Професия: Сладкар
За професията разказва Албена Стоянова, собственик на "Работилничка за сладки моменти"
В индустриалното производство на сладкиши повечето процеси са автоматизирани, но в малките пекарни всичко при майсторенето на сладкишите се извършва на ръка. Може да овладеете професията на сладкаря в специализирано училище, има и краткосрочни курсове за подготовка. Бързото развитие на кетъринг сектора увеличава търсенето на специалисти – от тях се нуждаят в пекарни, ресторанти, хотели, в супермаркети, които продават собствени продукти, и др. Професията позволява да организирате и свой собствен сладкарски бизнес.
Албена Стоянова се занимава със сладкарство и готварство от около 13 години. Работила е в престижни кухни, но не само в такива. За около две години е била главен сладкар на 5-звезден хотел и след това създава в София собствено ателие за сладкиши и торти по поръчка, познато като "Работилничка за сладки моменти".
Моята професия
Моята професия е вълнуваща и творческа. Да създаваш храна е най-великолепното нещо според мен. А когато я правиш за специални поводи, това й придава още по-голяма стойност. Аз съм този, който отговаря за най-сладката част от всеки празник. Смятам, че в тази професия човек може да се развива постоянно и да надгражда знанията си до безкрай. Живеем във времена, в които имаш достъп до безброй информационни канали за рецепти и курсове. Бих препоръчала тази професия на всеки, който не се страхува да експериментира с вкусове, идеи и комбинации, които могат да изненадат дори самия него.
Моето образование
Завършила съм гимназия с профил "Изобразително изкуство и моден дизайн". Висшето ми е образование е със специалност "Културология", дотук нищо кулинарно.
След бала започнах временна работа като салатиер, без опит, в една приятелска кухня и повече не излязох от там. След дълги години на салати, предястия и суши, различни ресторанти и сладкарници записах курс за "главен сладкар" и придобих диплома. Оттогава насам всичко е история. За жалост от опита си смятам, че това, което човек учи в академиите, е само една основа от знания, върху която след това трябва да вложиш много практика, умения и опит, за да станеш добър в работата си.
Моят път дотук
Не аз, а професията избра мен. Винаги съм обичала храната, но не съм вярвала, че мога да я създавам. Сега, 13 години по-късно, смятам, че няма нищо друго, в което да съм по-добра и да обичам да правя повече. Целият ми съзнателен професионален път от 18-годишна насам е в някоя кухня, дори не знам какво друго бих могла да правя.
Моите професионални задачи и отговорности
Към днешна дата като собственик на малко ателие задачите ми са безкрайни. Започват от разговорите с клиенти, поръчки и заявки за продукти и консумативи, пазар, печене, калкулации, сглобяване, украсяване, снимане на тортите, поддръжка на социалните ни канали и още подобни занимания. Когато имаш собствен бизнес, макар и толкова малък, трябва да си готов, че 50% от работата ти е свързана с хората и планирането на графика, а другите 50% са моментите, в които държиш миксер в ръка.
Нужните умения и опит
Нужни са търпение, спокойствие, търпение. В сладкарството всяко нещо изисква своето време. Никога не можеш да прескочиш етап, да забързаш процеса или да насилиш нещата. Всяко действие изисква внимание. Понякога това води до напрежение - гонене на срокове, разпадане в последния момент (стреса със сватбените торти и транспортирането им не го коментираме). Но ако разполагаш с воля и спокойствие, обикновено всичко се получава от първия път.
Моите предизвикателства
Най-голямото предизвикателство е комуникацията с хората. Всеки човек получава лично отношение и му отделяме много време, докато изчистим концепцията и визията на поръчката му, а през това време се налага и да работим върху останалите поръчки. Предизвикателство е и моментът, докато поръчката бъде получена и харесана от клиентите ни. А също и несигурността от това дали ще имаме поръчки и ще се справим и този месец. Предизвикателствата са много, но знам цената им.
Моето удовлетворение
Работата като сладкар е абсолютно вълшебство. Обичам всичко в нея - усмивките на децата и писъците им, когато получат желаната торта с любим герой, хората, които ни пишат, че ни благодарят за най-сладките моменти, които сме им създали, безкрайната признателност и всичкото "мммм", което чувам в Работилничката. Това, че всяка сутрин ставам и знам, че ще направя деня на някой по-красив и по-сладък. Друго не ми е нужно.
Заплащането
Преди 13 години, когато започвах в бранша, заплата ми беше 750 лв. Преди да отворя Работилничката си, получавах 1200 лв. Но всичко зависи от това в какъв тип заведение работиш. Някои колеги сладкари получават и по 3000 лв. на месец.
Моите планове за развитие
Посещавам курсове, когато ми остава време, но разчитам предимно на професионална литература и вдъхновение. Следваща позиция в моята йерархия би означавала да изляза от моята кухня и там да оставя други хора да пекат, докато аз изпълнявам само организационна функция, но това не е за мен - чувствам се най-добре пред фурната и с миксер в ръка.
Моите източници на информация
Към днешна дата разчитам много на това, което предлага интернет. Следването на определени, изтъкнати в сферата колеги и комуникацията с тях е най-полезното, което използвам. И безкрайното тестване на нови рецепти.
Влиянието на коронавируса
Пандемията от коронавирус и извънредното положение ни върнаха до почти самото начало. Бях уплашена като всички и последствията не закъсняха. За жалост всички в нашия бранш понесоха много щети. Първото, което хората ограничиха, беше празнуването, оттам и спряха да поръчват торти. Отмениха се десетки сватби, които са основният ни източник на доходи през лятото. Но се опитваме да се адаптираме - нямаме избор. Следим си верните клиенти, предлагаме им неща, които да подслаждат деня им и без повод, и продължаваме да насаждаме болезнен оптимизъм във всичко, което правим. Ще излъжа, ако кажа, че не е трудно, но да се откажа би било лудост.
Търсени умения
- търпение
- прецизност
- спокойствие
- желание за развитие
- желание за работа с хора
- творчески усет
- обич, защото да създаваш сладкиши е нещо, което трябва да излиза от сърцето ти.