„Училищна Телерик Академия“ подпомага кариерното ориентиране на най-малките
Изпълнителният директор на „Училищна Телерик Академия“ Петър Шарков коментира за „Кариери“ колко е важна ранната кариерна ориентация още в детска или тийнейджърска възраст.
„Какъв ще станеш като пораснеш?“ – това може би е един от първите въпроси, с които децата се срещат. Най-често бива зададен от родителите, роднините или близките, а отговорът понякога е свързан с някой супергерой, полицай, пожарникар… но не винаги. Психолозите са категорични, че с все по-разширения достъп до интернет и социалните мрежи децата започват от още по-ранна възраст да се интересуват от света на труда.
Разбира се, за завършващите основно образование вече се предполага, че имат идея какво ще работят. Финанси, икономика, право, психология, актьорско майсторство - са може би най-често срещаните сфери, но те сякаш започват да отстъпват пред ИТ професиите. Нормално е решенията да се вземат най-вече на база това, което звучи модерно и популярно или в отговор на родителските амбиции.
Организацията „Телерик Академия“ отговаря именно на тази „вълна“ от желаещи да се реализират и навлязат от малки в ИТ сферата, сформирайки безплатната инициатива „Училищна Телерик Академия“, която е предназначена за ученици от 3-и до 12-и клас в България. Мисията е да се подготвят следващите поколения за професиите на дигиталното бъдеще с интерактивни програми, достъпни за всички обучаващи се.
Петър Шарков, който е изпълнителен директор на „Училищна Телерик Академия“, говори пред „Кариери“ за инициативата и най-вече защо е важно от ранна детска възраст подрастващите да се насочват в сферата, която биха се реализирали, когато станат пълнолетни.
„Като порасна, ще стана…“
От създаването ѝ през 2010 г. до днес близо 17 000 деца и младежи на възраст между 7 и 18 г. са преминали през програмите на „Училищна Телерик Академия“ по програмиране и дигитални технологии. Основната идея е да се въоръжат учениците с ключовите дигитални умения, развивайки логическото и креативното мислене. Целта е трансформирането на учениците от консуматори на технологии в техни създатели, търсени професионалисти и дигитални лидери.
„В Училищна Телерик Академия се стремим да достигаме до все повече деца във всички населени места и да им предоставяме полезно учебно съдържание. През всяка следващата учебна година продължаваме да разширяваме мащаба на инициативата – през 2022/2023 сме в 47 населени места със 140 школи, 96% областни градове и над 3000 ученици ще вземат участие в обученията ни“, обяснява Петър Шарков.
Различни обучения в различните възрасти
Изключително е важно съдържанието на всяко едно обучение да е съобразено с възрастта и развитието на децата. Програмирането, също като чуждите езици, се усвоява най-лесно в по-ранните години, но ако програмата не е съобразена с конкретната група, то има вероятност детето да се разочарова и дори отблъсне от обучението и съответно сферата. Затова е важно материалът да е създаден за възрастта на учениците и да се преподава на достъпен за тях език.
В „Училищна Телерик Академия“ обучаващите се са разделени на три групи - в 3-4 клас могат да вземат участие в школи по „Дигитални науки“. В тях децата подобряват дигиталните си умения и се запознават със света на технологиите. Обученията за 5-7 клас развиват ключови дигитални умения, а учениците могат да избират между 4 програми – „Дигитални науки“, „Разработка на игри“, „Алгоритмично програмиране“ и „Уеб програмиране“. Обученията за 8-12 клас подпомагат кариерната ориентация на учениците и тяхната последваща професионална реализация, чрез практическа насоченост и модерна програма. Гимназиалните ученици могат да участват в една от три програми – „Дигитални науки“, „Разработка на игри“ и „Уеб програмиране“.
Като всяко базово обучение, няма как да се разчита, че при завършване на целия обучителен курс на децата не им е необходимо допълнително обучение, за да се реализират успешно в ИТ сферата. Все пак Шарков е категоричен, че учениците работят върху реални казуси:
„В рамките на инициативата участниците се научават да създават своите първи програми, уебсайтове и компютърни игри, усвояват ключови дигитални компетенции и развиват логическото си мислене и креативност“, допълва той пред „Кариери“.
Предпочитанията на малките пораснали
Най-голям е интересът към програмата по „Разработка на игри“. Тя следва естествения интерес на учениците към гейминг сферата. Интересно е обаче да се погледне статистиката. Според „Глобал Метрикс“ и Фондация „Америка за България“ 83% от завършилите обучението, които в момента са пълнолетни, споделят, че програмата им е помогнала да осъзнаят интереса си към ИТ и го е засилила и подпомогнала за останалите 17%. За учениците от 4-12 клас - програмата е помогнала на 58% от тях да осъзнаят/открият интересите си в сферата на IT и за други 38% е задълбочила интереса.
Данните сочат също, че 65% от завършилите, навършили пълнолетие, работят и 58% учат. 78% от работещите се занимават с дейности, които са свързани с компютърни технологии и програмиране.
85% от родителите на ученици, на които им предстои кандидатстване в ново училище след 7 клас, казват, че участието в школи за обучение влияе върху планирането и формирането на техния избор, а при 44% от тях е в голяма или много голяма степен.
Все пак целта на инициативата „Училищна Телерик Академия“ и подобни не е да направи от всяко дете програмист, а да подготви следващите поколения за професиите на бъдещето, да засили интереса им към ученето и да ги превърне в следващите дигитални лидери, търсени специалисти и активни граждани. Все повече от професиите днес и за в бъдеще ще изискват дигитални умения. Независимо дали ще изберат да се занимават с програмиране или да се развиват в друга област, учениците трябва да могат да управляват дигиталните технологии и да пишат код, за да бъдат конкурентоспособни на глобалния пазар на труда.
Ролята на държавата
Държавата, в ролята на учителите и стандартното образование, играе огромна роля в насочването на бъдещите служители. Подходът към кариерното образование зависи от желанието и въображението на учителите. Често прилагани варианти са децата да се водят на посещения в различни фирми или институции, професионалисти от различни сфери, включително и родителите на самите ученици могат да разказват за професията си пред класа. Проблем е обаче, че повечето преподаватели са свръхангажирани, занимавайки се с прекалено много бюрократични задачи.
Все пак не е задължително родителите да разчитат само и единствено на частни курсове, ако искат да дадат началния тласък на своето дете към дадена сфера. В цялата страна има центрове за подкрепа и личностно развитие. Програмата помага на учениците да опознаят по-добре собствената си личност и света на труда, да изградят умения за вземане на решения и осъществяване на преход от училище към професионалния живот. Всеки може да се запознае с дейността на сайта orientirane.mon.bg, където има въпросници за кариерно ориентиране, характеристики на професиите и профилите, предложения за подходящи училища и заведения за средно и висше образование. Програмата предлага и записване за консултация с кариерен консултант.