Когато случаите с Covid-19 станат нула, ще останат гладни за данни правителства
Това предвиди Ювал Ноа Харари в началото на кризата през март 2020 г.
За повечето хора дните малко преди и след Нова година са момент за равносметка. 2020 г. безспорно даде поле за размишление не само за личното, но и за общото щастие и успехи. За личното и общото здраве. За личното спокойствие и за това на обществата, в които живеем. Годината обаче ни “заля” и с поводи за колебания коя информация е истина и коя лъжа, и дали правителствата заслужават доверието на гражданите си след толкова години многобройни корупционни скандали и злоупотреби с власт. Също, неприкосновена ли е личната информация?
Някои от тези въпроси коментира и Ювал Ноа Харари, световноизвестен и уважаван израелски писател и историк, още в началото на кризата през март 2020 г.. Тогава в статия за Financial Times той описа притесненията си за бъдещето след кризата с новия коронавирус.
В онзи момент Харари очерта бъдеще, в което решенията, които правителствата вземат за справяне с кризата, ще бъдат жизнено важни не само за здравните системи, но и за световната икономика, политика, култура и образование. Убеден бе, че след като “бурята премине”, ще останат промените от нея, които трябва да бъдат прецизно управлявани, а обществото да бъде своевременно информирано за всички процеси, защото в крайна сметка повече ще са тези, които ще оцелеят, живеейки в един абсолютно различен свят.
Технологиите - инструмент за овладяване на кризата
В извънредни ситуации се вземат спешни мерки, както вече се видя, но те се вземат за броени часове, което ускорява историческите процеси. В нормални условия биха отнели години обмисляне от управляващите. Използват се неусъвършенствани, дори опасни технологии, защото рисковете, които бездействието крие, са по-големи.
Цели държави служат като опитни зайчета за мащабни социални експерименти, коментира Харари тогава.
Историкът до известна степен защитава тезата, че когато всички работят и комуникират от дистанция и образованието е онлайн, случващото се е социален експеримент, тъй като в нормални времена никое правителство, бизнес или образователна структура не би се съгласило на подобен режим. Но не живеем в нормални времена.
Основната мярка за справяне с кризата във всички държави е да се ограничи свободното движение на хора и да бъдат наказвани тези, които не спазват правилата. Днес правителствата могат да си служат с технологии, за да следят нарушителите - за пръв път технологиите дават възможност да се наблюдават всички през цялото време.
Преди 50 години КГБ не е могъл да проследява 240 млн. съветски граждани 24 часа в денонощието, нито е могъл да се надява, че ще обработи цялата събрана информация качествено. КГБ е разчитал на шпиони от плът и кръв, и просто не е било възможно да се сложи агент за всеки гражданин. Но сега правителствата могат да разчитат на леснодостъпни сензори и алгоритми, вместо на хора от плът и кръв, дава пример писателят.
Овладяването на епидемията с коронавируса даде стимул на много правителства да приложат новите си инструменти за наблюдение. Ярък пример е Китай. Там, чрез внимателно следене на смартфоните на хората, методът за разпознаване на лица (т.нар. face recognition) и задължаването на хората да проверяват и отчитат телесната си температура и здравното си състояние, китайските власти успяват не само да идентифицират бързо кой е преносител на вируса, но и да проследяват движенията на гражданите и да идентифицират всеки, с който са влизали в контакт. Създадени бяха десетки приложения, които предупреждават гражданите за близостта им със заразен.
Харари дава пример и от родната си държава. Още в началото на пандемията израелският премиер Бенямин Нетаняху разреши на Израелската агенция за сигурност да внедри технология за наблюдение на пациенти с коронавирус, чието изначално приложение е за борба с тероризма. Нетаняху прокара решението чрез “спешен указ”, след като парламентарната подкомисия отказа да разреши мярката.
Бенямин Нетаняху; Източник: Reuters
Наблюдение “под кожата”
И макар възможностите на технологиите да не звучат като новина за хората от ХХI век, Харари е притеснен, че чрез все по-усъвършенстваните практики на правителствата и корпорациите за наблюдение и манипулиране на хората, се демонстрира драматичен преход от “наблюдение над кожата” към “наблюдение под кожата”.
Досега, когато с пръста си натискахте линк в смартфона си, правителството искаше да знае какво точно ви интересува. Но с коронавируса фокусът на интереса се измести. Сега правителството иска да знае температурата на пръста ви и кръвното ви налягане, обяснява Харари.
Светкавичното развитие на технологиите, според него, ще доведе до общества, в които всеки ще се придвижва с биометрична гривна, която ще позволява правителствата да разбират дали хората са болни, преди самите тях. Подобна практика наистина би могла да предотврати разпространението на зарази в бъдеще, но недостатъкът е, че това ще даде легитимност на една изцяло нова система за наблюдение, която ще позволи използването на личностите на хората. Когато правителствата знаят не просто кой телевизионен канал предпочита всеки и какви са политическите убеждения на отделните индивиди, но знаят какво ги разсмива, натъжава или ядосва, наблюдавайки жизнените им функции, тогава ще имат не само информация, те ще разполагат с цялата същност на хората.
Да не забравяме, че човешките емоции са биологичен феномен, както настинката и кашлицата, допълни той през март 2020 г..
И докато тръпнем в очакване пандемията с Covid-19 да отмине, Харари предупреди, че когато случаите станат нула, ще останат освен здрави хора и гладни за данни правителства. Те ще могат да твърдят, че ще продължат да използват системите за биометрично наблюдения, защото се страхуват от втора голяма вълна от коронавирус, или защото в Централна Африка се развива нов щам на ебола или защото… винаги има защо. Подобен тип решения засягат пряко неприкосновеността на личния живот, а когато хората бъдат поставени в ситуация, в която трябва да избират между неприкосновеността на личния живот и здравето… те обикновено избират здравето. И в това се корени проблемът - този въпрос няма правилен избор, защото хората заслужават и двете.
Доверието правителство-граждани
Надали единственият начин да бъдат убедени хората, че трябва да спазват мерки и нареждания, е чрез наказание. Ако се съобщават научни факти от публични власти, на които обществото има доверие, то ще ги изпълнява без нужда от наблюдение. И тук се корени вторият проблем - липсата на доверие. Така Харари обобщава, че самомотивираното и добре информирано общество е по-ефективно от охраняваното и невежо такова. Хората трябва да имат доверие на властите, медиите и науката. Но, според него, през последните години безотговорни политици умишлено са подкопали доверието и в трите, а същите хора могат да решат да поемат днес по пътя на авторитаризма, криейки се зад тезата, че не могат да разчитат на обществата да постъпват правилно.
Помислете например за измиване на ръцете със сапун. Това е едно от най-големите постижения за човешката хигиена. Това просто действие спасява милиони животи всяка година. Докато го приемаме за даденост, едва през 19-ти век учените откриват важността на измиването на ръцете със сапун. Преди това дори лекари и медицински сестри са преминавали от една хирургическа операция към друга, без да си мият ръцете. Днес милиарди хора ежедневно си мият ръцете, не защото се страхуват от сапунената полиция, а по-скоро защото разбират фактите. Измивам ръцете си със сапун, защото съм чувал за вируси и бактерии, разбирам, че тези малки организми причиняват заболявания и знам, че сапунът може да ги премахне, даде релевантен пример историкът.
Колко правилно е личната биологична информация да не бъде достъпна за хората, от които се взима? Когато става въпрос за самомотивация и информираност, Харари споделя, че ако хората имаха достъп до информацията, която правителствата пазят за себе си, тогава не само всеки щеше да знае колко е опасен за околните, но и кои навици влошават здравето му и кое му влияе добре, и кое зле. Също така, ако хората имат доверие в данните за разпространение на коронавируса, предоставяни от правителствата, няма да се съмняват в действията и думите на управляващите. В този смисъл, когато се говори за наблюдение, историкът подсеща, че технологиите могат да се използват не само от правителствата, но и от гражданите.
Сътрудничеството държава-държава
Като най-важна стъпка за овладяване на всяка пандемия, Харари определя обмена на информация между държавите.
Това е голямото предимство на хората пред вирусите. Това, което италиански лекар открива в Милано рано сутринта, може да спаси живота в Техеран до вечерта. Когато правителството на Обединеното кралство се колебае между няколко политики, то може да получи съвет от корейците, които вече са били изправени пред подобна дилема преди месец. Но за да се случи това, се нуждаем от дух на глобално сътрудничество и доверие, каза той.
В икономически аспект, глобалното сътрудничество би спасило и икономиките. Като се има предвид глобалният характер на икономиката и на веригите за доставки, ако всяко правителство прави своето, като напълно пренебрегва останалите, резултатът ще бъде хаос и задълбочаваща се криза. Още през март 2020 г. Харари коментира, че светът се нуждае от глобален план за действие и то бързо. Това обаче не се случи и до сега, развитите държави нямат единна позиция и политики и това се вижда в разликата при мерките и политиките на САЩ, ЕС и Япония например - три различни модела на управление за овладяване на криза, водени от различни национални интереси.
Може да се обобщи, че притеснителните примери, които историкът дава са реалност, а положителните - далеч от нея. Страните не направиха почти нищо, за да си сътрудничат, особено в икономически план. През март 2020 г.. лидерите на Г7 се събраха на видеоконференция, но не създадоха глобален план за действие.
В предишни глобални кризи, финансовата през 2008 г. и тази от ебола през 2014 г. САЩ пое ролята на лидер, но администрацията на Доналд Тръмп абдикира от тази роля. Той ясно даде да се разбере, че се грижи за величието на Америка, а не за бъдещето на човечеството. Не само това, но и изостави най-близките си съюзници, ЕС, без дори да се консултира с тях за тази драстична мярка на забрана за пътувания.
"Да направим Америка отново велика!", предизборно послание на Доналд Тръмп; Източник: Facebook
Заключението на Харари е, че моментът човечеството да избере по кой път да поеме - по този на разединението или глобалната солидарност - е дошъл още с началото на кризата, а сега всеки информиран човек може сам да заключи по кой път е поело.