Може ли работодателят да ме задължи да се ваксинирам срещу Covid-19?
Оказва се, че макар и кризата с Covid-19 да постави много въпросителни, някои въпроси имат категоричен отговор... поне засега
Положителните нагласи за ваксинация в глобален мащаб са спаднали от 77% през август до 73% в края на октомври 2020 г.,показва проучване на Ipsos сред 18 000 възрастни в 15 страни. Оптималният брой хора нужни, за да се изгради сигурен масов имунитет, е 80%. Настроенията в Европа за доброволното ваксиниране са особено обезкуражаващи за постигане на мечтата за “убиване на вируса”. Във Франция например делът желаещи е едва 54%, в Испания - 64%, в Италия - 65%. В България... само 30% са категорични, че ще се ваксинират, по данни на най-ново проучване на “Галъп Интернешънъл”, публикувано на 11.01.2021 г. Не само това, но изследването показва, че има спад на желаещите да се ваксинират. 46% отговарят категорично, че няма да се ваксинират, като делът при тях е постоянен до момента. А и хората, които вярват, че ваксините крият опасности са значително повече от тези, които го определят като безопасни - съответно 48 спрямо 34%. В същото време в страната ни е силно разпространено и убеждението, че коронавирусът не е по-опасен от сезонния грип - една трета от сънародниците ни са на такова мнение, по данни на “Тренд” от ноември 2020 г..
Дългоочакваният момент за пристигане на първата пратка ваксини на Pfizer и BioNTech в България настъпи на 26 декември 2020 г.. За изминалите 31 дни, откогато официално ваксинирането в страната започна, Единният информационен портал на Министерството на здравеопазването показва, че ваксинираните към 12 януари са 14 161, а за последното денонощие броят им е едва 688. Според брояча на население в реално време на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН, населението на България към момента на писане на този текст е 6 923 289. Сметките показват, че засега имунизираните срещу Covid-19 българи са 0.2%, а съмненията около това колко години ще отнеме придвижването ни с това темпо за достигане до мечтата за масова имунизация, нарастват. Когато неяснотите са много, доверието между правителствата и гражданите, най-естествено, намалява. Казуси около ваксинирането се появяват във всеки един аспект от живота. Особено любопитен е въпросът дали работодателите в България имат законното право да въведат задължителна ваксинация на работното място:
- Може ли работодателят да ме задължи да се ваксинирам?
- Може ли работодателят да ме уволни, ако откажа да се ваксинирам?
- Защо да се ваксинирам, ако повечето от колегите ми не желаят, следователно имунизацията ми няма да има ефект?
- Какво става, ако откажа да бъда командирован в страна, която е въвела задължителен сертификат за ваксинация (предложението вече е направено от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис към председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен)? По смисъла на сега съществуващия Кодекс на труда (КТ), отказът ми означава ли, че отказвам да изпълнявам служебните си задължения и работодателят има предпоставка да ме уволни?
- Ако работодателят въведе задължителна ваксинация, с която прави едностранни промени в трудовия ми договор, длъжен ли съм да го подпиша?
- ...
Някои от тези въпроси нямат ясни отговори към настоящия момент, но дават поле за разсъждения в няколко посоки. Отговорите им са толкова комплексни, колкото и тези на въпросите, които възникваха в началото на пандемията, когато управляващите вземаха и отменяха решения от ден до пладне. В крайна сметка поставянето на ваксина е доброволен акт, засягащ личната неприкосновеност. Всъщност поставянето на сега достъпната ваксина на Pfizer и BioNTech е абсолютно личен акт, различен от поставянето на отдавна познатите ни противогрипни ваксини, както и тези на децата в предучилищна и училищна възраст. Той изисква попълване на декларация за съгласие, която, за разлика от познатите ваксини, държи отговорен човека, а не държава и производителя.
Източник: Министерство на здравеопазването
Какво могат и не могат да правят работодателите в България
Кодексът на труда е вътрешен акт. При въвеждането на извънредното положение в петък, 13 март 2020 г., службите по трудова медицина започнаха да въвеждат заповеди, на база заповедите на министъра на здравеопазването, които целяха осигуряване на безопасни работни условия, в ситуация на извънредно положение, като: спазването на дистанция между служителите, носенето на маски, честото дезинфекциране на помещенията и др.. Отделно от това, компаниите също въведоха собствени мерки, в зависимост от дейността си и броя служители, с които я изпълняват. Може ли задължителната ваксинация да бъде “собствена мярка” на работодателите и няма ли да разруши това действие доверието и между работодатели и служители, а и да даде основа за “взривяване” на дейността на съдилищата?
Ами, ако имам здравословни основания да не искам да се ваксинирам?
Има над 80 вида автоимунни заболявания, с които живее около 5% от световното население. На онлайн конференция на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България през декември 2020 г., проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по Клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ заявява пред голяма аудитория:
Хората с автоимунни заболявания и настоящите ваксини: практически опит няма... Като цяло за ваксините се счита, че при около 10% от пациентите с автоимунни заболявания може да се наблюдава „тласък” на заболяването. Поради това се препоръчва при тази група ваксините да са с повишено внимание и да се прилагат само срещу „тежки инфекциозни заболявания...".
И така, какво се случва, ако желанието на работодателя да ваксинира служителите си, опитвайки се да ги принуди да поемат лична отговорност за евентуални странични ефекти, се срещне с притеснението на служителите, които имат здравословни проблеми. Могат ли да бъдат поставени пред избора финансова сигурност или здраве? За да се въведе подобна възможност за работодателите, трябва да има строго регламентирани параметри от държавата, които, в подобна ситуация, трябва да отговарят на вече съществуващи директиви на ЕС. Това, за момента, изглежда напълно неприложимо и неизпълнимо. Краткият отговор е - не, работодателите в ЕС все още нямат законното право да изискват от служителите си да се ваксинират.
В коментар пред “Дневник” от лятото на 2020 г., адв. Мария Шаркова обясни, че според нормативната уредба властите в България могат да глобят всеки, който откаже задължителна ваксина, но не и при отказ от препоръчителна. В същото време, в период на извънредно положение, здравният министър има правомощията да направи дадена ваксина от препоръчителна към задължителна, но за определен период от време и за “определени групи от населението”. Адв. Шаркова също така добавя, че на практика работодателите могат да изискват от служителите да се ваксинират, но не биха могли при отказ да прекратят трудовите правоотношения с даден човек - причината е, че няма такова основание в Кодекса на труда в България.
В същото време специалистът по медицинско право коментира, че ако човек, който е отказал да се ваксинира, се зарази с коронавирус и предаде инфекцията на друг човек в компанията, теоретично може да носи юридическа отговорност, но в българското право до момента няма такъв случай.
Европа - законът е в полза на човека
Ако някое правителство на страна от ЕС подстрекава въвеждането на задължително ваксиниране, това може да породи възражения въз основа на индивидуалната свобода и правата на човека. Това следва от чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, който предпазва хората от физически или психологически намеси, което включва задължителни ваксинации. Възражения могат да се правят и въз основа на философска вяра, съгласно Закона за защита от дискриминацията от 2010 г.. Така, на практика, бизнесът в държавите членки на ЕС има право да препоръчва/насърчава, чрез достоверна информация, служителите си относно ползите от ваксинирането, но нищо повече. В България, това му задължение е описано в КТ, чл. 127, т. 5.: Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
САЩ - законът е в полза на бизнеса
В САЩ законовата рамка не изглежда по този начин. Няколко федерални закона - Закон за американците с увреждания от 1990 г., Закон за безопасност и здраве на работното място от 1970 г. и дял VII от Закона за гражданските права от 1964 г. - дават право на работодателите да изискват от служителите си поставяне на Covid-19 ваксина. Това е така, защото работодателите имат право да поставят „изискване към дадено лице да не представлява пряка заплаха за здравето или безопасността на останалите на работното място“, което по смисъла си включва някои ваксини. Уволнението, заради неспазване на това изискване, също би било законно. Изключения има за хора с определени заболявания и религиозни убеждения.
Новият вирус е еднакъв навсякъде, но не и законите
Новините във виртуалното пространство често се приемат като общо валидни за всички държави когато става въпрос за кризата с коронавируса и обикновено очакванията са, че това, което се случва в една страна, ще се случи и в друга. Когато става въпрос за регламенти, директиви и други локални законови норми, процесите, през които трябва да се мине, за да станат определени действия законосъобразни, и то особено в ситуация на здравна криза, отнемат много време, ресурси и усилия за прилагането им както на национално ниво, така и на европейско. Поне засега изглежда, че населението на ЕС, в т.ч. и България, не може да очаква от работодателите си въвеждането на задължителна ваксина срещу Covid-19 на работното място. В същото време колебанията на мениджърите и HR специалистите в САЩ относно това как и по какъв начин да организират ваксинациите на работното място са основателни, заедно със стратегиите как да процедират, в случай че много хора откажат да се ваксинират и колко добри свои служители биха уволнили, за да изградят стаден имунитет в екипите.
И макар че законите съществуват именно, за да се разрешават морални сблъсъци и за да бъдат инструмент, който внушава на отделния човек отговорност за действията му спрямо обществото, ситуацията с пандемията от Covid-19 подлага на съмнение както тяхното съществуване, така и тяхната липса.