Как работи авторитетът?
За да ръководиш бизнес, е задължително да имаш авторитет - сред служители, доставчици, клиенти. Как обаче се изгражда авторитет? Чрез "социална интелигентност и психологическо умение", казва пред немския вестник Die Zeit Роберт Заполски, професор в университета Станфорд.
"За да затвърди авторитета си, а по този начин и властта си, началникът трябва да знае с кого да сключва коалиции и от кого е по-добре да стои далеч", съветва Заполски. Той смята за особено важен елемент и способността за контрол върху емоциите: "Да игнорираш другия, ако въпросът не е наистина важен - това също гради авторитет."
Заполски е невробиолог. Основната част от знанията си по въпросите на авторитета той е придобил сред стадо павиани в Кения. Той е наблюдавал човекоподобните не от дистанция, а е живял с тях и с годините си е извоювал мястото на уважаван член на групата. В своята автобиография "Животът ми като павиан" професорът описва борбите за власт и разпределението на ролите в маймунската общност, в която съжителстват множество различни поколения.
Един от главните изводи: Който иска да върви нагоре, има нужда най-вече от авторитет. Налагането на авторитет обаче е изключително трудно не само в павианското, но и в човешкото общество. От една страна във все по-сложния свят хората имат нужда от убедителни водачи, които да им показват пътя. От друга страна в демократичните общества авторитетите по принцип масово се подлагат на съмнение - никой не е достатъчно добър, за да го следваме.
Хората искат политиците и мениджърите да показват лидерски качества, но не и авторитаризъм. Те бързо провъзгласяват някого за герой, но ако той не изпълни очакванията им веднага или не е успешен, още по-бързо го свалят от пиедестала. В модерното общество авторитетът винаги е временен и много крехък.
Ако искате да градите и запазите авторитета си, трябва да изпълните някои основни изисквания. Като начало е важно
Външното впечатление
- ръст, телосложение и енергично поведение впечатляват Хомо сапиенс днес също толкова силно, колкото и в каменната ера.
Експерименти показват, че при среща хората възприемат подсъзнателно външните белези на авторитета още в първите части от секундата. Американски психолози са доказали чрез статистически методи, че едрите хора са по-успешни в кариерата си, а на избори се предпочитат по-динамичните кандидати. По-възрастните мъже внушават по-голям авторитет, при жените късата коса е предимство. Добре се възприемат също силният глас и интелигентният стил при говорене.
При павианите не е по-различно. "В началото за младия мъжкар е важно да е по-мускулест, по-здрав и по-агресивен от останалите", казва Заполски. Но дори при маймуните това не е достатъчно за по-дълъг период от време. Веднъж сдобил се с власт, водачът трябва да се промени. Само с мускули той не може да задържи позицията си - дори в животинския свят дебнат заговори. Ето защо са необходими онези фини средства на тайната дипломация, за които са необходими интелигентност и инстинкт.
От друга страна човешката история е пълна с дребни на ръст водачи (Наполеон, Хитлер) и тежко болни идоли (Стивън Хоукинс). Едри на ръст (Хелмут Кол) губят състезанието с дребни (Герхард Шрьодер). Очевидно при нас външният вид играе по-малка роля за авторитета отколкото при маймуните. Редом с физическата доминантност на преден план при нас излизат
Социалната интелигентност
и психологическите умения. Според ситуацията те избират такива личности, които смятат за способни да се справят с конкретните проблеми - добри организатори, мъдреци или прогностици. Ето защо в днешно време, за разлика от времената на абсолютните монархии, авторитетът важи само в конкретен контекст - председателят на борда на директорите в една компания губи йерархичната си позиция, когато се прибере в къщи и съблече костюма или пък облече спортния екип в тенис клуба. Освен това в модерното общество авторитет печели само този, който излъчва разбираеми сигнали, в никакъв случай не само доминантни.
"Авторитетът може да се затвърди също с емпатия и топло отношение", казва Андреас Майер-Линденберг, директор на Централния институт за душевно здраве в Манхайм. Той нарича това "експертиза в интерактуални ситуации" и дава пример: "Който успее да запази спокойствие и успокоява другите в кризисна ситуация, той печели доверие и авторитет." Нестандартно мислещите и хората с голям обем професионални знания също се радват на уважение.
Не е достатъчно просто да бъдеш компетентен, психически устойчив и да мислиш творчески. Всичко това трябва и
Да се покаже по подходящ начин
- чрез гласа, чрез езика на тялото. "За да звучи убедително, един добър мениджър трябва да звучи и да се държи самоуверено", съветва Ангела Михаел, комуникационен специалист от Хамбург
Футболните съдии са може би най-директното олицетворение на авторитета. Според спортния психолог Ралф Бранд от университета в Потсдам, те трябва да умеят да прикриват чувствата и мислите си, от емоциите си да показват единствено положителните и никога отрицателните. Реферите са специално обучени в конфликтни ситуации да не реагират с агресивни жестове. "Жълният картон спокойно може да се покаже от разстояние, ако ситуацията не налага да се демонстрира власт", казва Бранд.
Моженето трябва да бъде подплатено с действия. За да запази авторитета си, ръководителят трябва да показва съпричастност, да владее изкуството да привлича на своя страна съмишленици и да има късмета да бъде на правилното място в правилното време. Истински авторитетният човек трябва да избягва импулсивните реакции и да не отговаря веднага на всяка провокация.
В крайна сметка без авторитет не може да се ръковиди дори стадо павиани: в момента, в който там се почувства дефицит на авторитет, нивото на стреса в цялата група скача неимоверно - както сред водачите, така и сред останалите животни. Подобна реакция се наблюдава и в човешките общности.
Трябва да се има предвид обаче, че прекаленият авторитаризъм е не по-малко вреден от липсата на авторитет. Изследователи от Централния институт за душевно здраве в Манхайм доказват това с прост експеримент. Те включили доброволци към компютърен томограф и им дали да решават математически задачи, които били по-сложни отколкото изглеждало на пръв поглед. Докато те се опитвали да ги решат, пуснали при тях един "авторитет" в бяла престилка, който започнал да ги критикува, че са бавни и постоянно ги подканвал да положат повече усилия. Повечето участници в експеримента се отказали почти веднага. "Социалният стрес са най-лошият стрес, който съществува", обобщава Андреас Майер-Линденберг. Хората, изложени на него за по-дълго време, развиват автоматичен механизъм за бягство от влиянието на авторитета.
Ето защо хората на ръководни позиции трябва постоянно да намират правилната комбинация от компетенции и съпричастност, от поведение и отношение, за да изграждат около себе си харизма, която всъщност означава авторитет.