С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Изследовател

Елисавета Кирилова, асистент в Института по инженерна химия на БАН
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Цветелина Белутова

Снимка

 Фотограф: Цветелина Белутова

Представете си свят, в който замърсяванията, свързани с масовото производство на всякакви продукти, са овладени още в самото начало на поточната линия. Инженерно-химичната системотехника е науката, която може да се справи с това. Една от нейните задачи е да намира начини за управление и оптимизиране на производствените процеси, така че те минимално да вредят на околната среда.

Такава е работата на част от специалистите в Института по инженерна химия към Българската академия на науките (БАН). Всеки ден те търсят решения на проблеми, които в дългосрочен план могат да се окажат ключови за здравето на планетата. Професията на научния работник е предизвикателна и трудна, но едновременно с това е много творческа и интересна. Тя не е особено популярна заради сравнително скромното заплащане и тясната специализация, която изисква години на усърдно обучение. Но пък голям наплив към научната сфера не е и необходим. Една идея е достатъчна, за да промени света.


Елисавета Кирилова, асистент в Института по инженерна химия на БАН


Завършила е инженерна химия в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). Предстои й защита на дисертация в същата област. Работи в лаборатория "Инженерно-химична системотехника" на Института по инженерна химия на БАН от 10 години.

Моите задачи и отговорности


Основната ми задача е да намаля до минимум замърсяването, което се получава при производството на различни продукти. Целта е така да се организира производственият процес, че да замърсява по-малко, а не да се търсят варианти за обработка на замърсителите, след като вече са получени. По-конкретно се занимавам с многоцелеви периодични системи. При тях продуктите се произвеждат на партиди. Тоест протичат периодични процеси, които позволяват в различни интервали от време да се комбинират различни групи оборудване.

Така едновременно могат да се произвеждат различни продукти. Оптималната работа на тези периодични системи е тясно свързана с разписанията за оптимално използване на ресурсите, които аз създавам. Това става на няколко етапа. Първо се проследява актуалното състояние на проблема и съвременните тенденции и подходи за решаването му. След това на базата на събраната информация се създават модели за действие.

Съвместно с моя научен ръководител доц. Наташа Ваклиева-Банчева създадохме модели за оценка на различните степени на въздействие върху околната среда, което може да възникне в резултат на тези производства. След моделите създадохме и алгоритъм, посредством който можем да решим проблемите. В общи линии той групира различни фактори, докато не се получи оптимална комбинация. Приложихме го в млечната индустрия - в производството на два типа извара, защото имахме конкретни данни, с които да сравняваме нашите резултати. Моделът действа и може да се прилага за всякакви химични и биохимични производства с периодични процеси.

Моите предизвикателства

Всъщност целият процес с всичките му етапи е едно голямо предизвикателство. Да начертаеш пътя за решение на един проблем и да формулираш стратегия, с която да достигнеш до желаната цел - всичко това е предизвикателство. Но това, което наистина изключително много ни пречи, е липсата на адекватно финансиране в нашата област. За наука се отделят съвсем малко средства.

А когато по независими от нас причини парите по даден проект се намалят или не се изплащат на време, просто трябва да спреш или да промениш плана на изследванията. Другото е, че при нас обучението и трупането на опит е изключително важно, а да отидеш някъде и да отделиш време струва пари и често се налага да се самофинансираме. Например в началото на съвършено нов проект е хубаво да отидеш в чужбина, в някоя по-съвременна лаборатория, да обмениш опит и знания, за да се ориентираш откъде да започнеш.

Моите обучения

Като студентка по инженерна химия в ХТМУ отидох в Германия по програма "Еразъм". Защитих дипломната си работа в университета в Магдебург. Самото ми назначаване в института на БАН беше с конкурсен изпит, на който трябваше да покажа определен резултат, за да стана научен сътрудник. Впоследствие като докторант трябваше да покрия определен образователен актив. В направление, близко до направлението на дисертацията ми, трябваше да разработя теза, която да защитя публично пред комисия.

Пак в рамките на докторантурата ми преминах и още два специализирани обучителни курса, отново в области, близки до моите научни изследвания. Бях на шестмесечен курс по английски език към Центъра за обучение на докторанти при БАН. Отделно пак тук всички млади учени преминахме допълнителни езикови обучения по европейски проект. Освен това съм победител в националния конкурс към програмата "За жените в науката". Това е инициатива на "L’Oreal България" и Националната комисия на България за ЮНЕСКО с подкрепата на Софийския университет. Принципно моята работа е непрекъснат процес на обучение. Постоянно трябва да трупам знания и да следя новостите.

Моите източници на информация


Важен източник е интернет. Разбира се, на първо място са всички издателства, които предлагат специализирана научна литература, защото работата ми изключително много зависи от това. За голямо щастие БАН има възможност да плаща за абонамент на едни от най-големите научни издателства като Elsivier, Springer и др. Освен това използвам бази данни като ISI Web of Knowledge, SCOPUS и др. Иска ми се да имаме достъп до много американски издателства, защото там има много интересна информация, но за съжаление няма как да си го позволим.

Когато работата изисква да видиш някое конкретно изследване, разчитам на директния контакт - просто пиша имейл на автора и го моля да ми изпрати статията. Така че в този смисъл източникът на информация е и самата общност от специалисти в нашето направление. По принцип намирането на контакти в тази сфера не е трудно.

Моята професионална общност


Има Съюз на химиците в България, в който членува Дружеството на инженер-химиците в България. Но аз не членувам в тях. За мен най-важни са колегите ми тук, в института. Имаме дългогодишни сътрудничества по проекти. Работя и със специалисти от други научни организации, институти и университети, например от Центъра по екология към ХТМУ, с които много пъти сме правили колективи по проекти. Другата общност - това са колегите от научни и професионални организации в чужбина, с които често се подкрепяме взаимно при решаването на различни проблеми.

Моите планове за развитие

Моята основна цел в момента е да защитя дисертацията си. След това мога да замина за постдокторантура в чужбина, за да видя другите какво правят. Има работа, разбира се, и в бизнес структурите. Има много хляб в подходите за многоцелевите периодични системи, които разработихме. Ще бъде чудесно, ако в бъдеще някоя фирма прояви интерес и приложи този модел в практиката. Европейската комисия оцени модела като екоиновация, в която може да се инвестира. Това ни дава допълнителна възможност за реалното му прилагане в химичните и биохимичните производства в Европа.

Търсени умения

- хъс
- прецизност
- търпение
- отговорност
- работа в екип
- отличен английски език (поне)
- компютърни умения
- умения за работа със специализиран софтуер

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly