Moята кариера: Режисьор за куклен театър
|
Кукленият театър е едно от най-древните изкуства, с богата история и разнообразни традиции по целия свят. Неговите безброй различни жанрове са впечатлявали малки и големи, а в някои периоди куклите са били единственият легален начин за критика към властта. В социалистическите години кукленият театър се насочва главно към детската публика - оттам идва и широко разпространеното впечатление, че той е единствено за деца. В България до ден-днешен преобладават детските постановки, но кукленият театър за възрастни (експерименти с материали, теми, смесици между драматичен и куклен театър, дори авангардни разработки на ръба на разбираемото, съзнаваното и несъзнаваното) в последните години става все по-популярен.
|
|
Краси Кирчев е един от основателите на Куклен театър "Мале-мале" - малък частен куклен театър, където твори на воля с най-близките си колеги. Освен това е част от трупата на Държавен куклен театър - Видин. Участвал е в различни компании и продукции - в Образователен театър "Забавна наука", театър "Вилекула", "Мариета и Марионета".
|
Моята професия
Режисьорът в кукления театър е човекът, от когото тръгва всичко. Той обединява под своята визия всички други творци, които са част от процеса на създаване на една постановка - драматург (текст), сценограф (визия), композитор (музика), актьори (изпълнители). Той следи работата на всички тях, активно комуникира с тях и се стреми да поощри индивидуалния творчески принос на всеки, но също така да държи нещата хомогенни, така че да се получи качествен краен продукт. Работата е разнообразна и различна в отделните етапи от създаването на постановката.
Режисурата за разлика от актьорството не е сред най-популярните и известни професии. Режисьорите обикновено са хора с повече опит, мъдрост, по-начетени и рационални, и в крайна сметка остават извън прожекторите на славата, защото аплодисментите отиват главно при актьорите. Много от режисьорите са започнали като актьори, но са открили в себе си качествата, необходими за режисура, и или са сменили своята професия изцяло, или балансират между различните професии, като заемат различна роля в различни проекти.
Ако имаш силно и нестандартно въображение, кукленият театър е чудесно място да сбъднеш своите фантазии и да ги видиш, претворени в материя. Режисурата е чудесна професия за хора с лидерски качества, които умеят да вдъхновяват другите и да ги увличат в своите идеи. Ако обичаш да изпипваш нещата до перфекционизъм, ако обичаш да си част от голям екип и да бъдеш в центъра на всичко, може би режисурата е за теб. И никой не е казал, че щом станеш режисьор, това затваря възможностите ти да простираш таланта си и в други посоки - като актьор, като писател и драматург, като сценограф, композитор. Има много примери за хора, съчетаващи няколко от професиите, свързани с кукления театър - някои от които много успешни и вдъхновяващи.
Моето образование
В първи и втори курс бях част от актьорския клас на проф. Пашова - учех се да пресъздавам различни образи както с кукли, така и в "жив план", тоест като в драматичния театър. Имахме свободноизбираем предмет "Режисура", който ми препоръчаха да запиша - това е възможност не толкова популярната професия на режисьора да получи повече популярност сред младите хора. Работата в този предмет ми потръгна и когато завършихме втори курс, дадоха възможност, който желае, да се прехвърли в специалност "Режисура". Аз и още двама колеги го направихме и прекарахме трети и четвърти курс в активна подготовка по режисура, а актьорските ни занимания продължиха, но вече не бяха такъв приоритет.
Умножиха се и се задълбочиха лекциите, които посещавахме - история на изкуството, на анимацията, на музиката, на религията, на литературата, разбира се - на театъра... Психология, естетика, арт мениджмънт, драматургия. Най-важни за нас бяха курсовите работи - там прилагахме режисурата на практика, създавахме различни постановки с нашите колеги актьори. Всичко завърши с дипломните представления - пълнометражни детски пиеси, готови за представяне в театър.
Освен моя път е възможно да станеш режисьор и по други начини. Режисурата може да бъде твой избор за цялото образование в степен бакалавър, тоест да я учиш цели четири години, а часовете по актьорство да ти бъдат бонус. Също е възможно завършването на магистърска програма по режисура за куклен театър (когато вече си завършил някаква друга степен бакалавър). А някои режисьори научават занаята си в практика - особено в частните театри, където многократно актьори или сценографи заемат ролята на режисьора и ръководят създаването на пиеса. Опитът е добър учител и много от тези хора са доста успешни. Най-добрият вариант, за да станеш добър режисьор, е комбинацията между образование, литература по темата и много, много практика.
Моят път дотук
Попаднах в кукления театър кажи-речи случайно, когато през 2012 г. записах "Актьорство за куклен театър" в НАТФИЗ. Извадих късмет - оказа се, че това изкуство е толкова широко и с толкова безкрайни възможности, че няма как да ми бъде скучно в него. Случайността ми даде чудесни учители - проф. Жени Пашова и покойния вече доц. Петър Пашов. А освен тях ми даде и колеги, надъхани също колкото мен - най-ценното нещо в тази сфера. С три от момчетата от класа още в лятото на първи курс (2013) основахме свой частен куклен театър - първо на шега, като лятно приключение, но ето че вече близо десет години творим заедно и с все по-голям успех.
Прекрасно нещо в тази сфера е разнообразието - нищо не ти пречи да бъдеш част от проекти на различни компании и театри, малки и големи постановки, за деца или за възрастни. Редуването на проектите ти дава възможност да останеш свеж и да твориш с желание, както и да продължаваш да се учиш на нови неща и да откриваш нови средства. Аз съм бил част от най-различни проекти, най-често с детска насоченост (мое лично предпочитание, но гледам да не се ограничавам прекалено).
За разлика от частния театър, където понякога професионалните роли са размити и всички си споделят отговорността за режисурата, сценографията и качественото изпълнение, в държавния театър нещата са доста по-стриктни. Там режисьорът си е режисьор, актьорът си е актьор и всеки си знае работата. Имах щастието преди година да поставя първата си постановка в държавен театър - "Космически пакости", по мой собствен текст. За първи път работих професията си така, както би трябвало да бъде, и много ми допадна. В момента подготвям следващи постановки, които да предложа в държавен театър.
© Цветелина Белутова
Моите професионални задачи и отговорности
Накратко казано, режисьорът е отговорен за цялата постановка - да бъде качествена и готова в срок. Той трябва да следи процеса и да напътства работата на всеки участник. Последната дума в творчески спорове е на режисьора - и е негов избор дали ще убеди другите, или просто ще наложи своето мнение.
Работата на режисьора е различна в зависимост от етапа, в който се намира постановката. Първоначално режисьорът трябва да подбере текст, който да го вдъхновява и да съдържа в себе си послание, ценно за съвременната публика. Често режисьорите преправят текстове на приказки или дори на цели романи, за да ги пригодят към театралната сцена. Режисьорът взима готовия текст и прави подробен анализ на събитията и героите, за да знае кое е важно и върху какво трябва да бъде акцентирано по-нататък.
Следващ етап е работата със сценограф - човекът, който измисля как ще изглежда постановката. Рисуват се декорите, куклените персонажи, костюмите за актьорите. Работа на режисьора е да напътства сценографа, така че визията да подчертава и да спомага за по-лесното изразяване на посланието, сърцевината на пиесата. След като нещата са ясни визуално, идва изработването на "материалната част" - тоест на всичко, което е нарисувал сценографът. Режисьорът и сценографът следят работата на кукломайсторите, за да бъдат нещата функционални и красиви като на проектите.
Работата с композитора (който създава музиката за пиесата) може да бъде свършена в различен момент от процеса. Аз лично предпочитам това да бъде, след като вече са започнали репетициите с актьорите, за да мога да проверявам музиката в действие - дали създава нужното настроение и дали е с правилната дължина. Понякога музиката е готова преди начало на репетициите, но това е ограничаващо и е възможно да се наложат корекции.
Може би най-емблематичен в режисурата е репетиционният период с актьорите. В този етап се случват сглобяването на всички вече готови елементи (текст, декор и кукли, музика) и измислянето как да бъде представена пиесата от изпълнителите. Различните режисьори имат различен стил на работа - някои предварително са измислили точно как искат да бъдат нещата, други на момента изследват какво могат да правят куклите и как точно да бъдат оживени. Някои режисьори държат на своите идеи, а други са отворени към предложения от актьорите. За мен този период е най-забавен и зареждащ, защото работата с актьори може да бъде много весела и лека, а удоволствието да виждаш готовата пиеса бавно да изплува на сцената е огромно.
Често актьорите или самите кукли подсказват някакво неочаквано решение - някакво движение, детайл - което изобщо не си очаквал, но прави пиесата още по-жива и въздействаща. Добрият режисьор винаги се оглежда за такива възможности, които да обогатят постановката.
Нужните умения и опит
Режисьорът в кукления театър трябва да има будно въображение, много силни комуникационни и лидерски качества, организираност и самодисциплина. Също така много важно е умението да погледнеш през погледа на публиката - да забравиш цялата си предварителна работа по пиесата и да прецениш реално какво ще види и ще разбере крайният зрител. Тъй като режисьорът има последната дума, що се отнася до всяко художествено решение, той трябва да има железен критерий кое е на ниво и кое не е, кое е изкуство и кое - халтура, кое работи в посока на посланието и кое по-скоро би объркало публиката.
Моите предизвикателства
Едно от най-трудните неща е спазването на срока във всеки етап от работата по постановката. Всеки елемент винаги може да бъде изпипан още мъничко и изкушението е голямо. "Най-големият враг на хубавото е по-хубавото." Режисьорът трябва да има ясна преценка колко може да си позволи да се увлича в дебрите на творчеството и експериментите, за да може все пак да приключи работата навреме.
Друго предизвикателство е комуникацията с различните творци. Тук ключово нещо е балансът до каква степен да държиш нещата да са "по твоя начин" (все пак това е твоята постановка) и колко творческа свобода да оставиш на сценографа, композитора и актьорите. Да, крайното мнение е на режисьора, но творческите енергии на другите творци много обогатяват постановката и правят нещо сложно и красиво, което трудно би могъл да сътвориш сам.
Трето предизвикателство е самодисциплината. Тя помага, когато работиш с други хора, но още повече, когато си в етапите на лична работа (например върху текста). Режисурата е самоюркаща професия - никой няма да ти се обади и да те помоли да създадеш нещо. Всичко тръгва от твоята лична самоинициатива - да откриеш текст, да го разработиш, да го предложиш на театър, да откриеш сценограф и композитор, да избереш актьори, да вдъхновиш всички тях... Всичко това е невъзможно без вътрешен двигател, който да те зарежда и движи през цялото време. Ти си човекът, който дава зор и чрез волята си кара нещата да бъдат създадени. Ако се отпуснеш, най-вероятно нещата ще спрат и ще чакат теб да ги задвижиш отново.
Моето удовлетворение
Аз правя своите постановки на първо място за себе си - да ме вълнуват, да ме забавляват, да ме пренасят в други светове. Може би имам късмет, че вкусът ми съвпада с този на моята публика (предимно детска). Рядко се случва да правя спектакъл, който знам, че ще бъде успешен, но не ме вълнува или занимава по никакъв начин. Обикновено и актьорите, и режисьорът намират темата и посланието на спектакъла за важни - затова и съществува постановката, за да се сподели това със зрителите. А що се отнася до хумора - кукленият театър е благотворна почва за всякакви смешки, прости или сложни, за малки и големи. Аз съм избрал тази професия, защото ми дава възможност да се забавлявам, докато работя, както и да се вълнувам заедно с персонажите.
Заплащането
В повечето случаи режисьорът работи на хонорар - еднократно заплащане за създаването на постановка. Хонорарите варират в зависимост от мащаба на постановката и от опита на режисьора - най-ниските са около 3000 - 4000 лв., а колко могат да достигнат можем само да гадаем. Вероятно 10 хил. - 15 хил. лв.
В някои театри има позиция за щатен режисьор. Това е човек, който е на трудов договор (взима месечна заплата) и в замяна на това прави два или три спектакъла на година, в зависимост от уговорката и от нуждите на репертоара на театъра. Това дава известна финансова сигурност, макар че заплатите в държавните театри са пословично ниски. Естествено, винаги е възможно съчетаването на работа на трудов договор с частни проекти.
Моите планове за развитие
За мен кукленият театър е необятно море от възможности. Ще ми се да направя още много постановки за деца и за възрастни - както в Куклен театър "Мале-мале", така и в други частни или държавни театри в страната. Така ще уча на практика и ще подобря стила си. Вдъхновяват ме много неща - книги, които чета, филми, а също и пиесите на мои колеги. Засега най-много ме влекат забавните и смешни постановки, където с лекота и хумор се предава важното послание. Харесвам позитивните послания и не вярвам в злото само по себе си, затова избягвам пиесите със злодей, а ако има такъв, непременно търся дълбочина в неговия образ.
Моите източници на информация
На първо място поставям гледането на постановки. Чудесна възможност да следиш какво правят останалите в сферата са множеството фестивали за куклен театър в страната, а също и в чужбина. Гледайки чуждите постановки, можеш да си дадеш сметка къде стоиш ти със своите творения, да се вдъхновиш от чуждите успехи и да избегнеш чуждите грешки. Много ценно е и представянето на твоите пиеси пред публика от колеги - професионалното мнение на другите от гилдията е много полезно.
Съществува много литература за театър, за куклен театър, а дори и за режисура за куклен театър. На първо място в съзнанието ми изниква "Трудът М" на проф. Славчо Маленов - настолно четиво за всеки режисьор в кукления театър. Възможността за четене в тази посока е безкрайна - започвайки от А и Б от Станиславски, та до най-модерните театрални изследвания, всяка театрална литература би могла да е от полза на режисьора. В България има и специално списание за куклен театър - "КуклАрт".
Влиянието на коронавируса
Ограниченията бяха много тежки за моята сфера - невъзможността да се срещаме с публика направи дейността на театъра много трудна. Имаше период, в който дори репетициите бяха невъзможни, защото няма как да се случват дистанционно.
Резултатът беше, че много от театрите, включително и моят, се насочиха към онлайн пространството като поле за изява. Някои просто пускаха записи на вече готови спектакли, други играеха постановките си в излъчване "на живо". Трети пък (като нас) решиха да създават нови продукти, специално измислени за представяне в интернет. В световен план има много успешни куклени телевизионни предавания (например "Улица "Сезам") - и ние решихме да направим такова - "Светът на "Мале-мале". За пореден път кукленият театър доказа своята безкрайност от възможности, ограничена единствено от нашето въображение.
Търсени умения
|
"Режисьор за куклен театър" е статия от специалното издание "Моята Кариера" - печатно и онлайн, септември 2022 г.