Милена Илиева, "А Data Pro": Ставаме по-уверени в лишената от емоция онлайн комуникация
Десет месеца след началото на кризата с коронавируса компаниите започват да установяват практики, с които да преодоляват ограниченията от дистанционната работа и притесненията на служителите.
Промените и предизвикателствата на работното място са различни, в зависмост от дейността на всяка компания - някои преживяват пълна трансформация, а други са леко засегнати.
"Кариери" се допита до няколко специалисти по човешки ресурси в български компании, търсейки отговори за това как работят екипите им по време на епидемията и какви тенденции в областта на човешките ресурси смятат, че се очертават в "новата реалност".
В контекста на дистанционната работа, кои са основните тенденции, към които специалистите по човешки ресурси трябва да се адаптират? Как трябва да се промени работата им отсега нататък?
Дистанционната работа не е нещо ново за българския пазар и редица компании, предлагаха различни такива модели като част от придобивките, които предлагат на служителите си. Разликата в настоящата ситуация е в това, че предвид обстоятелствата около коранавируса, дистанционната работа се възприема все повече като даденост, отколкото като придобивка както от компаниите, така и от служителите.
Това по същество e сериозна организационна промяна, която трябва да се управлява много разумно и води до редица трансформации от вътрешни правила и процеси на работа, през вътрешна комуникация до културата на една компания.
Специалистите по човешки ресурси имат важна роля като агенти на промяната в тази ситуация. От тях се изисква да осмислят и препроектират вътрешните процеси и правила, организационната структура дори, да бъдат активни във вътрешната комуникация и да съдействат на мениджмънта в адаптирането на инструменти и подходи за управление на представянето, мотивация и ангажираност на служителите.
Бихте ли дали пример за начини, по които се променят човешките взаимоотношения в онлайн работната среда?
Редица проучвания в последно време показват, че след първоначалния период на адаптация, служителите всъщност се чувстват по-уверени в онлайн комуникацията. Това може да се дължи на факта, че всяко следващо поколение се чувства много по-комфортно с онлайн комуникация отколкото такава лице в лице. Но от друга страна, това може да е и сигнал за потенциално предизвикателство. Защото онлайн комуникацията е по-дистанцирана и лишена от емоционалност, а това може в дългосрочен план да се окаже проблем по отношение на ангажираност на служителите и изграждането на рапорти с колеги и мениджмънт. Липсата на достатъчно комуникация и изградено доверие може да доведе до липса на споделено разбиране в комуникацията и конфликти.
В дългосрочен план, кое ще бъде най-голямото предизвикателство пред служителите на компаниите?
За мен предизвикателствата са няколко от различно естество. Личното предизвикателство, пред което всеки от нас ще се изправи, е свързано с професионалното и личното му развитие. Дистанционната комуникация всъщност ограничава възможностите ни за самооценка, дали напредваме кариерно, дали развиваме уменията си, какъв е моят принос за организацията.
На следващото ниво е организационното предизвикателство - да намерим баланса между дистанционна работа и работа от офис. Дистанционната работа разширява достъпа на компанията до таланти, дава възможност да се работи с различни експерти и професионалисти глобално. Но от друга страна, дългосрочно това ще трансформира ролите в една организация, ще доведе до нови организационни структури и процеси на работа, за да може да се гарантира висока ангажираност, споделени ценности и общи цели, въпреки обективното разстояние между служителите.
И може би най-голямото предизвикателство е социалното, но то ще има, разбира се, съществено отражение върху бизнеса и компаниите. Какви реформи трябва да се случат в образованието, как ще се обучават следващите поколения, така че да придобият необходимите за бизнеса знания и умения, възможно ли е успешно дистанционно образование и как да се случи то. Как се адаптираме като общество към промяната в работната среда, как адаптираме трудовоправната и социалната законодателни рамки, така че те да отговарят на новите реалности и да подкрепят и двете страни в този процес.
В ситуация на извънредно положение, кое трябва да бъде с по-голяма тежест за успешното преодоляване на кризата - следването на протокола и изпълнение на заповедите на държавните органи или запазването на психическото благосъстояние на служителите и осигуряването на безопасна работна среда?
И двете неща са важни според мен. А ролята на специалистите по човешки ресурси е ключова и в двата процеса. Именно те са експертите, които трябва да преведат образно казано протоколите и заповедите на държавните органи на ясен бизнес език като изисквания, към които компанията трябва да се придържа, за да гарантира безопасна работна среда на служителите си. От друга страна, психическото състояние на служителите е от изключително значение и отново HR колегите имат важна задача да изградят програми, процеси и инструменти, с които да съдействат на служителите си.
Всъщност тази криза, смятам, ще покаже още веднъж, че хората са в центъра на всеки бизнес и грижата за тях стои в основата на успешната компания.
Как да се справяме със стреса, когато работим от вкъщи?
От личен опит мога да споделя, че е важно да имаме режим на работа от вкъщи. Не само по отношение на ясни граници за старт и финал на работния ден, но и по отношение на съвместяването на работните задачи с други лични на ангажименти през деня. Работата от вкъщи може да изисква понякога много по-голяма концентрация, отколкото тази от офиса, особено ако делим пространство с други членове на семейството си. Ако имате усещане, че не сте достатъчно ефективни или тревожни от обема работа, потърсете колега, мениджъра си или колега от човешки ресурси, заедно можете да намерите работещо решение.
На форума ще бъде представено и специалното проучване "Голмото изпитание: Как работите по време на епидемия?", създадено от "Кариери", което цели да помогне на мениджърите и специалистите по човешки ресурси с ценна информация за новите нагласи на хората.