С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Професия: Актьор

Повече за професията разказва Боян Арсов, актьор в Сатиричен театър "Алеко Константинов" - София
Share Tweet Share
Снимка

 Автор: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Да си актьор е една от най-привлекателните професии, основно заради популярността и славата. Камери, интервюта, фотосесии, участие в телевизията, снимки във филми и сериали, корици на списания. Публичността и популярността, съчетани с възхищението и големите групи почитатели в социалните мрежи, изкушават немалко млади хора. За всеки, който се е докоснал до актьорската професия обаче, е ясно, че преди всичко това има много, много работа, стрес и лишения. Необходим е също талант и шанс. Достатъчно е да се запознаете с биографиите на някоя от знаменитостите от театралната сцена и киното. Актрисата Мерил Стрийп споделя: "Аз съм любознателна, а в това е същността на актьорството." А колегата й Кевин Спейси казва: "Аз съм актьор и това е моята професия. Аз не съм кинозвезда, кинозвездата не е професия."

Според речниците актьорът е човек, който играе или изпълнява роля в актьорска продукция. Терминът обикновено стои пред името на хората, които работят в киното, телевизията, театъра или радиото, и понякога може да означава и уличен изпълнител. Освен да изпълняват драматични роли, актьорите могат да танцуват или пеят, или да работят в радиото, или в анимационни филми, като използват гласа си, за да звучат героите в него. Актьорът е човек, който е специализирал актьорско майсторство или изпълнява дадена роля в художествено произведение като драматичен спектакъл, опера, балет, естрада и цирково представление. За разлика от артистите актьорите не само участват в представления, но и изпълняват определена роля и са образ на определен персонаж.

В България всяка година се дипломират по 100 актьори в различните учебни заведения - НАТФИЗ, Нов български университет и др.

Всяка сфера, в която се изявяват актьорите - кино, телевизия, театър, има своите престижни световни награди. В киното и телевизията това са "Оскар", "Златен глобус", "Еми" и Награда на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство - БАФТА. В театъра наградите са "Тони", на Европейския театър, на името на актьора Лорънс Оливие. Има и локални български награди. Те се връчват на театралните актьори. Това са наградите на фондация АСКЕЕР - връчвани от актьори на актьори, "Икар" - връчвани от Съюза на артистите в България.
Визитка

Боян Арсов е роден на 15 юни 1993 г. в София. Завършил е софийската немска гимназия. След това е приет в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и завършва специалност "Актьорство за драматичен театър" в класа на проф. Снежина Танковска. През 2017 г. става част от трупата на Сатиричния театър, а преди това е играл в Театър "София", Открита сцена "Сълза и смях", Младежки театър, Пловдивския драматичен театър и независими сцени. Днес Боян Арсов играе и в спектаклите "Животът е сън" и "Кралят елен" в Театър "Азарян", НДК. Асистент е на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ.

Получава номинация за ИКАР 2018 за поддържаща мъжка роля в спектакъла "Кралят елен" на Театър "Азарян". През март тази година печели награда ИКАР в категорията "Водеща мъжка роля" за ролята си на Сехизмундо в спектакъла "Животът е сън" на Театър ЗОНГ, представление, което се играе в Театър Азарян.

Моята професия

Театърът като изкуство предлага голяма свобода за откриване на нови светове. На човек му се иска това да е част от живота му, но невинаги е толкова лесно и възможно, докато в изкуството можеш да се хвърлиш в една посока, която е много любопитна за теб, която е много различна от всичко останало, и да предизвикаш сам себе си. Имаш възможността заедно с други хора да създадете нещо уникално, което зависи само от вас. Точно тази свобода и чиста енергия винаги много са ме привличали. Като дете, когато ме водеха на театър, обичах да гледам как артистите на сцената живеят в свой си свят, където времето тече по-различно, думите звучат по-различно, жестовете имат друго значение. Впечатлявах се от енергията, която идва от сцената, и исках някой ден да бъда от другата страна.

В нашата работа от едната страна са аплодисментите при добре свършения труд. Преди тях обаче има много неща, които трябва да се случат, не можеш лесно да стигнеш до тях. Да, може би има хора, които подценяват пътя, който трябва да се извърви, и си мислят основно за блясъка, бързата слава, то е и сякаш много модерно в момента. Участието по телевизии, в сериали, риалити формати. Феноменът на бързата слава много привлича, заразителен е, обаче истинският смисъл е положеният труд преди това. Какво си натрупал, какво си научил, докато стигнеш дотам, и това е най-трудното и вече зависи от всеки човек, от индивидуалното му отношение и подход към професията

Тази професия е толкова гъвкава, богата на темпове, на нови срещи, в този смисъл ти не си застрашен от рутината. Когато аз усетя, че влизам в някаква определена посока, стане ми еднообразно, започвам да бягам, искам да се предизвикам и да правя нещо по-различно. Не се осланям само на познатото, а търся различното. Пробвам нови неща, в които може също да се окаже, че съм добър.

Уловката в това изкуство е да бъдеш себе с и в същото време да бъдеш някой друг, да дишаш като него, да се смееш или да плачеш, да се движиш като някой друг. Любопитно е, че има моменти, в които хората губят разликата между човека и актьорското превъплъщение. Мислят, че това, което виждаш на сцената, това си ти.

Моето образование

Първо като ученик в немската гимназия проявявах интерес към театъра, така попаднах в школата на Венци Кисьов в "Сълза и смях", където бях две години. После се прехвърлих в читалището "Славянска беседа", където изкарах още две години, и после влязох в НАТФИЗ.

За мен, занимавайки се с изкуство, човек може да се учи винаги. Аз съм завършил НАТФИЗ. Основно хората, които упражняват актьорската професия, избират тази академия. Но вече има и други места, където да се учи актьорство. Първото нещо, което ни казаха преподавателите ни в академията, беше "гледайте хората", наблюдавайте ги как се движат, как се усмихват, този материал е много важен за образите, които ти после ще искаш да изградиш. В театъра това е хубавото, че той се занимава с изключенията. Tой е като в живота, защото черпи енергия от там, но все пак изгражда образите по-изострени, подсилва определени техни черти, затова всичко може да те вдъхнови. Чуваш едно стихотворение и вече имаш идея. Разхождаш се, виждаш ново място някъде по света и вече имаш идея Занимавайки се с изкуство въобще, за мен понятието свободно време е нещо много относително, защото, когато нещо ти хареса, нещо те зарази и провокира, нищо не може да ти премести или прекъсне мисълта. Просто то е там и ти мислиш върху него.

Моят път дотук

Пред три години завърших актьорско майсторство. От влизането ми в академията до завършването ми бях наистина посветен на тази работа, на всичко, което се изискваше от нас. Искахме да открием своето място в професията, с която се занимаваме, и аз бях истински щастлив, че съм попаднал в преподавателски екип, в който имаше много висока летва за това какво се иска от актьора. Ние буквално сутрин влизахме в академията и излизахме вечер късно, а на следващата сутрин пак започвахме. Разбираш, че си в една лабораторна среда, изолирана, можеш да правиш само това, което си искал, и ти се дава възможност да го правиш. Много хубаво усещане.

Щастлив съм, че това, което съм направил дотук, е благодарение на работата ми в тази среда и на начина, по който присъствам в нея.

Моите задачи и отговорности

Работа по проекти. Репетиции. Представления. За всеки е различно. Въпреки че съм завършил преди три години, не ми се е случвало да не репетирам нещо. Голяма част от времето ми е посветено на репетициите. Винаги съм бил ангажиран с някой нов проект, даже ми се е случвало да текат едновременно два или три проекта и аз да разпределям времето си между тях. Сутринта започва с репетиции на едно място, след това тичаш към друго място, след това имаш час в катедрата в НАТФИЗ например и вечерта имаш представление. Всичко е много интензивно и концентрацията, която се изисква, за да може да се справиш с всичко това, е много важна. Всеки проект, всяко представление са съвсем различни. И начина на работа на едното място е различен от начина на работа на другото място. Случвало ми се е в таксито да си изям сандвича, преди да стигна до другия си ангажимент. Има такива натоварени дни, но човек се опитва да запази кондиция и концентрация, за да може да се справи. Например, когато знам, че вечерта играя нещо, което е по-сложно, изисква повече енергия и внимание, подчинявам целия си ден на това. Внимавам как разпределям времето си, как и с какво се храня. Обикновени битови на пръв поглед неща, които обаче са много важни. Внимавам колко енергия изразходвам през деня, за да може да ми стигне вечерта. Всичко зависи от това какво имаш да правиш и как си подредил приоритетите си. Влизаш в една центрофуга, в която срещаш нови и нови хора, работиш, създаваш някаква илюзия, защото театърът е изкуствено нещо. Въобще изкуството създава светове отвъд всекидневната реалност. Самото създаване е нещо много привлекателно като процес.

Нужните умения и опит

Успехът в тази професия е много относително понятие. Не е необходимо да имаш единствено и само талант например. Или единствено да си много работлив и посветен. Много важно е как съчетаваш тези неща. Много са важни изборите, които правиш. Един проект, една среща може да провокират други. Случвало ми се е да ми предлагат някакви проекти, да знам, че мога да се справя, да вляза в тях и да свърша работа и да приемам като ме канят, но се е случвало и да отказвам, ако в този момент, в тази ситуация няма достатъчно предизвикателство за мен. За мен много, много важно е, когато човек се занимава с изкуство, да отстоява предизвикателството преди всичко. Да, актьорите се развиват, влизат в един имидж, учат се да боравят с едни умения и средства, по които хората ги разпознават и ги уважават, защото го могат и го правят добре, но когато влезеш (поне сега си мисля така) в една посока на това, което можеш, а не спреш да търсиш все нови и нови неща, това е лошо. Човек не бива да се страхува в тази професия да се предизвиква и да експериментира с нови неща. Съвременният човек така е устроен, че обича да си изгражда сигурна среда, в която да се чувства добре, за човека на изкуството е точно обратното, трябва непрекъснато да се опитваш да отскачаш и да отиваш на ново и ново място. Дисциплината също е много важно нещо, но под дисциплина разбирам повече концентрация. Човек лесно се разсейва, мисли си върху неща, които не са попътни в момента, случва се, но самодисциплината е много важна - да.

Освен да наблюдаваш света около теб, е важно да добиваш информация, като четеш от различни източници - книги, сайтове. Да гледаш филми, картини, скулптури. Да се зареждаш с други изкуства. Да се срещаш с хора, които правят съвсем различни неща от теб. Да откриваш света през някаква твоя призма, което много ти помага да се изграждаш, да създадеш свой независим свят за сцената. Много е интересно.

Моите предизвикателства

Динамиката. Скоковете от проект в проект. Има емоционално изтощаване, което понякога ти влияе повече от физическото. Ето, последната роля, в която влизам, е изключително интензивна, има много предизвикателства - и физически, и психически. В такива моменти се изисква да намериш баланса, защото може нещо да те извади от контрол. Когато човек е посветен на това и иска да го прави, харесва, че го прави, открива истината в това да го прави. После, връщайки се към нормалния живот, след представление или репетиция, когато има почивен ден, много е странен сблъсъкът на едното и другото - реалното и сценичното, и да трябва да се опиташ да намериш баланса. Другото, което е важно, е да отстояваш истината, въпреки че е много относително какво е истина. Според мен е хубаво, когато се занимаваш с дадена роля, да вярваш, да виждаш смисъл в това, че я правиш, а не да си в нея просто защото е интересно или защото ще те дават по телевизията. Тоест според мен е много важно да пазиш тази вяра и своята истина, която искаш да предадеш на публиката отсреща.

Често си напомням, че когато човек се разпилее и се втурне към много различни проекти - театър, телевизия, снимане на реклами например, има риска да загуби летвата, да снижи критерия.

Мото удовлетворение

Да знам, че вървя в правилната посока. Развивам се и правя това, което обичам. Всеки ден е различен, динамичен и носи предизвикателства.

Хубаво е, когато ти самият се движиш много честно напред и работиш и отключваш нови и нови страни и все повече те виждат какво можеш, канят те в нови проекти.

Заплатата

Никой не е забогатял от театър, това Брехт го казва. И не е вярно, че театърът е най-важното нещо и че без него никой не може. И това също казва Брехт. Но пък ние, актьорите, вярваме, че наистина без театър не може. Тези, които сме посветени в него и се радваме от самото случване и правене. Финансовата част на нещата не винаги е такава, каквато трябва да бъде, и понякога отстрани е доста смешно. Младите актьори обикновено имат възможност да влязат в някой театър по програмата "Мелпомена", която дава възможност на театъра и директора му да те поканят и да започнеш да работиш. Програмата е за една година, след това се преподписва договорът с театъра. Запознавайки се с теб, виждайки какво правиш, могат да те поканят на щат в театъра. Това е една добра възможност, но пък финансовата част на нещата е много минимална, т.е. налага ти се да работиш и по допълнителни проекти. Както и в другите професии. Като натрупаш стаж, възнаграждението ти може да нарасне. Аз в момента си позволявам лукса да се занимавам само с театър и да не правя нищо друго. На щат съм в Сатиричния театър, но успявам да съчетая работата си тук с проекти извън театъра в други независими театри. Давам си сметка, че е трудно, особено когато знаеш, че по 100 актьори завършват на година във всичките училища, които се занимават с изкуство. Сто души няма как изведнъж да влязат в професията.

Плановете за развитие

Работа по проекти в театъра. Актьор не си, когато завършиш академията. Да, ти получаваш диплома за висше образование като актьор, но човек става артист, когато наистина започне да се занимава с това, когато всеки ден открива и провокира себе си. Иначе не може да си актьор и да не играеш известно време или да не се чувстваш част от тази среда. Тогава не казвай, че си актьор.

Не съм мислил за определен проект, който искам сега точно да ми се случи. Телевизията не ме изкушава, така както ме изкушава театърът. Телевизията е повече бизнес. Е, и театърът е бизнес, но в него средата е по-защитена за творене. В театъра все още има възможност да не си прекалено комерсиален. Прекалено харесващ се на всички.

Безспорно телевизията и киното ти носят пък повече популярност от театъра. Медията стига до повече хора. Аз обаче все още съм изкушен от чистата форма на творене в театъра.
Търсени умения

- интерпретаторски умения
- талант за изпълнение пред публика
- упоритост
- въображение
- дисциплина
- характер
- талант

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly