Политиката у нас не привлича младите, но идеалният ѝ модел ги предизвиква за промяна - Цветомир Николов, „България на младите“
Политическата ситуация в страната и по света е тема номер едно. Една популярна мисъл е, че дори и да не се занимават с политика - политиката се занимава с хората. Симулацията „Модел Република България“ е практически модел за гражданско образование в България. Тя дава възможност на младите хора - ученици и студенти, чрез лекции и дискусии с едни от най-добрите експерти в различни сфери на икономиката и социалния живот да увеличат своите знания в теми, които са сложни и актуални.
Симулацията се случва под формата на симулативни преговори, дебати и процедури. Интерактивното образователно събитие за държавната власт е уникално за света по своя характер, формат, структура и цел, смятат неговите организатори от сдружение „България на младите“.
Над 60 ученици и студенти на възраст между 15 и 24 години са влезли в ролите на народни представители в „Модел Република България“ тази година. В рамките на 4 дни те са реализирали процедура по актуализация на бюджета по тема - „България във времена на кризи“, формална законова процедура по прием на закон и политически процес по изграждане, отстояване и осъществяване на дадена политика.
„Моделът с годините доказа, че е най-успешното и ефективно образователно събитие за гражданско образование в страната. Това е и неговата цел, а именно за краткото време, което се предоставя, да можем да повишим критичността, функционалната грамотност, знанията и разбиранията за процесите в една демократична страна на участниците“, разказа за "Кариери" Цветомир Николов, съпредседател на сдружение „България на младите“.
Цветомир Николов, съпредседател на сдружение „България на младите“:
Силната страна на симулацията е, че в нея младите хора се доближават до политиката в идеалния ѝ вид
© Личен архив
Г-н Николов, имат ли интерес младите хора в България да са депутати, министри?
Впечатленията ми от „Модел Република България“ са, че младите, от една страна, осъзнават пропуските си в разбирането на политическите и държавни процеси и точно по тази причина и участват в симулацията, за да променят това и да подобрят своите умения за анализ на ситуацията. От друга страна, имат желание да изразят мнение и дадат решения на проблемите макар и в хода на обученията и дебатите да разбират сами, че тези процеси са много по-сложни, отколкото те си ги представят. Дали младите имат интерес да са депутати или министри? Отговорът е доста сложен. Младите имат интерес към модела и той самият поражда в тях гражданска критичност и една по-висока степен на ангажираност в обществената дейност. Това обаче се дължи на факта, че събитието дава по органичен начин и поради участниците, и поради самия формат - една версия на политическата реалност такава, каквато трябва да бъде, а не такава, каквато е. Политиката в реалния живот не ги привлича поради своята същност, но срещата с модела ги променя и поражда в тях желание да променят тази реалност.
Може ли да кажем, че в България има изкривена представа за това да работиш в изпълнителната или законодателната власт на държавата?
Всички участници в симулацията на теория знаеха, че сме парламентарна република, но на практика не си представяха защо Народното събрание (НС) е основният двигател на една демокрация и точно по тази причина дадоха в началото повече отговорност на Министерски съвет (МС). Причината е, че и в реалния живот доста по-често виждат плодовете на труда на правителството и някак то е под светлината на прожекторите. Силната страна на модела е, че той дава категорична яснота защо Народното събрание е най-важната институция. За краткото време, което участниците имат да се адаптират към коалицията и представителите, както в НС, така и в МС, те трябва да постигнат съгласие на всички нива за програма, приоритети и цели и да ги реализират. Подобно на опита на политиците в реалния живот и те допуснаха идентични грешки в комуникацията и формирането на мнозинства и Министерски съвет съумя по-скоро да генерира проблеми, отколкото решения. Така основната тежест пада върху Народното събрание, като то трябва да определи крайните решения на кризите и едновременно с това да намери и решение за политическите разногласия и противопоставяния като формира мнозинства, които отговорно да приемат важните политики. Тъй като в реалния живот процесът на политически дебат и в двете институции често е на ниско езиково ниво и по-скоро е продукт на предварителни тайни договорки, отколкото на прозрачен демократичен процес и затова и остава горчивият вкус в устата, че да си депутат е „мръсна“ работа. Основното нещо, което различава симулацията от реалния живот е, че нашите участници винаги гласуват по съвест, а не по партийно усмотрение.
Какви решения бяха взети на "Модел Република България"?
Участниците ни напълно органично и самостоятелно постигнаха единодушие по ключови теми и кризи като такива решения бяха отказът им да преговарят с „Газпром“, като търсят алтернативни варианти и доставки в комбинация с политика, която да компенсира засегнатите лица, ясна евроатлантическа ориентация и също така имаха пълно съгласие помежду си, че актуализацията на бюджета трябва да свие дефицита, тъй като това създава ненужен риск за финансовата ни стабилност дългосрочно. Имаше и различни решения в сферата на здравеопазването, енергетиката, образованието, иновациите и растежа и други. Здравеопазването беше ключова тема в дебатите като решенията бяха с цел превенция и по-ефективно лечение.
Интересуват ли се младите от проблемите на страната?
Определено всеки млад човек се интересува от проблемите в страната в различна степен и това е така, защото всеки от нас се сблъсква постоянно с проблемите в житейски план. По-важният въпрос е свързан със степента на информираност, функционална грамотност и отсяване на достоверни източници, интерсекторно разбиране и умение за анализ на ситуацията на младото поколение. Моделът дава тласък за решаването на тези проблеми и липси като за кратко време дава изключително интензивни, трудоемки и интерактивни дейности, които са много ефективни и дават дългосрочни резултати в посочените направления. Разбират, че всички проблеми не са сами за себе си, а са продукт на сложни и глобални процеси в комбинация с години бездействие, липса на реформи и вътрешни политически и икономически противоречия между постсоциалистическото институционално ниво на работа и модернизацията на икономиката и обществото ни.
Може ли чрез подобни симулации да се "запалят" младите хора по-активно да участват в управлението на страната?
Да и опитът ни го потвърждава. И от трите модела доста хора станаха доста по-граждански и политически активни като това се случваше както чрез личен пример, чрез работа и събития в неправителствения сектор, а също така и чрез включване в работата на институциите, партниране с тях и включване в политическите процеси. Тук отговорът е положителен и определено дава тласък за подобен скок. Трябва обаче да уточня, че целта на модела е да създава и продуцира подготвено и политически грамотно гражданско общество, което да бъде активен коректив извън институциите и политическите партии като всичко извън това е лично решение на съответните участници.
© Сдружение „България на младите“
Може ли хората от изпълнителната или законодателната власт да се вслушат в резултатите от такива симулации?
Традиция на нашите модели в края е да предоставяме продукта от събитието ни на Държавна агенция за закрила на детето, които са наши дългогодишни партньори, както и на различни институции. Основен проблем в България не само в политически план е комуникацията между различни социални групи и техните представители на публично ниво. Не мога да кажа, че няма комуникация между институциите и младите хора, защото такава има, но проблемът е в ефективността и устойчивостта на тази комуникация, както и най-вече чуваемостта от страна на политиците. Това, което пречи това да се случи, е липсата на системно интегриране на неправителствени организации, граждани, говорители и експерти в процеса по изграждане на политика. Политиците направиха институции по-недостъпни за гражданското и експертното общество.
Какви други симулации планирате?
Нашата запазена марка и авторско събитие е „Модел Република България“ като досега сме осъществили три издания. Проведохме „Модел Република България 2018“ в Министерството на труда и социалната политика и „Модел Република България 2019“ в Американския университет в България, които предоставиха възможност на повече от 150 ученици и студенти от цялата страна да дискутират важни за обществото проблеми. Тази година добавихме и третото издание в Народното събрание и Министерството на труда и социалната политика. Относно бъдещи събития е още рано да дадем информация, но такива със сигурност ще има и ще продължим да надграждаме.