С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Психолог

Павлина Гавазова, стажант психолог в Дневен младежки център 16+
Share Tweet Share
Снимка

Павлина Гавазова

 Фотограф: Цветелина Белутова

"Ние не се опитваме да променяме обществото. Опитваме се да помагаме на отделни хора да се справят с житейските трудности. И трябва да умеем да се радваме на малкия успех, защото за индивида той е голям."
 
С тези думи психологът Александър Малински от Дневен младежки център 16+ като че ли казва всичко за смисъла на съществуването на неправителствените организации, посветили се на социални каузи.
 
Работата на такива места не е нито лека, нито престижна. Тя натоварва физически и най-вече психически. Затова пък натрупаният там житейски и професионален опит е безценен, а постигането дори на дребна цел носи огромно чувство на удовлетвореност.
 
Затова, ако изучавате или сте завършили специалност, свързана с разбирането на човека или обществото, стажът в социална институция може да даде сериозен тласък на професионалното ви развитие. Не очаквайте да ви плащат и не се изненадвайте, ако поискат вие да плащате, за да практикувате на такова място. В тези среди това е обичайно.
 
Ако обаче се задържите трайно в социалната сфера, не мислете, че ще останете хронично бедни – непрекъснато има различни международни програми, по които може да се кандидатства за финансиране.


Снимка

 Фотограф: Цветелина Белутова



Павлина Гавазова
, стажант психолог в Дневен младежки център 16+

Студентка в четвърти курс психология в Нов български университет (НБУ), на 27 години
 
Моето кандидатстване
 
С моята специалност не е лесно да се намери стаж. Затова университетът сключва договори с различни организации и понякога дори им плаща, за да взимат студенти на стаж. А ние получаваме списък с възможности, от който можем да избираме къде да отидем.
 
Аз започнах да търся подходящо място още преди да получа списъка от НБУ. Два месеца обикалях по психиатрии и социални домове, но навсякъде искаха да им платя, за да практикувам при тях.
 
Предложенията на университета бяха около 15. Освен неправителствени организации сред вариантите имаше също училищни психолози и фирми за подбор на кадри. Миналата година бях при училищен психолог. Сега реших да дойда в Дневен център 16+, защото ми е интересна работата с хората и е нещо различно от това, което съм правила преди.
 
Нямаше процедура на подбор. Първоначално ми обясниха за какво става дума. Това не е работа, за която хората се редят на опашка. Няма модерни и чисти офиси, работи се в ромски махали. Въпреки това реших да съм упорита и да видя за какво става дума, защото със сигурност този опит ще ми бъде от полза.

Моите задачи и отговорности

Заедно с други колеги сутрин ходя в махалите. Обикаляме къщите, по списък забираме предварително определени деца и ги водим на училище. След часовете ги прибираме обратно.
 
Други, които не са записани на училище, довеждаме в самия център, за да ги занимаваме през деня. Имаме зала, в която те рисуват, смятат или вършат нещо друго според нуждите и възрастта им. Тук могат да ползват банята, даваме им топъл чай, храна.
 
Събираме между пет и десет деца - всеки ден различни  от кварталите "Христо Ботев", "Орландовци", "Бенковски". Проектът, по който аз работя, е насочен към деца от предучилищна възраст до 16 години. Един ден идват между пет и осемгодишните, после тези от осем до 11 години, на третия ден са най-големите.
 
В махалите работим и с родителите. Убеждаваме ги да изпращат децата си в детска градина или на училище. Записали сме доста деца на училище. В "Христо Ботев" пък работим с част от семействата на деца, за които има опасност да отпаднат от образователната система.

Освен че водим децата на училище, осигуряваме им тетрадки, учебници. Наблюдаваме дали има кой да се грижи за тях. Правим срещи с родители, обсъждаме техните затруднения, понякога ги придружаваме до дирекциите "Социално подпомагане" или други служби.

Работата на психолога е да помогне на децата да дадат воля на чувствата си - гняв, радост, щастие, любов - каквото и да е. Така той може да разбере какво се случва в техните семейства, в училище, на улицата.
 
Все още не съм провеждала самостоятелно психологическа сесия. В центъра идва психолог, който разговаря с децата. Аз присъствам на тези срещи. Когато има трудни или конфликтни ситуации, обсъждаме как можем да помогнем.
 
Информацията, събрана "на терен" и от разговорите с децата, родителите, учителите, после се систематизира в досиета. Оформят се индивидуални профили на децата. Аз помагам за обработване на данните и актуализиране на досиетата. Също така участвам в обсъжданията на потребностите на децата и мерките, необходими за тяхното удовлетворяване. Някои например имат нужда от логопед и центърът им го осигурява.
 
Тук идват също младежи на възраст от 16 до 25 години. На тях съдействаме да си намерят работа - ползват телефона и компютърната зала. Те обикновено са расли по домовете и сега или живеят в центрове за настаняване, или са бездомни.

Моите предизвикателства

Условията не са добри. Контактуваме с хора с доста лоша хигиена, които могат да имат какви ли не заразни болести. Работата на улицата също е доста специфична – човек трябва да е подготвен за всякакви ситуации.
 
Освен това е много емоционално натоварващо – иска ти се едва ли не на всеки да построиш дом, да дадеш семейство, а не можеш.

Моите обучения
 
Всеки стажант има ментор. Моят е психологът Александър Малински - социален работник в центъра. Още в началото той ми обясни, че работата не е особено приятна, и ми даде някои основни съвети за поведението ми "на терен".
 
Елементарният съвет е, когато пристигнеш в махалата, да не слизаш веднага от колата, а първо да се увериш, че е безопасно – там обикновено има много кучета. Хубаво е обаче да не разговаряш с хората отдалече, затворен в автомобила. Добре е да носиш връхна дреха, да не си много разголена, косата да е прибрана.
 
Важно е да покажеш уважение в общуването, но е добре да държиш и дистанция, защото, ако започнеш да обещаваш разни неща, лавинообразно следват нови и нови искания. Ти трябва да прецениш къде да спреш.

Не съм имала специално обучение, но виждам какво правят по-опитните колеги, когато пътувам с тях. Макар че това са неща, които знам от обща култура - логично е да спазвам някаква дистанция, като в същото време не съм надменна, а се държа по-скоро дружелюбно.
 
През последната седмица от стажа ми предстои да се запозная и с проектите на центъра - начина, по който са написани, формуляра за кандидатстване. Ще ми обяснят как се подготвят и как се управляват проекти. Не смятам, че стажът е достатъчен, за да науча всичко, но поне ще придобия някаква обща представа.

Моите планове за развитие

Работата ми тук е опит. Не знам един ден на какво място точно ще работя, но съм сигурна, че наученото тук ще ми е от полза. Времето в центъра в никакъв случай не е загубено. 

Търсени умения

- социална чувствителност
- толерантност към различните
- способност да контролираш емоциите си
- комуникативност
- усет към хората
- гъвкавост и способност за бърза реакция
- интелигентност
- упоритост
- трезва самооценка
- способност да се радваш на малкия успех, защото за отделния човек той е голям.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly