Ползи и рискове от дистанционната работа: какво трябва да знаят работодателите
Пандемията от Covid-19 принуди много компании да преминат на дистанционна работа. Макар че скорошни проучвания показват, че това често води до повишаване на производителността, новата ситуация идва и със своите рискове за работодателите. Те трябва да се съобразяват със законодателна рамка, която често е неадекватна на сегашните условия, а това ги изправя пред опасността от нарушения.
Все пак има някои правила, които могат да помогнат на компаниите, а основният съвет е, че колкото по-консервативно подхождат, толкова по-малка е вероятността да бъдат санкционирани. Това стана ясно по време на уебинар за законодателната рамка при дистанционна работа, организиран от MercerMarshBenefits в България.
Споразумението е важно
Според Кодекса на труда работа от разстояние или надомна работа може да се въведе по инициатива както на служителите, така и на работодателите, като за целта трябва да се подпише допълнително споразумение. При нормални обстоятелства другата страна може да откаже, но в сегашната ситуация на извънредна обстановка това може да стане и едностранно по решение на работодателя, който следва да издаде заповед за това. Адвокат Лилия Петкова от кантората "Куюмджиева и Витлиемов" съветва срокът на заповедта да бъде до отмяна на извънредната обстановка, в противен случай на работодателя може да му се наложи периодично да издава нови заповеди.
Според адвокат Петър Боюклиев, съдружник в "Йорданова, Ризова и съдружници", сключването на допълнителни споразумения е задължително, тъй като те са реалният договорен инструмент. В тях трябва да присъства и мястото, от което служителят ще изпълнява дистанционна работа. То може да бъде повече от едно, но това идва със своите рискове, тъй като всяко работно място трябва да отговаря на изискванията за безопасни условия на труд.
Осигуряването на трудова безопасност остава отговорност на работодателя, независимо от извънредната обстановка и работата от дистанция. Затова законът му позволява да провери дали в дома на служителя съществуват необходимите условия, посочи Димитър Софиянски, консултант в "Респонса превент" и добави, че това трябва да стане в предварително уговорен ден и час. Работещият обаче може да откаже посещение, ако се мотивира, като в сегашната ситуация например причината може да бъде опасността от заразяване, уточни той.
Опитът на бизнеса
За IT сектора работата от разстояние не е новост, но в пандемичната ситуация има някои промени, които трябва да се отчетат, посочи Таня Генова-Барбова, директор "Човешки ресурси" за региона в DXC Technology. По думите й компанията по принцип използва вътрешни платформи за графиците на работа, за поискване и разрешаване на отпуск, за поискване и разрешаване на работа от вкъщи, като новото сега е преминаването към virtual first модел, което означава да се създадат условия за все повече работа от дома. Голямото предизвикателство са не вътрешните решения на бизнеса, които до голяма степен са дигитализирани, а нормативните изисквания за документация на хартиени носители, например за болничните. Решението обаче изисква законова промяна.
На същото мнение е и Албена Йорданова, старши мениджър на отдел "Администриране и работни заплати" в Уникредит Булбанк. Според нея е много важно да се премине към електронно подписване на документите, свързани с трудовите правоотношения, като сегашната наредба се нуждае от сериозна ревизия.
Дистанционната работа доскоро не беше популярна във финансовия сектор, най-вече защото българският клиент предпочита да общува на място със служителите в офиса. Пандемията обаче промени този модел и наложи финансовите институции да се напаснат, сподели Йорданова. Макар че банките останаха отворени през епидемичната обстановка, част от персонала премина на home office. Основното предизвикателство във финансовата сфера е защитата на данните, с които служителите работят, и затова решението е работодателят да осигури лаптопи и компютри на работещите от вкъщи служителите, като те използват единствено фирмените информационни системи, обясни тя.
В града или на морето
Специалистите са единодушни, че работодателите трябва да имат колкото може по-консервативен подход при дистанционната работа, за да минимизират риска от различни тълкувания на нормативната уредба. Колкото по-прости са решенията, толкова по-малък ще е рискът от нарушения и глоби, смятат юристите.
Такъв риск например може да представлява честата смяна на дистанционното работно място, включително работа от морето и споделените офис пространства. Петкова съветва мястото, от което служителят ще работи дистанционно, да е предварително уточнено и конкретизирано. В противен случай съществуват рискове за работодателя, включително от инциденти или пък при нужда да бъде връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Специалистът по безопасност на труда Софиянски също смята, че пътуването от едно дистанционно работно място до друго е свързано с много неизвестни и опасността за здравето и безопасността на работещия е най-голям. Риск съществува и за търговската тайна, тъй като не се знае каква мрежа ще използва служителят.
По същия начин стои въпросът и с работа от чужбина. Кодексът на труда не го урежда изрично, но не го и забранява. При всички положения обаче Боюклиев предупреждава, че са възможни определени усложнения за работодателя.
Дори за IT сектора, известен с гъвкавите си форми на работа, вариант за недефинирано място на работа не съществува, коментира Генова. Опцията за работа от всякъде не я виждаме като практически възможна заради риска за работодателя, посочи тя. Отстъпката, която в Уникредит Булбанк са приели в допълнителните споразумения, е, че на служителите им е разрешено два пъти годишно да сменят работното си място, но вариантът за работа от чужбина категорично е забранен.
В световен мащаб се очертава тенденция работата на договор от вкъщи да се заменя все повече с работа на свободна практика (т.нар. фрилансъри). Това сочи и глобално проучване Mercer Global Talents Trends 2021, според което 77% от корпоративните ръководители споделят, че до 4 години фрилансърите до голяма степен ще заменят работниците на пълно работно време. В българската реалност обаче това все още не е факт, като според Генова подобно видоизменяне на трудовите правоотношения ще отнеме време. Според нея промяната няма да е свързана с излизането от пандемията, а ще става еволюционно.