Осигурител е внасящият вноски за друг
Според Кодекса за социално осигуряване, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. На това основание едно от основните задължения на работодателите към работниците и служителите, с които са сключили трудови правоотношения, е да внасят осигурителните им вноски. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването й. За работещите над 5 дни, или 40 часа месечно, осигурителните вноски се дължат за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Безработица" и фонд "Трудова злополука и професионална болест". Работниците и служителите, наети на работа за по-малко от 5 дни или 40 часа месечно са осигурени само за общо заболяване и майчинство и трудова злополука и професионална болест. Освен за фондовете на ДОО, работодателите са длъжни да внасят вноски и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване. Работодатели, които могат да бъдат обявени в несъстоятелност, дължат вноски и за фонд ГВРС за работещите при тях по трудови правоотношения, които са осигурени за всички осигурени социални рискове.
Заплатите и вноските вървят заедно
Вноските, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него, а тези, които са за сметка на осигурените лица се внасят при окончателното изплащане на дължимото възнаграждение.
Осигурителите внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване при изплащане на трудовите възнаграждения, включително за авансови плащания. Дължимите осигурителни вноски за плащания при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс се внасят заедно с първите следващи дължими осигурителни вноски.
Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките и в пощенските клонове и станции по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Друго задължение на осигурителите е да изплащат на работниците и служителите си обезщетенията и помощите, които те имат право да получават от фондовете на държавното обществено осигуряване. Осигурителите преценяват правото на всеки работник и служител за получаване на обезщетенията по Кодекса за социално осигуряване, като вземат предвид рисковете, за които са осигурени лицата, и условията, на които трябва да отговарят. След извършването на тази преценка, осигурителите изчисляват размера на дължимите обезщетения и ги теглят от сметките на съответното териториално поделение на НОИ.
НАП трябва да е информиран
Осигурителите са длъжни да подават информация за внесените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения за всяко лице поотделно в персоналния регистър на осигурените лица. Тази информация се подава съобразно разпоредбите на Наредба №Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях, както и за самоосигуряващите се лица. Данните за осигурените работници и служители се подават за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ датата, на която са били дължими окончателно осигурителните вноски за съответния месец.
Задължение на осигурителят е да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход при прекратяване на трудови или служебни правоотношения - в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението, или по искане на осигуряваното лице или негов представител - в 14-дневен срок от искането.
На основание горепосоченото, осигурителят издава документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението, независимо дали лицата придобиват право на пенсия или не. Документи за осигурителен доход за периода преди 1 януари 1997 г. се издават за посочен от лицата тригодишен период. В случай, че такъв период не е посочен, документи за осигурителен доход се издават за целия период, в който лицата са работили при този работодател, но за не повече от 15 години.
На лицата, с които правоотношението е прекратено, се издава документ за осигурителен стаж в случаите, в които трудовия стаж не е равен на осигурителния.
Фалиралите, без правоприемник, предават ведомостите в НОИ
При прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване, удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението. Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Редът, по който се предават ведомостите в ТП на НОИ е регламентиран в Инструкция №5 на НОИ от 30.06.2005 г. на управителя на НОИ за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник в сила от 1.07.05 (ДВ 57 от 2005 г.).