Българският парламент прие законопроект, въвеждащ промени в разрешението за пребиваване и работа тип "синя карта на Европейския съюз" за висококвалифицирани специалисти у нас. Законът за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност беше обнародван на 25 януари 2023 година в "Държавен вестник". Тези промени ще улеснят българските и международни компании, опериращи у нас, в процеса на наемане на таланти от други стани. Досега за издаването на тези карти се чакаше с месеци. Екипът "Човешки капитал и глобална мобилност" на "EY България" с ръководител Невена Ковачева, участват в работната група по изготвяне на законопроекта за "Синя карта на Европейския съюз". Следните промени в законодателството бяха приети: Периодите за вътрешни проверки и размяна на документи между властите са значително скъсени; Високата квалификация на чуждестранните служители ще се доказва не само чрез диплома от университет, но и с професионален опит; Максималният срок на валидност на Синята карта е удължен до 5 години; Служителите ще могат да бъдат повишавани или да сменят работодателите си, без да е необходимо преиздаване на картовия носител; Притежателите на "Синя карта на ЕС" ще са здравноосигурени също като местните служители, което ще отмени необходимостта от допълнителна здравна застраховка за периода на пребиваване в България и ще намали разходите за работодателите; Притежателите на "Синя карта на ЕС" вече ще могат да работят и от разстояние, както и местните служители; Ще бъде възможно електронно подаване на заявления, когато бъде изградена съответната IT инфраструктура. "Приетият законопроект ще доведе до по-бързи процедури, по-гъвкави критерии за прием, по-малко администрация и следователно ще улесни привличането на висококвалифицирани таланти от трети страни в полза на бизнеса", коментира за "Кариери" Невена Ковачева, съдружник в Данъчната практика на "EY България" и ръководител отдел "Човешки капитал и глобална мобилност" в EY за България, Албания, Северна Македония и Косово. Промените и ползите от новите правила за издаването на "Синя карта на ЕС" Трудовият пазар в България отдавна изпитва недостиг на специалисти, които са ключови за различни сектори на икономиката. "Промените касаят и Закона за чужденците, Закона за здравното осигуряване и Закона за българските лични документи и предвиждат транспониране в националното ни законодателство на Директива (ЕС) 2021/1883 относно условията за работа и пребиваване на граждани на трети страни”, поясни Невена Ковачева. Доказателство за неефективността на досегашните процедури е фактът, че за последните 7 години у нас са издадени само 1310 нови сини карти и 757 продължения. Невена Ковачева поясни, че именно тези тромави имиграционни процедури и огромният недостиг на висококвалифицирани служители във всички сектори на икономиката налагат инициирането на тези промени. ИТ индустрията затвърждава статута си на водещ работодател Новата процедура ще улесни процеса и бързината по издаване на синята карта, като скъси сроковете с общо две седмици за вътрешна размяна на документите между институциите, както и за разглеждането им. "Законовият срок за завършване на процедурата - от подаване на заявлението до получаване на картовия носител, остава в рамките на 3 месеца, но ако скъсяването на сроковете за отделните стъпки бъде ефективно приложено, това ще доведе до реално по-бързо издаване на документа”, каза Невена Ковачева. Досега най-големите забавяния идват от събирането на нужните документи в изисквания формат, все още в тази насока няма да има големи промени. Подаването им в електронен формат ще бъде възможно, когато бъде изградена съответната IT инфраструктура. Подаването ще може да бъде направено както от работодателя, така и от служителя. Най-важните промени, които са в услуга на бизнеса Освен скъсяване на периода за вътрешни проверки и размяна на документи между властите и очакваното електронното подаване на заявления, има още няколко важни промени, които ще са от полза за бизнеса. Една от тях, която е особено приложима за IT сектора, е именно критерия за високата квалификация на чуждестранните служители, които ще могат да я доказват не само чрез диплома, но и с професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, свързано с длъжността или сектора. Това неминуемо ще разшири кръга от кандидати, убедена е Невена Ковачева. "Максималният срок на валидност на Синята карта също е удължен от 4 на 5 години, което от своя страна намалява администрацията за работодателите, увеличава възможността за по-дългосрочно планиране на проекти и ресурси, както и дава по-голяма сигурност на чужденците, които биха решили да се преместят в България”, отбеляза Невана Ковачева. Друга важна промяна за служителите от трети страни, е че след изтичане на първите 12 месеца, само с подаване на уведомление, ще могат да сменят работодателя си, без да се налага да кандидатстват за нова "Синя карта на ЕС". Освен това, ще могат да работят от вкъщи, от друго населено място в рамките на страната, както и да бъдат командировани. На лов за най-добрите таланти на малкия пазар на труда Невена Ковачева отбеляза и друга полза за бизнеса, а именно, че притежателите на "Синя карта на ЕС" ще са задължително здравноосигурени също като българските служители, което ще отмени необходимостта от здравна застраховка за периода на пребиваване в България. Това също ще намали администрацията, както и няма да представлява пречка за получаване на Синя карта за целия период от 5 години. Какво още е необходимо да бъде подобрено в процеса? Според Невена Ковачева, все още е необходимо пълното транспониране на Директивата включително и текстове, предложени от бизнеса, които не са приети със сегашните промени, но са задължителни според Директивата. "Изискванията за формата на документите също е редно да бъдат смекчени. Например, в практиката се изискват документи с печат от държавна институция на третата страна, дори когато според законодателството на тази страна даденият тип документ се издава само в електронен формат. Имали сме и случаи, когато като доказателство за опит са изисквани трудови книжки, които вече са отживелица, дори в бивши социалистически страни”, пояснява още Невена Ковачева. Тепърва от Министерството на труда и социалната политика ще трябва да одобрят списък с позиции, за които знанията и компетенциите ще могат да се доказват по начин, различен от 3 години висше образование и 5 години опит - най-вероятно с релевантен опит между 3 и 5 години. "Очакваме и изграждането на IT инфраструктура, както е заложено в Закона, която ще позволи електронно кандидатстване, както и съкратен срок за обмен на информация между институциите”, допълва Невена Ковачева. За да има наистина обаче чувствителна промяна в процеса, която да превърне България в дестинация, конкурентноспособна на други държави членки на ЕС, е добре да се направят изменения, които да премахнат нуждата от напускане на страната и кандидатстване за виза Д, когато чужденецът пребивава в България на каквото и да друго законово основание. "Това е промяна, за която екипът на ЕY работим от няколко години и сме предлагали и в рамките на предходни законопроекти. Освен това, би следвало да въведем доказали се ефективни практики, съществуващи в други държави членки, като ускорената процедура за така наречените регистрирани работодатели”, коментира още Невена Ковачева. Тя даде за пример Нидерландия, където ако заявлението е направено от регистриран работодател, цялата процедура по издаването на документа може да бъде завършена в рамките на 2 седмици. Ето защо е важно българското законодателство навременно да реагира на предложенията на бизнеса, който се конкурира с компании от целия свят, за да привлече достатъчно специалисти, което от своя страна ще гарантира растеж и ще осигури още повече работни позиции и за местните служители. Борбата за таланти е ожесточена, а те са по-силни отвсякога