Дигитализацията промени работните места в България
- Компаниите, които имат повече квалифицирани кадри, ще бъдат в по-добра позиция за бързо връщане към предкризисни нива на развитие.
Пазарът на труда вече година функционира в условията на пандемия, чийто край все още е неизвестен. От миналия март досега много сектори замразиха наемането на нови служители. Други като производството и технологиите изпитаха сериозна нужда от допълнителна работна сила заради увеличения обем работа. Същевременно кризата доведе до по-голяма безработица в сектори като хотелиерството и ресторантьорството, където работниците ca пo-млaди и голяма част от тях не са с университетско oбpaзoвaниe.
Това доведе до разтваряне на ножицата между търсенето и предлагането на трудовия пазар. Преквалификацията на служителите от сектори в криза е трудна задача, която отнема време и инвестиции. Част от изводите от ежегодния доклад "Регионални профили: показатели за развитие", който се изготвя от Института за пазарна икономика (ИПИ), е, че тези компании, които имат повече квалифицирани кадри, ще бъдат в по-добра позиция за бързо връщане към предкризисни нива на развитие.
Кризата също така накара много фирми да се ориентират към дистанционния режим на работа, а напоследък все повече и към хибридния. Тази новост промени драстично очакванията на работодателите към служителите. Все повече мениджъри разбират, че при тази ситуация, която по всичко личи, че ще се запази, трябва да оценяват служителите по качеството на извършената работа, а не по броя часове, прекарани в офиса.
Последни данни на националната статистика показват, че през декември 2020 г. 16.4% от работодателите са изпратили служителите си в изцяло дистанционен режим на работа. През март, когато беше обявено извънредното положение, процентът е бил 28, но хибридният модел, който съчетава офисната с “хоум офис” работата, не влиза в изчисленията.
Как се промениха отношенията в екипите
Всякакъв вид партита, тиймбилдинги, състезания с игри, спортни занимания и други физически екипни събития промениха традиционния си лик. Задачата за запазването на екипния дух е особено предизвикателна за мениджърите и специалистите по човешки ресурси. Може би най-показателният пример за драстичната промяна в отношенията между хората в екипите е случващото по време на празници. Коледните партита през 2020 г. бяха далеч от традиционното събиране на колеги, на което се разменят подаръци, пие се вино и се продължава в заведение. Тези удоволствия се случиха дигитално, а в някои компании дори не се осъществиха. Това, което запълни дупката в живата комуникация, бяха онлайн платформите за видеоконферентни разговори. Компаниите с традиция в благотворителните кампании също ги пресъздадоха онлайн.
По случай традиционния български празник Баба Марта HR-ите търсиха алтернативни мартеници за служители си. Във Facebook групите на специалистите се обменяха идеи от подаряване на дигитална мартеница до конкурси за ръчно направени мартеници.
Онлайн новоназначенията
Голямо предизвикателство се оказа и интегрирането на нови служители дигитално. Някои компании създадоха нови инструменти, които да поддържат ангажираността и мотивацията на отдалечените новоназначени. Сред някои от инструментите, които служат за т.нар. onboarding, са, разбира се, регулярни Zoom срещи, както и платформи като Workday, които помагат на специалистите да увеличат ангажираността, а на служителите да следят всичко, което се случва по отношение на работата им - нужни резултати, за да бъдат повишени, промени в заплатата, брой дни отпуск и др.
Друга практика за интегриране на нови служители е осигуряването на т.нар. buddy, или служител, който да помага в процеса на интеграция. Някои фирми въведоха практиката този служител да е от различен отдел, за да може да наблегне върху запознаването с естеството на организационната култура, а не върху техническата част от работата. Положителен ефект от широкото навлизане на дистанционната работа и у нас е, че тя откри много възможности за хората с увреждания. В проучването Workplace 2020 на в. Guardian се установява, че докато 70% от работещите с увреждания искат да работят, само 18% са имали възможност преди пандемията. Сега шансовете за хората от тази социална група, която се определя като неизползван резерв на пазара на труда, могат да се увеличат значително. Този тип работа би представлявала добра възможност за социално включване, особено за тези с двигателни проблеми.
Синергията бизнес - служители - държава
От който и ъгъл да се погледнат трансформацията на пазара на труда и вътрешноорганизационните процеси, е сигурно едно - терминът “гъвкавост” излезе от зоната на клишето и започна да се прилага на практика както от работодателите, така и от служителите. Много има да се желае на ниво държавни институции, където дигитализацията и промените в регламентите, свързани с работата от разстояние, са вече не просто нужни, а наложителни. Синергията между бизнеса, служителите и държавата е от ключово значение за успешното развитие на дигиталната работа и съответно положителното развитие на пазара на труда и икономиката.
Постигането на гъвкавост и въвеждането на дигитализация в структурите на държавната администрация е задача, която ще отнеме много време, но трябва да започне сега. Изискванията към бизнеса, когато става въпрос за работа от разстояние или хибридна, не са актуални за настоящите условия. Пандемията отвори въпроса дали уредбата на условията за дистанционна работа в Кодекса на труда (КТ) е адекватна, достатъчна и приложима. Бизнесът отдавна се опитва да започне дискусия по темата с Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Българската асоциация за управление на хора (БАУХ), Съветът на жените в бизнеса в България (СЖББ), Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ), Българската конфедерация по заетостта (БКЗ) и други споделиха пред “Кариери”, че отдавна са внесли конкретни предложения за поправки в уредбата за работа от разстояние и дигитализацията на конкретни административни задължения за бизнеса, но към момента на писане на този текст отговори няма.
Дигитализацията безспорно промени начина на работа, процесите в компаниите и взаимоотношенията между служителите. За да се ускори обаче технологичният напредък и да се утвърди устойчиво дигитализацията в бизнес процесите, в по-голямата си част инициативата трябва да поемат управляващите.