С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Професия: Психотерапевт

За професията разказва Милена Ташкова, психотерапевт и директор на терапевтичната организация "Психодраматична работилница"
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева

Ако следите кандидатстудентските вълнения в началото на всяко лято, сигурно ви прави впечатление как "Психология" е незалязващ хит в предпочитанията. За учебната 2019/2020 в Софийския университет това отново се потвърди, като най-много желаещи имаше именно за тази специалност, докато софтуерното инженерство и правото останаха след нея.

Причината за този интерес едва ли е във високите доходи, които последователите на Зигмунд Фройд биха могли да си докарват след завършване. Още повече при изобилието от дипломирани психолози, което този интерес към специалността води. Ако прегледате по ключова дума обявите за психолог в сайтовете за работа, ще останете разочаровани за нивата и бонусните пакети. Но, от друга страна, базисната специалност може да бъде вход към много по-широко поле за изява на трудовия фронт, включително в подбора на кадри като HR специалист в някоя компания, като коучинг експерт или маркетинг специалист, изследващ потребителското преживяване, и т.н.

Класическата линия на развитие за един психолог обаче е да се превърне в психотерапевт, а това означава след бакалавърската степен да премине през обучение по клинична психология. Едва тогава той може да работи с тежки състояния като психични разстройства, депресии и тревожности.

По подобие на много други професии тази на психотерапевта изисква години трупане на опит, специализация, както и непрекъснато опресняване на знанията. Възнагражденията за прохождащите в нея не са високи, но с отварянето на частна практика и изграждането на име един психотерапевт би могъл да се конкурира като възнаграждение с лекарите специалисти.
Визитка

Милена Ташкова е психотерапевт с повече от 22 години практика. Завършила е "Философия" и "Психология" в Софийския университет. Преминала е през всички нива на работа от училищен психолог до съсобственик на частен кабинет. В момента е директор на "Психодраматична работилница", обучител е по психодрама и ръководи проекта "Живот на килограм", който изследва хранителните разстройства, осигурява подкрепа за страдащите от такива проблеми и работи за превенция на хранителните разстройства при ученици от 12 до 18 години.

Моята професия

Психотерапевтът се занимава с една дълга и целенасочена работа, която помага за облекчаване на емоционалните и психологическите страдания на пациентите. Тя е свързана с дълбок анализ както на личността на пациента, така и на процеса, който възниква и протича между пациента и терапевта.

Хората живеят с една романтична представа за психотерапията, може би от филмите. Но истината е, че няма нищо магично в нея. Това е сериозна работа, която опира до тежка теоретична подготовка, до трупане на практически умения и опит с години, за да можеш да си ефективен, когато някой потърси помощта ти за преодоляване на някакви житейски кризи. Най-често се занимаваме с депресивни и тревожни състояния.

Моят инструмент на работа е моята собствена психика. Внимавам думите, които използвам, да са много прецизни, а въпросите да са отворени. Те не са свързани с това, че трябва да ми носят информация.

Терапевтичната работа изисква сериозна среда. Не може да сме седнали на маса, да ядем салата и да пием ракия и някой да си мисли, че това е терапия. Един такъв приятелски разговор може да има и много позитивен ефект върху човек, но често проблемите са по-сериозни и близките без необходимите познания не са в състояние сами да се справят.

Моят път дотук

Аз учих "Философия" в Софийския университет и тогава много се увличах по екзистенциалистите, които гледаха на човека като субект на изследване, не като обект на изследване. И то не само като мислещ субект, ами и като такъв, който чувства, който е действащ. Темата за свободата също беше нещо, което много ме вълнуваше, и от трети курс нататък започнах да уча второ висше "Психология". Това се оказа мое призвание. Така поне го чувствам.

Завършила съм през 1999 г. Тогава психотерапията тепърва прохождаше и ние търсихме своето място. Общо взето, това, което съм си представяла и съм искала да правя, мисля си, че съм го постигнала. Даже понякога, когато се оплаквам, че се преуморявам, си казвам, че всъщност аз това и исках. Не си представях, че ще е толкова изчерпващо и ще изисква толкова сериозен емоционален ресурс.

Предизвикателствата

Предизвикателство е това да можеш да спреш да работиш. Първо, да не си носиш случаите вкъщи и, второ, да не практикуваме върху близките и приятелите си. Да не говорим, че в наше присъствие хората често се чувстват преценявани, което не е така. Трудностите са свързани и с това да не съм осъдителна. Тоест аз трябва да бъда несъветваща и неосъждаща, независимо от понякога страшните неща, които чувам.

Аз имам между 8 и 11 часа терапевтична работа на ден и през цялото това време трябва да съм концентрирана, добронамерена, съпреживяваща. Трябва да съм професионално задълбочена и аналитична. Понякога не ми остава много място, за да бъда такава добронамерена и изслушваща с моите най-близки хора.

Мисля си, че нашата професия е професия на възрастта - колкото сме по-възрастни, толкова сме по-добри в нея. Може би заради натрупания житейски опит. Навремето, когато започвах, работех с деца и тогава трябваше да се срещам и с техните родители. И тогава аз сложих очила, защото това ми помагаше да изглеждам по-сериозна. Моят авторитет зависеше от очила. Сега вече имам нужда от тях и не се нуждая от нещо външно, което да ми помага да ме възприемат по-сериозно.

Заплащането в сектора

Трябва да се измине много дълъг път на обучение, за да стигнеш дотам да се наречеш психотерапевт. Ти трябва не просто да завършиш в университета бакалавър, но и след това магистратура по "Клинична психология". След това има между 6 и 7 години профилирано обучение. Това е сериозна инвестиция и изисква средства.

Първоначално колегите започват работа например като училищни психолози. Аз също съм била такава. Там не може да се случва истинска терапия, но помага за трупането на опит. Минава време, докато откриеш собствен кабинет или център. Не бих казала, че се забогатява, но се живее добре. Аз се издържам изцяло от психотерапия. Освен това и преподавам, но основната ми работа е терапията.

Какво е бъдещето на професията

Работя вече 22 години и виждам как все повече хора имат правилното разбиране за това какво е психотерапията и идват тук съвсем осъзнато, водени от очаквания, които са много близки до това, което предстои да се случи в терапевтичната работа. Прави ми впечатление, че ако досега предимно жени ползваха терапията, все повече стават мъжете. Смятам, че професията е перспективна и все повече ще има нужда от нея. Друг е въпросът, че много колеги станахме. Трябва да има някаква регулация в нашата професия според мен.

Моето удовлетворение

За разлика от лекарите, които са удовлетворени, когато пациентите им са излекувани, при нас е малко по-различно. Нашата радост е да видим, че пациентът ни е автономен, самостоятелен. Все пак виждаме хората в най-уязвимите им моменти и понякога благодарността е трудна за изразяване. Голямо удовлетворение ми носи оценката на професионалната общност и колегите.

Моите планове

Преди няколко години с колегите в "Психодраматична работилница" забелязахме, че имаме все повече случаи на хранителни разстройства. Това не бе някаква статистика, която бяхме прочели, а го виждахме в ежедневната си работа. Много често хората не идваха при нас със заявка за хранително разстройство, но то се оказваше придружаващо състояние. Тогава видяхме, че е епидемия и не се оценява като риск. Започнахме проекта "Живот на килограм", чиято цел е да предоставя повече информация по темата.

Искам да продължим проекта и тази есен ще имаме изложба, поредица от дискусии. Подготвяме и детска книжка за деца от 2- до 4-годишна възраст, която е насочена към разпознаването и назоваването на емоции.
Необходими умения

- способност за анализ
- дълбочина в разсъжденията
- способност да вдъхваш доверие
- конфиденциалност

Share Tweet Share

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly