Бъдещето е на "работниците на знанието" - Захари Барбов от Центъра за дигитални технологии на KBC
Почти сигурно е, че наученото днес след 10 години ще е остаряло и неактуално и най-голямата промяна, която трябва да култивира в себе си човек, които иска да се развива в ИТ индустрията, е да свикне с нагласата да учи през целия си живот. Технологиите се развиват толкова бързо, че в живота на човека е възможно да се случат не една, а няколко технологични революции, разказа Захари Барбов, ICT кnowledge мениджър в Центъра за дигитални технологии (Digital Development Center) на KBC, който бе открит като ИТ хъб за белгийската банково-застрахователна компания през миналата година във Варна. Захари Барбов ще е от лекторите на събитието „Тук-Там Кошер“ и ще участва в панелната дискусия на тема „Как се изгражда устойчива връзка между образование и бизнес в България“. Традиционната среща на общността „Тук-Там" ще се случи на 16 септември тази година в Интер Експо Център присъствено и онлайн.
Г-н Барбов, какво още се желае за връзката университет - бизнес, която ще дискутирате по време на събитието „Тук-Там Кошер“?
Бих посочил няколко направления: задълбочаване и разнообразяване на видовете съвместни образователни инициативи и такива за споделяне на опит и експертиза, повече възможности за лична и честа комуникация между кариерните консултанти на бизнеса и студентите, промяна във възприятието към студентите, от talent pool (база данни с подходящи кандидати - бел.ред.) към ангажирана общност от „посланици“ на компанията.
Също така необходимост от непрекъснати инвестиции от страна на всички участници в модела, дългосрочност на усилията - а не моментни кампании, тъй като в дългия обучителен процес много често резултатите от положените днешни усилия идват след година; осигуряване на възможности за полудневна и гъвкава заетост (стаж или редовна работа) в ИТ компаниите, от която студентите да могат да се възползват, съчетавайки я с редовния си учебен процес в университета. Бих допълнил и облекчаване на административната тежест при формализирането на съвместните инициативи на сътрудничество между университетите и ИТ бизнеса.
Говореше за липсата на комуникация между университетите и бизнеса. Изгради ли се вече тази връзка?
Моите наблюдения са, че все по-често ИТ бизнесът се обръща към университетите и разчита на техните студенти. И все повече бизнесът предвижда и заделя бюджет с цел инвестиции в обучението на студентите в университетите и в оборудването - софтуера, който те използват по време на обучението си там. От своя страна, самите университети също все повече търсят ИТ бизнеса за съвместни обучителни инициативи, както и все повече се вслушват в мнението му. Така в по-дългосрочен план се оформя едно партньорство, формално или неформално, от което в крайна сметка печелят всички.
100 компании ще представят свободните си позиции на Кошер 2022
Мога да дам няколко примера – веднага след основаването на Центъра за цифрово развитие (Digital Development Center) на KBC във Варна през лятото на 2021 година, стартирахме установяването на взаимоотношения с местните образователни институции в града. За по-малко от година успяхме да подпишем договори за партньорство с три от най-големите университети в Северна България – Технически университет - Варна, Икономически университет - Варна и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. С два от частните университети във Варна – Варненски свободен университет и Varna University of Management също установихме плодотворни взаимоотношения. До лятото на 2022 година организирахме над 40 събития за студенти на тези университети – бизнес презентации, тематични уебинари, лекции, състезания, ИТ олимпиади, кръгли маси, мастър класове, конференции и много други. Чрез тези събития успяхме да достигнем и ангажираме над 1800 студенти.
Смяташе се, че университетите не се съобразяват с търсенето на пазара на труда и „бълват“ кадри, без да има къде те да се реализират. Има ли промяна?
Има положително развитие в тази посока и постепенно се подобрява сътрудничеството между университети и ИТ бизнес, включително на ниво отваряне на търсени нови ИТ специалности, планиране на прием в ИТ специалности, ревизиране и адаптиране на програми и дисциплини, по които се обучават студентите. Със сигурност има какво повече да се желае, но и не бива да забравяме, че академичните институции в България са доста бюрократични организации, с множество управляващи и надзорни органи, т.е. всяка промяна се случва бавно.
"Киберсигурност" е най-желана специалност в ТУ, очаква се решение за платена форма
Редица университети и организации имат договорености с компании за практическа подготовка – т.нар. стажантски програми. Те ли са най-прекият мост към реализация на пазара на труда?
Стажантските програми са като „мост“ към реализация на пазара на труда на завършващите ИТ специалност. За да може този мост да бъде ефективен, е необходимо да се обърне внимание на няколко аспекта. Необходимо е процесът по подбор да бъде достатъчно сериозен, така че одобрените за стажанти кандидати да притежават минимума от технически и меки умения, с които биха могли да се впишат в екипа на ИТ компанията, където ще стажуват. Също основна цел на стажантската програма следва да бъде след нейния край стажантите, които са се представили добре и които са харесали компанията, да могат да продължат на постоянни позиции. Трето, стажът трябва да е интересен, смислен и обогатяващ за стажантите. В талантите трябва да се инвестира, да се обучават, да им се покаже културата на компанията, да им се дават предизвикателни практически задачи, да се напътстват от мотивирани и компетентни ментори.
Какви ИТ специалисти вече се търсят и предстои да се търсят през следващите 10 години?
Бъдещето е на т.нар. кnowledge workers (в буквален превод - "работници на знанието"). Това са тези професии, които най-вероятно никога няма да могат да бъдат заместени от машини или да се автоматизират. Професиите, свързани с вземане на решения на база анализ на информация, личен опит и експертиза, взаимодействие с хора и тяхната организация, ако щете предприемачески риск и усет. От друга страна, всички професии, свързани с по-оперативна дейност, постепенно ще бъдат автоматизирани. Разбира се, за тези автоматизации също ще трябва да се грижат хора, така че това отваря все по-голяма нужда от специалисти по автоматизации и създаване на роботи (виртуални или физически).
Професиите на бъдещето: кои ще ги има и кои ще изчезнат
Професиите, за които по мое мнение има бъдеще в ИТ сектора, са свързани с анализ на данни, машинно обучение, системи за изкуствен интелект, бизнес интелигентни системи, облачни технологии, Internet of Things (IoT), ИТ архитектура, киберсигурност, UI/UX дизайн/програмиране, автоматизация и роботизация, DevOps, организационни и бизнес анализ дейности, която да свързват всички изброени ИТ разработчици в ефективна и устойчива система.
Какъв е вашият съвет към човек, който иска професионално развитие в ИТ сферата, но няма никакъв опит?
Най-голямата промяна, която трябва да култивира у себе си човек, които иска да се развива в ИТ индустрията, независимо откъде идва и върху каква основа стъпва, е да свикне с мисълта и да развие у себе си нагласата да учи през целия си живот. Технологиите вече се развиват толкова бързо, че в рамките на активния живот на даден индивид е възможно да се случат не една, а няколко технологични революции. Почти сигурно е, че наученото днес ще е остаряло и неактуално след 10 години.
А в каква технология или ИТ роля да се развива даден човек до голяма степен е въпрос на личен избор и качества. Например хората с творчески потенциал е много вероятно да намерят своето призвание за професионално развитие във front-end технологиите (front-end - аспект от технологиите, с който потребителите взаимодействат и ползват пряко - бел.ред.), докато тези със силно изразено логическо мислене често избират да се развиват като back-end програмисти (back-end - аспект на технологиите, до който потребителите обикновено нямат достъп - бел.ред.).
Колко често хората, които участват в ИТ обучителна програма, имат нереалистична представа за сектора?
Най-честата нереалистична представа е, че изкарването на един курс е достатъчно, за да станеш специалист в съответната ИТ област. Това категорично не е вярно! Развитието на въпросния балансиран микс от необходими знания и умения отнема години. Например в много от учебните програми в университетите се отделят няколко семестъра за базови теми в програмирането като математика, логика, структури от данни, алгоритми и прочее с цел изграждане на основа преди да се пристъпи към изучаване на конкретен език за програмиране. Култивирането на вътрешна нагласа за учене през целия живот също е бавен процес. С две думи - изграждането на специалист в сферата на ИТ е трудна и бавна задача, за която няма преки пътища. За съжаление, поради наистина огромния недостиг на кадри в сферата, критериите за вход в индустрията за т.нар. junior роли често значително се занижават, което на свой ред стимулира въпросната грешна представа за бърза и лесна възможност за старт. Много бързо след старта обаче реалната работа, практическите проблеми и технологичните предизвикателства пресяват тези, които не са готови.
Абонати на седмичния ни бюлетин The Future of Work получават 10% отстъпка от цената на платените билети за Кошер 2022. Абонирайте се за бюлетина >>