Меню
Затвори
  • Обяви
  • Компании
  • Публикации
  • Обяви
  • Компании
  • Публикации
 
Натиснете Enter за търсене ""
Град
  • © Цветелина Белутова
  • Мара Георгиева
  • Кариери
  • 4 окт 2022
  • Професии

Moята кариера: Режисьор за куклен театър

Кукленият театър е едно от най-древните изкуства, с богата история и разнообразни традиции по целия свят. Неговите безброй различни жанрове са впечатлявали малки и големи, а в някои периоди куклите са били единственият легален начин за критика към властта. В социалистическите години кукленият театър се насочва главно към детската публика - оттам идва и широко разпространеното впечатление, че той е единствено за деца. В България до ден-днешен преобладават детските постановки, но кукленият театър за възрастни (експерименти с материали, теми, смесици между драматичен и куклен театър, дори авангардни разработки на ръба на разбираемото, съзнаваното и несъзнаваното) в последните години става все по-популярен.


Изкуството днес се характеризира със своите безкрайни възможности - една постановка може да бъде смешна, страшна, елементарна или сложна, дълга, кратка... Единственото ограничение е нашето въображение (като изключим бюджета, сроковете и търсенето на публиката). Режисьорът в кукления театър е човекът, от когото тръгва всичко, казва Краси Кирчев - един от основателите на Куклен театър "Мале-мале".

Краси Кирчев е един от основателите на Куклен театър "Мале-мале" - малък частен куклен театър, където твори на воля с най-близките си колеги. Освен това е част от трупата на Държавен куклен театър - Видин. Участвал е в различни компании и продукции - в Образователен театър "Забавна наука", театър "Вилекула", "Мариета и Марионета".


Моята професия
Режисьорът в кукления театър е човекът, от когото тръгва всичко. Той обединява под своята визия всички други творци, които са част от процеса на създаване на една постановка - драматург (текст), сценограф (визия), композитор (музика), актьори (изпълнители). Той следи работата на всички тях, активно комуникира с тях и се стреми да поощри индивидуалния творчески принос на всеки, но също така да държи нещата хомогенни, така че да се получи качествен краен продукт. Работата е разнообразна и различна в отделните етапи от създаването на постановката.

Режисурата за разлика от актьорството не е сред най-популярните и известни професии. Режисьорите обикновено са хора с повече опит, мъдрост, по-начетени и рационални, и в крайна сметка остават извън прожекторите на славата, защото аплодисментите отиват главно при актьорите. Много от режисьорите са започнали като актьори, но са открили в себе си качествата, необходими за режисура, и или са сменили своята професия изцяло, или балансират между различните професии, като заемат различна роля в различни проекти.

Ако имаш силно и нестандартно въображение, кукленият театър е чудесно място да сбъднеш своите фантазии и да ги видиш, претворени в материя. Режисурата е чудесна професия за хора с лидерски качества, които умеят да вдъхновяват другите и да ги увличат в своите идеи. Ако обичаш да изпипваш нещата до перфекционизъм, ако обичаш да си част от голям екип и да бъдеш в центъра на всичко, може би режисурата е за теб. И никой не е казал, че щом станеш режисьор, това затваря възможностите ти да простираш таланта си и в други посоки - като актьор, като писател и драматург, като сценограф, композитор. Има много примери за хора, съчетаващи няколко от професиите, свързани с кукления театър - някои от които много успешни и вдъхновяващи.

Моето образование
В първи и втори курс бях част от актьорския клас на проф. Пашова - учех се да пресъздавам различни образи както с кукли, така и в "жив план", тоест като в драматичния театър. Имахме свободноизбираем предмет "Режисура", който ми препоръчаха да запиша - това е възможност не толкова популярната професия на режисьора да получи повече популярност сред младите хора. Работата в този предмет ми потръгна и когато завършихме втори курс, дадоха възможност, който желае, да се прехвърли в специалност "Режисура". Аз и още двама колеги го направихме и прекарахме трети и четвърти курс в активна подготовка по режисура, а актьорските ни занимания продължиха, но вече не бяха такъв приоритет.

Умножиха се и се задълбочиха лекциите, които посещавахме - история на изкуството, на анимацията, на музиката, на религията, на литературата, разбира се - на театъра... Психология, естетика, арт мениджмънт, драматургия. Най-важни за нас бяха курсовите работи - там прилагахме режисурата на практика, създавахме различни постановки с нашите колеги актьори. Всичко завърши с дипломните представления - пълнометражни детски пиеси, готови за представяне в театър.

Освен моя път е възможно да станеш режисьор и по други начини. Режисурата може да бъде твой избор за цялото образование в степен бакалавър, тоест да я учиш цели четири години, а часовете по актьорство да ти бъдат бонус. Също е възможно завършването на магистърска програма по режисура за куклен театър (когато вече си завършил някаква друга степен бакалавър). А някои режисьори научават занаята си в практика - особено в частните театри, където многократно актьори или сценографи заемат ролята на режисьора и ръководят създаването на пиеса. Опитът е добър учител и много от тези хора са доста успешни. Най-добрият вариант, за да станеш добър режисьор, е комбинацията между образование, литература по темата и много, много практика.

Моят път дотук
Попаднах в кукления театър кажи-речи случайно, когато през 2012 г. записах "Актьорство за куклен театър" в НАТФИЗ. Извадих късмет - оказа се, че това изкуство е толкова широко и с толкова безкрайни възможности, че няма как да ми бъде скучно в него. Случайността ми даде чудесни учители - проф. Жени Пашова и покойния вече доц. Петър Пашов. А освен тях ми даде и колеги, надъхани също колкото мен - най-ценното нещо в тази сфера. С три от момчетата от класа още в лятото на първи курс (2013) основахме свой частен куклен театър - първо на шега, като лятно приключение, но ето че вече близо десет години творим заедно и с все по-голям успех.

Прекрасно нещо в тази сфера е разнообразието - нищо не ти пречи да бъдеш част от проекти на различни компании и театри, малки и големи постановки, за деца или за възрастни. Редуването на проектите ти дава възможност да останеш свеж и да твориш с желание, както и да продължаваш да се учиш на нови неща и да откриваш нови средства. Аз съм бил част от най-различни проекти, най-често с детска насоченост (мое лично предпочитание, но гледам да не се ограничавам прекалено).

За разлика от частния театър, където понякога професионалните роли са размити и всички си споделят отговорността за режисурата, сценографията и качественото изпълнение, в държавния театър нещата са доста по-стриктни. Там режисьорът си е режисьор, актьорът си е актьор и всеки си знае работата. Имах щастието преди година да поставя първата си постановка в държавен театър - "Космически пакости", по мой собствен текст. За първи път работих професията си така, както би трябвало да бъде, и много ми допадна. В момента подготвям следващи постановки, които да предложа в държавен театър.

кариера© Цветелина Белутова

Моите професионални задачи и отговорности
Накратко казано, режисьорът е отговорен за цялата постановка - да бъде качествена и готова в срок. Той трябва да следи процеса и да напътства работата на всеки участник. Последната дума в творчески спорове е на режисьора - и е негов избор дали ще убеди другите, или просто ще наложи своето мнение.

Работата на режисьора е различна в зависимост от етапа, в който се намира постановката. Първоначално режисьорът трябва да подбере текст, който да го вдъхновява и да съдържа в себе си послание, ценно за съвременната публика. Често режисьорите преправят текстове на приказки или дори на цели романи, за да ги пригодят към театралната сцена. Режисьорът взима готовия текст и прави подробен анализ на събитията и героите, за да знае кое е важно и върху какво трябва да бъде акцентирано по-нататък.

Следващ етап е работата със сценограф - човекът, който измисля как ще изглежда постановката. Рисуват се декорите, куклените персонажи, костюмите за актьорите. Работа на режисьора е да напътства сценографа, така че визията да подчертава и да спомага за по-лесното изразяване на посланието, сърцевината на пиесата. След като нещата са ясни визуално, идва изработването на "материалната част" - тоест на всичко, което е нарисувал сценографът. Режисьорът и сценографът следят работата на кукломайсторите, за да бъдат нещата функционални и красиви като на проектите.

Работата с композитора (който създава музиката за пиесата) може да бъде свършена в различен момент от процеса. Аз лично предпочитам това да бъде, след като вече са започнали репетициите с актьорите, за да мога да проверявам музиката в действие - дали създава нужното настроение и дали е с правилната дължина. Понякога музиката е готова преди начало на репетициите, но това е ограничаващо и е възможно да се наложат корекции.

Може би най-емблематичен в режисурата е репетиционният период с актьорите. В този етап се случват сглобяването на всички вече готови елементи (текст, декор и кукли, музика) и измислянето как да бъде представена пиесата от изпълнителите. Различните режисьори имат различен стил на работа - някои предварително са измислили точно как искат да бъдат нещата, други на момента изследват какво могат да правят куклите и как точно да бъдат оживени. Някои режисьори държат на своите идеи, а други са отворени към предложения от актьорите. За мен този период е най-забавен и зареждащ, защото работата с актьори може да бъде много весела и лека, а удоволствието да виждаш готовата пиеса бавно да изплува на сцената е огромно.

Често актьорите или самите кукли подсказват някакво неочаквано решение - някакво движение, детайл - което изобщо не си очаквал, но прави пиесата още по-жива и въздействаща. Добрият режисьор винаги се оглежда за такива възможности, които да обогатят постановката.

Нужните умения и опит
Режисьорът в кукления театър трябва да има будно въображение, много силни комуникационни и лидерски качества, организираност и самодисциплина. Също така много важно е умението да погледнеш през погледа на публиката - да забравиш цялата си предварителна работа по пиесата и да прецениш реално какво ще види и ще разбере крайният зрител. Тъй като режисьорът има последната дума, що се отнася до всяко художествено решение, той трябва да има железен критерий кое е на ниво и кое не е, кое е изкуство и кое - халтура, кое работи в посока на посланието и кое по-скоро би объркало публиката.

Моите предизвикателства
Едно от най-трудните неща е спазването на срока във всеки етап от работата по постановката. Всеки елемент винаги може да бъде изпипан още мъничко и изкушението е голямо. "Най-големият враг на хубавото е по-хубавото." Режисьорът трябва да има ясна преценка колко може да си позволи да се увлича в дебрите на творчеството и експериментите, за да може все пак да приключи работата навреме.

Друго предизвикателство е комуникацията с различните творци. Тук ключово нещо е балансът до каква степен да държиш нещата да са "по твоя начин" (все пак това е твоята постановка) и колко творческа свобода да оставиш на сценографа, композитора и актьорите. Да, крайното мнение е на режисьора, но творческите енергии на другите творци много обогатяват постановката и правят нещо сложно и красиво, което трудно би могъл да сътвориш сам.

Трето предизвикателство е самодисциплината. Тя помага, когато работиш с други хора, но още повече, когато си в етапите на лична работа (например върху текста). Режисурата е самоюркаща професия - никой няма да ти се обади и да те помоли да създадеш нещо. Всичко тръгва от твоята лична самоинициатива - да откриеш текст, да го разработиш, да го предложиш на театър, да откриеш сценограф и композитор, да избереш актьори, да вдъхновиш всички тях... Всичко това е невъзможно без вътрешен двигател, който да те зарежда и движи през цялото време. Ти си човекът, който дава зор и чрез волята си кара нещата да бъдат създадени. Ако се отпуснеш, най-вероятно нещата ще спрат и ще чакат теб да ги задвижиш отново.

Моето удовлетворение
Аз правя своите постановки на първо място за себе си - да ме вълнуват, да ме забавляват, да ме пренасят в други светове. Може би имам късмет, че вкусът ми съвпада с този на моята публика (предимно детска). Рядко се случва да правя спектакъл, който знам, че ще бъде успешен, но не ме вълнува или занимава по никакъв начин. Обикновено и актьорите, и режисьорът намират темата и посланието на спектакъла за важни - затова и съществува постановката, за да се сподели това със зрителите. А що се отнася до хумора - кукленият театър е благотворна почва за всякакви смешки, прости или сложни, за малки и големи. Аз съм избрал тази професия, защото ми дава възможност да се забавлявам, докато работя, както и да се вълнувам заедно с персонажите.

Заплащането
В повечето случаи режисьорът работи на хонорар - еднократно заплащане за създаването на постановка. Хонорарите варират в зависимост от мащаба на постановката и от опита на режисьора - най-ниските са около 3000 - 4000 лв., а колко могат да достигнат можем само да гадаем. Вероятно 10 хил. - 15 хил. лв.
В някои театри има позиция за щатен режисьор. Това е човек, който е на трудов договор (взима месечна заплата) и в замяна на това прави два или три спектакъла на година, в зависимост от уговорката и от нуждите на репертоара на театъра. Това дава известна финансова сигурност, макар че заплатите в държавните театри са пословично ниски. Естествено, винаги е възможно съчетаването на работа на трудов договор с частни проекти.

Моите планове за развитие
За мен кукленият театър е необятно море от възможности. Ще ми се да направя още много постановки за деца и за възрастни - както в Куклен театър "Мале-мале", така и в други частни или държавни театри в страната. Така ще уча на практика и ще подобря стила си. Вдъхновяват ме много неща - книги, които чета, филми, а също и пиесите на мои колеги. Засега най-много ме влекат забавните и смешни постановки, където с лекота и хумор се предава важното послание. Харесвам позитивните послания и не вярвам в злото само по себе си, затова избягвам пиесите със злодей, а ако има такъв, непременно търся дълбочина в неговия образ.

Моите източници на информация
На първо място поставям гледането на постановки. Чудесна възможност да следиш какво правят останалите в сферата са множеството фестивали за куклен театър в страната, а също и в чужбина. Гледайки чуждите постановки, можеш да си дадеш сметка къде стоиш ти със своите творения, да се вдъхновиш от чуждите успехи и да избегнеш чуждите грешки. Много ценно е и представянето на твоите пиеси пред публика от колеги - професионалното мнение на другите от гилдията е много полезно.

Съществува много литература за театър, за куклен театър, а дори и за режисура за куклен театър. На първо място в съзнанието ми изниква "Трудът М" на проф. Славчо Маленов - настолно четиво за всеки режисьор в кукления театър. Възможността за четене в тази посока е безкрайна - започвайки от А и Б от Станиславски, та до най-модерните театрални изследвания, всяка театрална литература би могла да е от полза на режисьора. В България има и специално списание за куклен театър - "КуклАрт".

Влиянието на коронавируса
Ограниченията бяха много тежки за моята сфера - невъзможността да се срещаме с публика направи дейността на театъра много трудна. Имаше период, в който дори репетициите бяха невъзможни, защото няма как да се случват дистанционно.
Резултатът беше, че много от театрите, включително и моят, се насочиха към онлайн пространството като поле за изява. Някои просто пускаха записи на вече готови спектакли, други играеха постановките си в излъчване "на живо". Трети пък (като нас) решиха да създават нови продукти, специално измислени за представяне в интернет. В световен план има много успешни куклени телевизионни предавания (например "Улица "Сезам") - и ние решихме да направим такова - "Светът на "Мале-мале". За пореден път кукленият театър доказа своята безкрайност от възможности, ограничена единствено от нашето въображение.

Обяви за работа

Manager Home Delivery

Самекс ЕООД, София

Старши Проектов ръководител

Кауфланд България ЕООД енд Ко КД, София
Покажи всичкиПубликувайте обяви за работа
Търсени умения
  • Развинтена фантазия и целенасочено въображение (да не се бъркат)
  • Комуникационни и лидерски качества
  • Организираност и самодисциплина
  • Чувство за хумор (голям бонус)
  • Внимание към детайлите

"Режисьор за куклен театър" е статия от специалното издание "Моята Кариера" - печатно и онлайн, септември 2022 г.

 

Сподели статията в:
Следвайте Кариери в:
LinkedInGoogle NewsFacebook
КонтактиИКОНОМЕДИА АДгр. София 1000, Столична община – район "Средец"ул. "Иван Вазов" № 20тел.: +359 2 4615 396e-mail: [email protected]
Кандидати
  • Информация за кандидати
Компании
  • Информация за компании
За Кариери
  • За нас
  • Моята Кариера
  • Бюлетин
  • Реклама
  • Контакти
Още от Икономедиа
  • Капитал
  • Икономедиа
  • Дневник
  • Регал
  • Бакхус
© 2023 Икономедиа 2006 - 2023 съгласно  Общи условия за ползване на Икономедиа |  Общи условия за ползване на karieri.bg | Политика за бисквитките |  Декларация за поверителност
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK