Интериорен дизайнер
От цвета на кухненските шкафчета през дивана във всекидневната и плочките в банята, интериорният дизайнер се грижи всичко в дома ви не само да изглежда добре, но и да ви доставя максимално удоволствие и комфорт. За да правиш интериорен дизайн, трябва много добре да познаваш човешката среда, за да създаваш пространства, които служат на човека и го карат да се чувства добре в тях.
Както в България, така и навсякъде по света архитектурата и интериорният дизайн преливат едно в друго, взаимно си влияят и допълват. Не е необходимо да си архитект, за да бъдеш интериорен дизайнер, но архитектурните умения определено са предимство. Дизайнери обаче могат да бъдат и хора от други професии - например художници, фотографи, хора с усет към творческата работа. Творческата работа е малък процент от целия процес, но талантът и усетът са задължителна предпоставка. Освен талант се изискват още много качества - търпение, добра комуникация с клиента, организираност, координация.
Връзката с клиента е много важна за работата на един интериорен дизайнер - той трябва да може не само да разбере предпочитанията на клиента си, но и да ги доразвие, моделира и ако се налага, да ги промени.
Според хората, които се занимават професионално с интериорен дизайн, вече не само много богатите използват техните услуги. Разбира се, в повечето от случаите клиентите са хора, които имат възможност да харчат. Но е погрешно да се смята, че парите правят интериора, защото интериор се прави с вкус и с усет.
Моята професия
Марта Хаджиева
интериорен дизайнер на свободна практика
Завършила е архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия, катедра "Обществени сгради". Работила е две години в завод за мебели, а от три години има самостоятелна практика.
Моите задачи и отговорности
Всеки път, когато отида на нов обект, аз го променям напълно - бутам стени, избирам материалите, цветовете, мебелите, аксесоарите. Държа да проследя целия процес от начало до край. Разбира се, в проектите си сътруднича с фотографи, художници, инженери, а за някои неща използвам подизпълнители.
Обикновено не започвам работа преди 10 ч., освен когато трябва да ходя на обект. Всъщност истинското ми работно място е на обекта. Там прекарвам най-много време, както и в офисите на подизпълнителите и на срещи с клиенти.
Имам клиенти, които държат да са в течение на всяка малка подробност, на всеки детайл, докато има и такива, които ти дават по-голяма свобода. Доверието е много важно в моята професия - трябва да накараш клиента да ти се довери, да го убедиш в правотата си, дори когато той е сигурен, че знае какво иска. В процеса на работа научавам много лични неща за клиентите, влизам в кухнята, в спалнята, в много лични пространства.
Средно един проект продължава по една-две години, това е като филм, чийто режисьор е дизайнерът. Значително по-бавно е, отколкото ако човек се захване сам, но когато клиентите видят крайния резултат, се убеждават, че си е заслужавало. Когато се завърши един проект, той е като раждане на дете. Годишно правя по 5-6 проекта, защото не бих искала да излизат на конвейер и да ги претупвам. Предпочитам да имам време да им се посветя изцяло.
Затова и се насочих към интериорния дизайн, защото имам по-голяма свобода на действие и повече възможности, отколкото ако се занимавах с архитектура в България. В момента инвестициите в дизайн са по-големи и инвеститорите са малко по-отворени за интересни проекти.
Моите предизвикателства
Едно от най-големите професионални предизвикателства не само пред мен, но и пред моите колеги е, че интериорният дизайн е нещо, което всеки си мисли, че може да прави. Често ми се случва клиентите да спорят с мен за неща, които не разбират, или да предлагат решения, които не ми харесват и развалят цялостната концепция. Тогава аз трябва елегантно да ги убедя в правотата си, да ги накарам да повярват, че искат точно това, което аз им предлагам.
Понякога влизам в ролята на актриса или пък се правя на клоун само и само да ги убедя в идеите си. Но малцина са тези, които си избират клиентите. Обикновено те избират нас и винаги се налага да се правят някакви компромиси. Способността да правиш компромиси също е качество, които един дизайнер трябва да притежава. Но не до степен, в която да предаде себе си. Има някои компромиси, които аз лично не бих направила - ако клиентът иска нещо, което е в пълно противоречие с моите разбирания и моя стил например. Случвало се е да отказвам проекти по тази причина.
Моите обучения
Завършила съм архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия, катедра "Обществени сгради". След като завърших, реших да започна да се занимавам с нещо, което въобще не познавам. Така започнах работа в офиса на мебелен завод. Правехме обзавеждане за ресторанти и хотели, като аз бях специализирана най-вече в хотелите. През двете години, които прекарах там, научих много неща и изградих в себе си умения, които нямат много общо с архитектурата или дизайна, но са необходими в работата на всеки професионалист - научих се да общувам с клиенти, да управлявам финанси и най-вече - да съм по-организирана.
След две години реших да напусна и от три години работя напълно самостоятелно на свободна практика. Не съм преминавала през някакви специални обучения за интериорен дизайн, но за тази професия да си архитект определено е предимство. Най-важното е да притежаваш талант и усет, затова в професията има и много художници, хора на изкуството. За мен опитът е най-големият учител.
Ако един млад човек иска да се занимава с интериорен дизайн, моят съвет е да учи извън България. В чужбина има добри специализирани програми, докато в българските университети по никакъв начин не се акцентира на изкуството в архитектурата.
Моите източници на информация
Черпя информация от много специализирани книги за архитектура и интериорен дизайн, купувам си архитектурни списания, но най-много идеи черпя от комуникацията с клиентите. Опознавателният процес е много важен и продължава от началото до края на проекта. Друг източник на информация, разбира се, е интернет - любимият ми сайт е www.elcroquis.es, на едно испанско списание за архитектура и дизайн.
Моето професионално сдружение
За жалост си нямаме професионална общност, в която да се срещаме и да обменяме опит и идеи. От време на време се правят срещи, като на последното събиране на българските архитекти и дизайнери след архитектурното биенале във Венеция като че ли усетих някакво разчупване на ледовете. Мисля, че тепърва ще има такива срещи.
Моите планове за развитие
Не искам да спирам дотук, имам желание да се развивам още и в интериорния дизайн, и в архитектурата. Засега имам само една реализирана къща, но имам желание да се занимавам и с по-големи проекти. Искам освен архитектурата да правя нещата и вътре, защото тогава цикълът е напълно завършен и има смисъл.
Това, което в момента се казва архитектура в България, за мен е строителство. Голямата ми мечта е да реализирам проект за училище или детска градина - и архитектурната, и интериорната част. Даже бих искала сама да инвестирам в такъв проект някой ден, ако имам възможност.
| Търсени умения Архитектурно или художествено образование Усет към човешката среда, интериора Умение за общуване с клиенти Организираност, координация |