С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Работодателите ценят магистрите повече от всякога

Share Tweet Share
Снимка

[Advent Group] 

Работодателите ценят по-високо магистърските степени, когато наемат млади специалисти, особено след кризата във финансовия сектор през 2008 г. Пред магистъра се откриват перспективи за по-добра стартова заплата и позиция, както и за по-бързо израстване в кариерата.

Изминаха повече от 8 години от началото на световната финансова криза и някои твърдят, че най-лошото вече е зад гърба ни. Но даже и ако това е вярно, последствията от най-голямата икономическа криза, които светът понесе от времето на Голямата депресия през 30-те години на 20 в. досега, оставиха постоянен отпечатък върху социално-икономическия пейзаж на света. Годините на финансова нестабилност и стагнация на пазара на труда се отразиха тежко върху по-младата работна ръка, като най-забележителната последица се изразява в това, че бакалавърската степен вече не е достатъчна да се поддържа конкурентоспособност в борбата за работни места.

Нова реалност за търсещите работа млади хора

Най-трайната последица от кризата на пазара на труда не беше незабавното свиване, което накара работодателите да замразят заплатите и да съкратят работни места, а по-скоро кумулативният резултат от пренасищането на работната сила.

Докато свиващият се вече пазар на труда започна да се пълни със специалисти, които са загубили своята работа, милиони млади хора, завършили колеж по света се видяха неспособни да си намерят работа поради липсата си на опит. Притежателите на бакалавърска степен не можеха да се конкурират с опитните специалисти, които са били отстранени от пазара на труда непосредствено след кризата.

При натрупващия се ефект от пропорциите в поколенията, много се насочиха към следдипломното образование, за да запълнят празнината. Допускането беше, че този едно- или двугодишен период, в който не се търси работа, ще им позволи да влязат в работната сила или най-малкото да спечелят време докато икономиката се подобри.

"Фокусирайки вниманието си върху сектора на образованието, изглежда, че търсенето за образование се увеличава, защото хората се опитват да заобиколят стегнатия пазар на труда", се твърди по това време в доклада на Института по демография на Виена (2010 г.).

Броят на тези с магистърска степен значително се увеличи, "като целите за наемане на работа са надвишени", се казва в друг доклад от същата година на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)". "Това се отнася особено за магистрите редовно обучение и магистърските степени. В някои факултети, като напр. бизнес факултетите, е налице нарастване на процента на чуждестранните студенти с 75% в сравнение с приема за 2008 г.", се казва в доклада.

Но когато студентите започнаха да се стичат обратно към университетите, стана ясно, че на тези, които бяха изостанали, щеше да им бъде дори още по-трудно да си намерят работа, докато онези, които избраха допълнителна степен, щяха да посрещнат една нова реалност, в която условията отново се бяха уеднаквили. Но, "уеднаквили", не биваше да се бърка с "лесни", тъй като магистърската степен в следствие на това и несъзнателно се превърна в новата бакалавърска степен.

Всичко е добре, когато завършва добре

Колкото и мрачно да звучат някои от частите в настоящия разказ, получаването на магистърска степен всъщност е доста сериозна инвестиция, както сочат многобройни доклади и проучвания.

Според последната класация на Файненшъл Таймс (ФТ), която показва равнищата на заетост на възпитаниците на магистърска степен по финанси три месеца след дипломиране, 70% от студентите без предишен професионален опит са успели да намерят работа в този период от време. Студентите с предишен професионален опит отбелязват дори по-висок резултат, като четирима от петима души са били твърдо наети в рамките на три месеца след дипломирането. Трябва да се отбележи, че тази статистика идва от самите университети и отразява единствено възпитаници, които училищата са успели да проследят. Това означава, че данните включват само реални субекти, а не обединени данни.

ЧЕТЕМ: Кое е различното на магистърската степен

Нещо повече, средната заплата за първите 100 училища в класацията на ФТ на студентите с магистърска степен по мениджмънт е 58,000 USD на година. За завършилите магистърска степен по финанси без предишен опит, тази цифра е дори по-висока, приблизително 65,000 USD, и най-високата, с 94,000 USD, за студентите с магистърска степен по финанси, които са влезли в програмата с някакъв предишен професионален опит.

Като имаме предвид всичко това, безспорно е, че тези цифри представят една много убедителна картина. Те са отражение на способността на магистърската степен да изпълни основното си обещание, т.е. да бъде постоянен лек за безработицата и решение на затрудненото положение с пренасищането с работна сила, обяснено по-рано.

Нещо повече, докладът на GMAC от 2016 г. за перспективата пред бъдещите възпитаници показва, че темпът на растеж на годишната заплата на завършилите магистърска степен по счетоводство е най-висок в скала, която включва магистърски програми и други специализирани магистърски степени, от 10.6%. Вторият най-висок темп на растеж принадлежи на друга магистърска програма – магистърската степен по финанси от 9.4%. Магистърската степен по мениджмънт е на респектиращата четвърта позиция с темп на растеж от 7.6%. Но, което е още по-интригуващо, всичките три магистърски програми са способни да изплатят финансовата инвестиция за по-малко от две години – само за година и половина за завършилите магистърска степен по финанси, за 1 година за завършилите магистърска степен по мениджмънт и за по-малко от година за завършилите магистърска степен по счетоводство. Накрая, трите магистърски степени осигуряват също така най-голямото регистрирано увеличение на заплатата с невероятното грубо увеличение от 45,000 USD за завършилите магистърска степен по счетоводство.

Пътят на магистъра

Но на какво в действителност учи магистърската степен? И освен положителната статистика, какво в действителност предлага на студентите магистърската степен, за да се обосноват тези цифри? Ако магистърската степен е наистина новата бакалавърска степен, какъв вид умения се очаква да видят работодателите в търсещите работа млади хора?

Магистърската степен е разработена да внедри специализирани умения. Набляга се изключително върху техническите умения, за да бъде завършилият високо компетентен на работното място. Комбинацията от теория и практика води до придобиването на умения, които са едновременно универсални и високо приложими. Във всички примери университетите са в партньорство с местните предприятия, за да осигурят реалистична среда за тестване на тези умения още в самия колеж.

"Познаването на теорията не е достатъчно; ние трябва да я прилагаме творчески. Работили сме с истински компании по проекти от маркетингова кампания за винарна до проекта ни за консултации и конкурса на Гугъл за онлайн маркетингово предизвикателство", казва Мари Берие, студентка, завършила Международното бизнес училище Хулт с магистърска степен по международен маркетинг.

В примера на Мари, както и във всички други примери, студентите се научават как да практикуват професия. Например, магистратура по финансова икономика "може да доведе до кариера в управлението на активи и управлението на риска, търговията, корпоративните финанси, банкирането и одитирането и управленския контрол", както твърди бизнес училище EDHEC.

ЧЕТЕМ: Магистърската степен има значение

Казано простичко, магистърската степен прави точно това, което "пише на кутията" – тя превръща студентите в майстори на занаята. Тогава не е изненадващо, че магистърът е предпочитаният избор за работодателите, които търсят да поверят своя бизнес в ръцете на млади специалисти. Това особено важи в случаите, когато работодателите са изправени пред другата алтернатива – притежателят на бакалавърска степен, който е придобил по-широки познания в областта си и не толкова много от специализираните умения, които се изискват, за да се свърши определена работа изключително добре.

Най-накрая, разнообразието, което студентите срещат, особено в международните магистърски програми в чужбина, често се оказва желаният опит, когато те влязат на пазара на труда, тъй като той им осигурява един обогатен поглед върху света.

Според Graduateland, "не е тайна, че международният опит се цени високо от работодателите практически във всички индустрии, без значение дали работите, учите или стажувате в чужбина. Във все по-взаимообвързания свят способността да се работи ефективно на разнообразно работно място е от ключово значение".

"Работодателите ще бъдат впечатлени от факта, че сте се излезли извън зоната си на комфорт, особено ако сте започнали платена или доброволческа работа или сте преодолели всякакви предизвикателства по време на пътуването си.", се изказва предположение в статия във в. "Гардиан", посветена на темата за международното представяне.

За много работещи специалисти този международен опит остава химера, тъй като означава, че трябва да отделят от ценното си време извън работата, за да го придобият.

Но, за международните студенти, които разполагат с време, магистратурата предлага решението "всичко в едно", което ги подготвя за изискванията на съвременния пазар на труда по начини, които година или две на входяща позиция, лишена от реални отговорности и възможности, никога не би могла.

Ето защо, както би казал икономистът, магистърската степен е златен стандарт на образование за младите амбициозни специалисти по света.

Настоящата статия e написана от нашите партньори в AccessMasters и оригиналното й съдържание може да бъде открито тук.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly