Дизайнер на свободна практика
| Дрина Пашова Дизайнер на свободна практика 29-годишна, завършила е средно специално училище за приложни изкуства със специалност "Детски играчки" и специалност "Мода" в Nuоva Accademia di Belle Arti, Милано, през 2005 г. Работи като дизайнер към фирмите "Боряна", Modis Intercom, Русе, и "Едуардо Миролио". |
След като завърших средното си образование, започнах да уча мода в университета "Черноризец Храбър" във Варна. Учих там две години, след което реших да отида на мястото, където реално се случват нещата в модата - в Милано. Там изкарах няколко приемни изпита и започнах съвсем от начало в Nuоva Accademia di Belle Arti. След като завърших, останах две години в Италия, за да натрупам опит по специалността си. Тъй като исках да видя модата от различни гледни точки, работих по няколко месеца на различни места. Била съм асистент на стилист на дамска модна линия, работила съм в шоурум на Ralph Lauren като асистент продажби, за да видя как изглеждат нещата там, където реално се продават. Работила съм и в няколко магазина като консултант-продавач. Сътрудничих и на една стилистка, която беше работила дълги години за "Версаче". С нея създадохме 4-5 линии за фирмите, с които тя работи. Така придобих представа за модата от различни ъгли - като асистент, като продавач, като консултант. След това реших, че трябва да се завърна тук и да приложа наученото.
Моето кандидатстване
Върнах се през март 2007 г. и реших да участвам в няколко изложения. На тях се запознах с няколкo фирми и започнах да работя за тях като freelance, или гостуващ дизайнер. В чужбина това е доста популярна форма на работа, но в България все още не е много разпространена. Има няколко дизайнери като мен, които работят по подобен начин, но тук някои хора дори се обиждат от това, че дизайнерът работи на няколко места.
Моята работа
Едната компания, за която работя, е "Боряна". Те се занимават с плетива и трикотажни изделия, имат собствена фабрика в Червен бряг. С тях направих вече три колекции, които са както за българския, така и за външния пазар, за момента основно Русия. Другата фирма е Modis Intercom. Тя е русенска фирма, която от дълги години се занимава с мода. Те шият на ишлеме за Франция, но създадохме и собствена линия - зимна колекция 2009/2010 г. Освен тях работя и с "Е. Миролио" - италианска фирма, която произвежда платове и прежди в Сливен, Ямбол и Елин Пелин. За тях правя колекции за изложения - вместо да представят само платовете, те решиха, че ще е по-добре клиентът да може да ги види под формата на дрехи. С тях работя от 2007 г., когато имах една изложба в "Интерпред", на която г-н Едуардо Миролио прояви интерес към работата ми.
Когато се върнах в България, не очаквах да навляза толкова бързо в света на модата, но се получи така, че всъщност започнах да е занимавам с мода от самото начало. В Италия беше доста трудно да си намеря работа, защото има огромна конкуренция. От друга страна, процесът на търсене е улеснен, защото самият университет има връзки с големи компании, тъй като много от преподавателите са или са били действащи лица в известни фирми в бранша. Има и много конкурси за студенти и млади дизайнери, докато тук нямаме такива възможности, тъй като и модата не е на такова ниво. В България обаче се цени това, че човек е учил в чужбина и има по-широк поглед.
Моите съвети
През миналата година нямах много познати без работа, а и аз самата имах много повече предложения. Мисля, че от началото на тази година кризата наистина се усеща, тъй като много повече приятели останаха без работа през тези няколко месеца. Когато бях в университета, по-скоро си представях, че ще имам нещо мое лично, но това се оказа много трудно, тъй като се изисква сериозен капитал. Аз нямах такава възможност, но пък засега очакванията ми се оправдават напълно. Като фрийланс дизайнер правя точно това, което искам, имам свобода, нямам фиксирано работно време. Явно още не е дошло времето да имам нещо собствено, защото според това, което аз съм учила и видяла, дизайнерите трябва да извървят един период от около 10 години, за да разберат същността на занятието и да станат професионалисти.
Бих посъветвала младите хора, които учат в чужбина, да се завърнат в България, защото тук има нужда от хора с професионално образование. Разбира се, заплащането не е като в чужбина, но пък човек реално може да упражнява професията си. Навън не е толкова лесно да бъдеш дизайнер, докато тук има много фирми, които имат нужда от млади хора, които професионално се занимават с мода.