е наистина българска, а не германска или френска например.

Имам интереси и към по-теоретичната сфера, свързана с градоустройството и влиянието на човека върху средата, в която живее. Това взаимодействие е много важно. Ето например през 50-те години, когато в Дунавската равнина се оформят големите ТКЗС-та, пейзажът се превръща в огромна равна поляна. Това обаче поражда проблем - оказва се, че в безкрайните ниви няма какво да спира силните ветрове, които от своя страна прогонват птичките, животните и насекомите, необходими за опрашването на растенията. За да поправят тази грешка, агрономите през 80-те години започват да оформят горски пояси между нивите. Ландшафтните архитекти биха могли да участват в решаването на такива проблеми.

Търсени умения

- интерес към растенията
- креативност и усет към красивото
- артистични заложби

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly