С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Професия: Инвазивен кардиолог

Доц. д-р Иво Петров, национален консултант по кардиология и началник на Клиниката по кардиология и ангиология в "Сити линик"
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева

Ако търсите професия с перспектива и възможности за кариерно развитие не само в страната, а и в чужбина, харесвате природни науки като химия и биология и обичате да помагате на хората, тогава се насочете към медицината. Специалистите с подобно образование гарантирано започват работа по специалността си. За съжаление заплащането в България все още не е достатъчно конкурентно на това в други държави, но български специалисти успешно и безпроблемно се реализират и зад граница.
Второто важно решение, което трябва да вземете, е каква да бъде областта на специализацията ви. Тук изборът е широк и тежестта на решението зависи преди всичко от личните ви предпочитания и нагласи. Една от възможностите е кардиологията. Ако трябва да докажем защо това е перспективно направление, за съжаление ще трябва да се позовем на не особено приятна статистика. Според данните на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) броят на пациентите със сърдечно-съдови заболявания е около 2 млн. души. Рискът състоянието им да се влоши не е никак малък. Показателно е, че на всеки трима души двама българи умират от сърдечно-съдови заболявания. За да не се стига до този фатален край, именно там е и ролята на сърдечно-съдовите клиники, които да спасят пациента от инфаркт или инсулт.

Повече за професията на кардиолога, както и за собствения си кариерен път разказва доц. д-р Иво Петров, национален консултант по кардиология и началник на Клиниката по кардиология и ангиология в "Сити линик" 
 

Доц. д-р Иво Петров специализира т.нар. ендоваскуларни процедури, при които чрез малко отверстие се влиза в артерията и се стига до съда, който има нужда от лечение. По този начин се достига до артериите на мозъка, коремната и гръдната аорта, до артериите на коремните органи, долните крайници и, разбира се, до съдовете на сърцето. В момента е национален консултант и началник на клиниката по кардиология и ангиология в "Сити клиник". Между 1992 и 2006 г. доц. Петров работи в Университетската болница "Св. Екатерина", като там преминава през позициите доброволен сътрудник, асистент, старши и главен асистент в клиниката по кардиология. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологична клиника на МБАЛ "Токуда болница София", а през 2012 г. се мести в новооткритата високотехнологична болница "Сити клиник" - София. Той е председател е на Българско дружество по ендоваскуларна терапия и бивш председател на Дружество на кардиолозите в България.

Моето образование
Завършил съм френската гимназия, въпреки че по принцип имаме испаноговореща традиция в семейството - баща ми е роден в Аржентина и аз имам двойно гражданство. Години по-късно си затвърдих и испанския, защото учих в Буенос Айрес, където придобих специалността си по инвазивна кардиология и ангиология. Бях в един от най-добрите и високотехнологични сърдечно-съдови университети в света - Сърдечно-съдовият институт към фондация "Фавалор". Всъщност имам три специалности - вътрешни болести, кардиология и ангиология. Бил съм на специализации в университетските болници в Холандия, Германия и Италия. В Амстердам съм карал един сравнително дълъг курс за интервенционални методи през радиален достъп, т.е. с достъп през артерията на ръката.
 
Моят път дотук
Това е дълга история, но е важно да се каже, че не съжалявам. Десет пъти да ме попитат, пак бих си избрал същото. Навремето обаче исках да се занимавам с психоанализа. Идеята ми беше да вляза медицина, да специализирам психиатрия и после да се занимавам с психоанализа. Както е направил и Фройд. Но така се стекоха нещата, че когато бях близо до завършването на Медицинската академия (която сега е Медицински университет – София), отидох да работя като момче за всичко във фармацевтичния склад в Национален център по сърдечно-съдови заболявания (сега Трета градска болница). В качеството ми на склададжия, образно казано, ходех често в кардиохирургията и инвазивната кардиология и ми стана интересно. Постепенно този интерес се затвърди и когато завърших, започнах като доброволен сътрудник в болница "Св. Екатерина", което беше традиционен ход за придобиване на опит в модерното лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Около пет месеца след това спечелих конкурс и ме назначиха като асистент. Така 11 години в "Св. Екатерина", с едно малко прекъсване от две години, което беше за специализацията ми по интервенционална кардиология и ангиология в Буенос Айрес, работих там. Последваха "Токуда болница София" и болница "Сити клиник", където в момента съм началник на клиниката по кардиология и ангиология.
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева


Моите задачи и отговорности
Някой би казал, че един мой ден протича еднообразно, а друг би казал – много лудо. Еднообразно е, тъй като най-често става въпрос за сложни медицински проблеми, но в същото време е и разнообразно, понеже всеки от тях е специфичен и най-често изисква мултидисциплинарен подход. Затова огромната част от случаите на пациентите не само ги обсъждаме, но и ги лекуваме заедно с колегите от съдова и сърдечно-съдова хирургия, анестезиология и образна диагностика. Всъщност като медицински директор на болницата много често покрай медицинските задължения имам един куп други административни. Понеже съм и председател на Дружеството по ендоваскуларна терапия, там също имам задължения и международна комуникация, която трябва да поддържам, за да държим на ниво конгреса, който правим през две години. Освен това съм национален консултант по кардиология, често давам съвети и консултации, експерт съм по разни спорове... Наистина имам букет от отговорности...
 
Умения и опит
Често казвам на колегите си, които искат веднага да скочат в короната на кардиологията и кардиохирургията и да започнат да се занимават с най-сложните и обрамчени с ореол процедури, че първо трябва да станат лекари, след това да придобият специалност и чак след това да се занимават със сложните процедури. Отстрани те могат и да им изглеждат лесни, но в огромната им част е трудно да се вземе правилното медицинско решение, а не просто да се направи нещо самоцелно. Така че, който се е ентусиазирал за работа в тази област, трябва да бъде готов за извървяването на един дълъг и труден път. Според мен това е една от причините доста колеги да търсят развитие на Запад - и заради заплащането, но и защото професионалното развитие е по-предвидимо. Освен това досегът до новите технологии е заложен в кариерното развитие, а не е плод на някаква случайност или резултат от гигантско усилие, което понякога не води до конкретен резултат.
 
Моите предизвикателства
Скоро четох една обзорна статия от едно от светилата в нашата област Патрик Ксеройз, който пише след много задълбочен анализ, че големите научни постижения и научни публикации идват предимно от страни с много висок брутен вътрешен продукт и с голям процент, отделян за здравеопазване, т.е., когато това е политика на държавата. Неслучайно по конференции и конгреси много често виждаме презентации от Германия, САЩ, Белгия, Япония, а дори и от Турция. Там се крие разковничето – развитието на науката трябва да е политика на държавата. Като вече бивш председател на Дружеството на кардиолозите бих казал, че една от основните ни цели трябва да е да покажем на света, че в България се прави изключително добра сърдечно-съдова медицина. Това трябва да бъде показано с публикации, с научни изследвания, с презентиране на опита на конгреси и конференции. Продължавам да работя в тази посока и стимулирам по всякакъв начин моя екип да се изявява.
 
Моето удовлетворение
Винаги ме радва, когато имаме успех при лечението на сложна патология, тъй като това е едно от призванията на лекаря – да може да помага при предизвикателни ситуации, когато наистина е нужно да вложи сърце и душа. Много голямо удовлетворение ни носят случаи, които са на пръв поглед безнадеждни и фатални, а успяваме да помогнем. Неслучайно се казва, че медицината е комбинация от три компонента, особено в нашите специалности - наука, изкуство и занаят. Наука е, защото задължително трябва да се прилагат последните научни постижения и именно поради тази причина в момента тя има и толкова бърз растеж. Изкуство е, защото продължава да бъде много тясна "човешка" дейност, за която се изисква и вдъхновение. В нашия случай често е и занаят - има случаи, в които колега разбира от нещата, но не може да направи това, което се изисква, защото са нужни известни умения. Именно тази комбинация от разнообразни умения много ме привлича.
 
Пациентите, които помня
За съжаление си спомням най-добре случаите, когато не сме успели. Сигурно и при другите колеги е така, защото когато имаме конгреси, сесиите с усложнения привличат най-голям интерес. Човек трябва да се учи от грешките си, не трябва да ги подминава, а да има критичен поглед. Моят първи учител проф. Джоргова казваше, че големият майсторлък, голямото изкуство е не да направиш усложнение и вълшебно да се измъкнеш от него, а да не предизвикваш усложнения. А това съвпада и с първия принцип на медицината – първо не вреди.
 
Моята заплата
Това е болен социален и медико-социален проблем. Според мен да си лекар е професия, която все още няма уважение от обществото, а по-добрата оценка е заслужена. И нямам предвид само колегите в Спешна помощ - тема, която е много актуална в момента, но и в много други специалности. Както така наречените клинични пътеки, така и самото заплащане не е на необходимото ниво. В нашата специалност не е много по-различно от всички останали, въпреки че се ширеше становището, че в областта на инвазивната кардиология то е много добро. Когато някой от колегите от моята специалност успее да има по-добро възнаграждение, не значи, че то му е дадено свише, а че е положил гигантско усилие, за да помогне на много пациенти.
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева


Моите планове за развитие
Нашата специалност се развива стремглаво и аз много често казвам, че в областта на сърдечно-съдовите заболявания и минимално инвазивните методики човек, ако се опитва да стои на едно ниво, той неминуемо изостава. Неслучайно през последните няколко години въведохме доста нови методики, които са изключително важни за лечението на пациентите. Но винаги се появяват новости и аз поради тази причина се стремя не само аз самият, но и моите колеги да ходим на курсове и конгреси.

Сега съм започнал да пиша учебник за лечение на аортни заболявания. Отдавна колеги и приятели ми казват – "пиши учебници, това ще остане след теб". За съжаление покрай ежедневната работа до голяма степен нямам време за това, все още предимно се занимавам с пациенти, но и писането е част от развитието и се надявам, че ще тръгне в правилна посока.

Много колеги и приятели ме стимулират да направя и професура. Това, което съвсем наскоро ми предстои, е едно обучение за емболизация при тумори, което е една много авангардна област, тъй като такъв тип процедури се правят минимално инвазивно, с много малък риск за пациента, а се постигат големи резултати.
Искам да добавя, че моя лична кауза е създаване на специалност по ендоваскуларна терапия. С ендоваскуларна терапия се занимават специалисти от различни специалности. Тя е мултидисциплинарна специалност и за нея се изискват мултидисциплинарни познания и подход. Напоследък тя придоби популярност както сред пациентите, така и сред специалистите именно защото е приложима в различни съдови територии, както и поради своя минимално инвазивен, щадящ характер. Има оптимални резултати, както откритото хирургическо лечение. 

В България в момента се формира стандартът по ендоваскуларна терапия, който ще бъде плод на труда на колеги от различни специалности в група към Министерството на здравеопазването. Групата има задачата и мисията да създаде жалоните и стандартите за ендоваскуларно лечение. Имам предвид както изисквания към апаратура, условия, специализация, тип обучение и сертификация, за да бъдат нещата поставени на здрава научна основа, а не всеки да си мисли, че е ендоваскуларен специалист и да прави каквото си иска, без да има необходимите квалификация и умения.
 
Умения, които се изискват за професията на ендоваскуларния специалист 
- Отлични познания по кардиология и съдова медицина
- Интерес към науката и развитие на нови методи
- Точна ръка и сръчност
- Бърза реакция
- Хуманност
- Креативност

* Статията е част от специалното издание на "Кариери" - "Моята кариера 2015. Професии с бъдеще" 
 
За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest. 

 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly