С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Исках да направя нещо свое, но осъзнавах, че имам още много да уча

Share Tweet Share
Снимка

[Заедно в час] 

Представяме ви Емилиян Кадийски. Може би сте чували за основаното от него и партньорите му Теодор и Илиян – Враца Софтуер Общество. През последните няколко години те спечелиха редица финансирания, най-големите сред които са конкурсът "Промяната" и Гугъл програмата #GoogleRiseAwards‬. Преди да започне това благородно начинание обаче Емилиян е бил учител, какъвто продължава да бъде и днес. За него преходът не е труден и никак не е случаен. Вижте как той е подредил кариерното си и личностно развитие и какво е взел и научил от годините си като учител по програмата на Заедно в час.

Здравей, Емо. Разкажи ни трите най-интересни факта за себе си.

Ами мога да започна отзад напред. Съосновател съм на "Враца Софтуер", програмист съм по образование и съм част от първия випуск учители по програмата Заедно в час. Никога не съм си представял, че ще стана учител, но още докато следвах магистратурата си, научих за Заедно в час. Тогава се чудех между две възможности за развитие – да започна работа като програмист в някоя голяма софтуерна компания или да направя нещо свое. Много повече ми се искаше да е второто, но осъзнавах, че имам още много да уча. Програмата на Заедно в час изглеждаше като най-подходящия избор – ще мога да ръководя екип ученици и това ще ми даде ценни умения, от друга страна самата кауза ми допадаше. Аз самият съм имал много добри учители, които са ме вдъхновяли, и други, които не са. Затова още тогава осъзнавах колко е важно децата да имат до себе си учители, които вярват в успеха им, и реших, че предизвикателството си струва.

Какво ти беше най-трудно като учител?

Едни от първите предизвикателства, с които се срещнах в старанието си да съм добър учител, бяха търпение и постоянство. Във всички други неща, с които съм се занимавал, съм можел да видя резултата по-бързо. Като учител можеш три месеца да работиш засилено с учениците си и накрая все още да не можеш да кажеш "научиха се да програмират". За да видиш резултат трябва да можеш системно да полагаш усилия през цялата учебна година.

Доста често съм полагал усилия, а те са отивали на вятъра. Планирам един урок, но той не се случва така както съм планирал. Особено когато си млад учител, някак си е доста демотивиращо да планираш урок няколко часа и след това да не се получи изобщо.

Снимка

[Заедно в час] 



Какъв е урокът, който научи за себе си по време на тези 2 години?

Едно от най-ценните неща, които и сега прилагам във Враца Софтуер, е обратното планиране. Поставяш си цел за учениците си – какви умения искаш да притежават в края на учебната година, и започваш да планираш спрямо тази цел. Мислиш от какво имаш нужда, за да я постигнеш, какви упражнения може да приложиш, за да изградиш тези умения у учениците си. И така стигаш до утрешния час. По този начин не губиш фокус през цялата година.

Как това ти помогна за Враца Софтуер?

Враца Софтуер развива софтуерната индустрия във Враца – хората от града трябва да имат възможност и достъп до предизвикателна и добре платена работа. Обучаваме хора, които да са добре подготвени, но ни трябват и компании, които да се интересуват от тези хора. Трябва да убедим и двете страни, че това може да се случи. Разбира се, често има хора, които казват, че това няма как да стане. В такива моменти ти трябва да имаш вътрешна вяра и време, трябва постоянно да полагаш усилия. Всеки ден в продължение на 9 месеца полагаш усилия. Ходили сме на срещи с 20 фирми като може 1 да си отвори офис във Враца. В същото време слушаме и хората какво ни казват – какви са причините да не запишат курса и какви са да не го завършат. Курсовете ни са 2 пъти седмично по 5 часа, плюс извънкласни занимания. Мислим и как да мотивираме курсистите да полагат системно усилия в продължение на 9 месеца. Всичко това са много разнообразни дейности и единственият начин да сме сигурни, че всичко се случва навреме, е да планираме добре и да пазим фокус върху крайната си цел.

Снимка

[Заедно в час] 



Кога разбра, че си на прав път в Заедно в час?

След първата година обмислях да се откажа, с някои от класовете нямах никакъв напредък, но реших да остана. Като цяло втората година доста повече ми се получаваха нещата. Учениците ми имаха доверие, интересно им беше програмирането. По това време работех с осем класа. Тогава разбрах, че има смисъл, защото се чувствах полезен.

Защо би препоръчал на някого да кандидатства за програмата на Заедно в час?

Има две големи причини, които мога да разделя на много по-малки такива. Първата е да помагаш за самата кауза на образованието – да помогнеш на хора да имат стимул да учат и да се развиват, това е доста вдъхновяващо. Има доста професии, които работиш за заплата. Да си учител е работа, която работиш и може да кажеш – ето това момче в Х клас не знаеше какво иска да прави с живота си, а ето сега е изтъкнат ИТ специалист. Това е възможност да почувстваш, че си направил нещо значимо. Да откриваш смисъл на работата. Трябва да има такива учители, които да вдъхновяват младежите, да им показват градивните неща в живота. В Заедно в час има и други колеги, които са напускали по-добре платена работа, за да влязат в класната стая. Аз го приемам като инвестиция.

Другата голяма причина, заради която си струва да си част от програмата на Заедно в час, е развитието на лични умения. Преподава се по модела "Преподавай като лидер", който освен страхотен модел за класната стая, е и страшно полезен за бизнеса, за развитието на личностни умения, за управление на екип от хора – независимо ученици или по-големи. Преди да вляза в класната стая като учител, винаги съм имал проблеми с това да говоря пред хора, а след това ми се налагаше всеки ден. Последно по ред, но не и по значение, е следенето на резултати. Сега ни помага много във Враца софтуер като ходим при спонсори и имаме заложени цели, чието достигане можем да измерваме постоянно. Всички фирми се интересуват от това – ако ни има нас, какво ще направим, и ако ни няма, каква би била разликата. Така и не съм спирал да използвам методите за управление на класната стая и в другите си дейности.

Дори и никога да не сте си мислили, че можете да сте учители, ако историята на Емо ви заинтригува, можете да кандидатствате за програма Заедно в час на zaednovchas.bg.

Share Tweet Share

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly