Меню
Затвори
  • Обяви
  • Компании
  • Публикации
  • Обяви
  • Компании
  • Публикации
 
Натиснете Enter за търсене ""
Град
  • Светлана Митрова
  • Кариери
  • 25 апр 2021
  • Новини, Работа от дистанция

Година по-късно: Служителите & дистанционната работа

Проучване на “Капитал Кариери"

Служителите се адаптират към нетрадиционните за България работни режими и ги искат. Въпреки това те осъзнават недостатъците на отдалечената работа и имат ясна представа по какъв начин могат да бъдат премахнати. Това показват резултатите от второто проучване на “Капитал Кариери” “Как Ви се отразява дистанционната работа”, което беше представено на уебинара The Future of Work Summit: The Changed Concept of the office.

От този линк може да свалите презентация с всички най-важни резултати.


Служители искат парче от офиса и от вкъщи

Ако през ноември м.г. близо 54% от отговорилите служители и мениджъри посочиха, че се притесняват да ходят в офиса, заради опасност от заразяване с COVID-19, то сега изглежда притесненията избледняват и хората искат да работят и от там. 80% от всички 731 отговорили харесват режима на работа, който позволява редуването на работата от офиса и от вкъщи (т.нар. хибриден режим). При работата 100% от вкъщи предпочитания имат по-малко работещи - 62.8%. А работата изцяло от офиса безспорно губи своя чар. По-малко от една четвърт от отговорилите имат положително отношение към работата само от него.  

Служителите, работещи в сектора “Медии”, искат да работят в хибриден режим на работа и за напред много повече от всички останали сектори - цели 80% отговарят така. След тях, със същото желание са 67.8% от работещите в “Банкови и финансови институции” и “ИТ” секторът - 54%.  

Хибридният режим задоволява работните и социалните нужди

Самооценката на служителите за продуктивността им у дома и в офиса до определена степен показва, че за тях е важно да бъдат ефективни в работата си и, че мястото, от което я вършат, определено влияе на представянето им. Повече от половината се чувстват по-продуктивни от вкъщи, а двойно по-малко в офиса. Най-продуктивни у дома са служителите в сектора “Маркетинг, реклама и ПР”, което е изненадващо, тъй като допреди пандемията дистанционната работа изглежда немислима за подобен тип комуникационен сектор. Резултатът е й показател, че представителите на тази сфера са се адаптирали към новите работни режими. Нетипично е, че те имат по-позитивна нагласа към работата от вкъщи от хората в “ИТ” сектора, който традиционно предлага възможности за отдалечена работа. В проучването от края на м.г. имаше значителни разлики при оценката на двата сектора за успешното управление на компаниите в новите условия. Например 19.5% от служителите в “Маркетинг, реклама и ПР” смятаха, че мениджмънтът не е успял да запази позитивния дух сред служителите при преминаването към дистанционен режим на работа, докато при “ИТ” процентът беше 8.5. Цели 22% от комуникационния сектор сподели, че компанията им не е успяла да запази спокойна работна атмосфера, а при “ИТ” съгласните по този критерии бяха почти три пъти по-малко.

Хибридният режим не само, че задоволява чисто работните нужди на заетите, но и социалните им. Работата само от вкъщи има недостатъци, които служителите осъзнават. Тя прави ежедневието прекалено еднообразно, отчуждава екипите и не позволява комуникацията да бъде толкова пълноценна, колкото тази на живо. Над 50% от отговорилите споделят, че това са трите най-големи недостатъка. И все пак, сред спонтанните отговори (т.е. тези, които анкетираните са въвели собственоръчно в празно поле) има такива, които показват, че служителите вече са се адаптирали към дистанционната работа - 17 човека са избрали опцията “друго” и са записали, че тя “няма недостатъци”.

Мениджърите са инвестирали в служителите си

Може да се предполага, че самооценката на служителите за продуктивността им отговаря и на тази на мениджърите им. Над половината от всички отговорили служители и мениджъри споделят, че през последната година заплатата им е била увеличена или са получили еднократен бонус. Всъщност най-много квалифицирани служители са получили такова увеличение (35%), при висшия мениджмънт процентът е над 10 пр. пункта по-нисък (24%), което показва, че реално мотивацията на служителите е важна за ръководителите. Това, разбира се, може да има общо както с удовлетвореността на мениджмънта от представянето им, така и от нуждите на бизнеса да задържи персонала си в ситуация на нестабилен пазар на труда и да избегне риска от разходи за наемане и обучения. Изненадващо, предвид несигурните финансови обстоятелства за бизнеса през последната година, едва 9.4% от всички служители признават, че заплатата им е била намалена, като при само 2% от тях орязването й е за постоянно, а не временно.

“Маркетинг, реклама и ПР” секторът показва развитие и по този критерии. Към ноември 2020 г. служители в него бяха мнозинство сред всички останали, когато става въпрос за запазване на заплатата и придобивките - най-голям процент от тях признава, че мениджмънтът не е успял да се справи със запазването на заплатите им, като това се обяснява със замразените проекти и орязаните бюджети на много от компаниите там. Сега те са в топ 4 сектори, които са получили увеличение на заплатата или еднократен бонус. Може дори да се каже, че са трети след “ИТ” и “Медии”, тъй като втори е “Наука, образование и обучение”, за който не може да се твърди, че увеличението на заплатите непременно има общо с пандемията. Основна част от него се издържа от държавния бюджет, а през последната година имаше индексация на заплатите.

В медийния сектор се наблюдава разнопосочност за това дали служителите са усетили промяна в заплатата си. Най-много от представителите на този бранш отговарят, че заплатата им е била намалена временно през последната година, 20.5%, което е с около 10 пр. пункта повече от всички останали. Същевременно това е и сред секторите с най-много увеличени заплати - 35.9% от отговорилите споделят това.

Жените се чувстват претоварени и недобре платени

Във фирмите с под 500 служители, където по-рядко има HR отдел, се наблюдава притеснителна тенденция. Малко под 40% от служителите в тях споделят, че изпитват повече стрес заради организацията на работата или обстановката вкъщи при дистанционен режим на работа. В същото време около 70% от мениджърите в същите фирми смятат, че няма нужда да се инвестира в психическото здраве на служителите или нямат такава практика или финансова възможност. По-голямата част от ръководителите, които смятат, че няма нужда от подобна инвестиция, са мъже - 37%, а жените, които са на същото мнение са с 10 пр. п. по-малко (съотношението между двата пола, участвали в проучването, е почти еднакво, мъжете са само с 3% повече). Сред всички запитани 13.6%  обмислят да напуснат настоящия си работодател заради въведеното извънредно положение и ефектите от него върху бизнеса и служителите. По-конкретно - това са 95 от 731 души. Процентът е малък, но зад него стои интересна основна причина. Броят на жените, които обмислят сбогуване с настоящия си работодател, защото усещат, че количеството работа не отговаря на заплащането им, е значително по-голям от този на мъжете - 62.3% срещу 26.1%, въпреки че двата пола се чувстват еднакво продуктивни в различните режими на работа. Жените изпитват и по-голяма умора от прекомерната употреба на технологии - 16.5%, докато 6.7% от мъжете се чувстват по същия начин.

Мениджърите и собствениците в сектори “Медии” и “Маркетинг, реклама и ПР” са имали най-малка възможност да инвестират в психическото здраве на служителите си, съответно 50 и 41.7%.

Разлики в поколенията

Как международните поколенчески институти определят различните поколения:

Изгубеното поколение - навършилите пълнолетие по време на Първата световна война. Представителите му са дълбоко разочаровани, обезсърчени и непокорни в следствие на видяното по време на войната.
Великото поколение - родените в периода 1901 - 1927 г.. Деца на изгубеното поколение. Живели по време на Голямата депресия и двете световни войни.  
Тихото поколение - родените в периода 1928 - 1945 г. Деца на великото поколение. Свидетели на залеза на нацизма, катастрофалните последици от атомната бомба в Хирошима и изгрева на СССР.
Бейби-бумъри - родените в периода 1946 - 1964 г.. Високата раждаемост непосредствено след Втората световна война води до появата на поколението на бейби-бумърите.
Поколението “Х” - родените в периода 1965 - 1980 г. Поколение, при което в детска възраст се наблюдава намаляла родителска грижа. Това е резултат от процентното увеличение на разводите, все по-големия брой работещи майки и възможността за осигуряване на детегледачка.  
Поколение “У” (милениали) - родените в периода 1981 - 1996 г. Характеризират се с повишено ползване на интернет, мобилни устройства и социални медии, поради което често се наричат “дигитални пионери”.
Поколение “Z” - родените в периода 1997 - 2012 г. Първото поколение, при което притежаването на смартфон е широкоразпространено. Може да се каже, че те са “родени с дигитални знания”, дори и да нямат такова образование. 
Поколение “Alpha” - родените в периода 2012 - 2024 г.. Поколението израснало в условия на световна пандемия, управлението на Доналд Тръмп, Брекзит и онлайн образование. Броят им скоро ще надмине този на Бейби-бумърите, ще живеят по-дълго и ще бъдат най-многобройното поколение в историята. 


Поколението на милениалите изглежда е по-пестеливо през последната година от поколението Х - 64.6% от тях отговарят, че сред най-големите ползи на дистанционната работа е възможността да се спестяват пари от ежедневни разходи, при по-възрастните процентът е 55.2. Този резултат до определена степен и при извънредни обстоятелства, потвърждава и международните поколенчески проучвания, според които милениалите са по-пестеливи от останалите. Например проучване на Bank of America от 2017 г. показва, че поколението спестява от заплатата си с 50% повече от по-възрастните и от по-младите (поколението Z). Повечето изследователи обясняват тази тенденция с факта, че милениалите израстват във времена на финансова криза, която създава по-конкурентен пазар на труда, който изисква от поколението подготвеност за справяне с увеличаващата се конкуренция и умения за разумно управление на личните финанси. Милениалите също така усещат по-добър баланс между личния и професионалния живот, който идва заедно с възможностите за дистанционна работа - 67.7%, при по-възрастните процентът е 57.2.

С деца на работа

Близо 60% от отговорилите родителите на едно или повече деца на възраст под 18 г. споделят, че отношението им към работата 100% от офис е негативно. В същото време близо 70% от същите казват, че изпитват повече стрес и напрежение от дистанционната работа заради обстановката вкъщи. Въпреки трудното съчетаване на работни и семейни ангажименти, по-честата връзка между деца и родители през изминалата година потвърждава една от ползите на хибридния режим и обяснява защо служителите го искат. Изглежда, че първоначалните притеснения на работодателите, че у дома служителите може да намалят продуктивността си не са били основателни. Служителите искат да имат контрол над времето си, за да могат да съчетават различните си ангажименти и не искат това да се случва с риск да загубят работното си място. Повечето от тях се определят като по-продуктивни у дома, независимо от стресиращите фактори при такъв вид органзиация на работата. Над 80% от хората с деца харесват именно хибридния режим, което потвърждава неговото безспорно предимство да се съчетава по-гъвкаво личния и професионалния живот.

Едно на ум за HR-ите

Служителите в банките и финансовите институции определят като най-голям недостатък на дистанционната работа отчуждението между хората в екипите - 65.5%. Това е с над 15 пр.п. по-висок резултат от всички останали индустрии, само представителите на "Маркетинг, реклама и ПР" се доближават по отговори до техния процент, при тях той е 56.9. Това може да се обясни отново с факта, че допреди година дейността на двата сектора заедно с тази на "Наука, образование и обучение" изглеждаше невъзможна за извършване от дистанция, особено в България. Според доклад на Европейската комисия от 2019 г. страната ни е (беше) на последно място в ЕС по разпространение на дистанционната работа. Добрата новина е, че интензитета на здравната криза отслабва и тепърва възможностите за срещи на живо ще започнат да възвръщат предкризисната си регулярност. Служители са все по-спокойни за здравето си, особено след като много от тях са ваксинирани или имат антитела, а и събирането на хора без ограничение за броя им, както и пътуванията вероятно ще бъдат възможни скоро. Така че тийм билдингите, офис партитата и оперативките на живо могат постепенно да започнат да се случват - все пак служителите искат да бъдат и в офиса, а и повечето от тях иска да се виждат по-често с колегите си, отколкото е възможно сега (53% от запитаните споделят това).

Ако сред служителите в компаниите, независимо от големината им, се наблюдава по-ниска продуктивност при работа от дистанция, осигуряването на по-гъвкав работен график, там, където е възможно, е опция, която може да реши този проблем - близо половината от всички запитани споделят, че нефиксираното работно време би повишило ефективността им.

Очаквайте още материали във връзка с дистанционната и хибридна работа, “прегарянето” и има ли начини, по които може да бъде доказано в България, към кого могат да се обърнат служителите, ако смятат, че полагат извънреден труд при работа от вкъщи, по какви начини мениджърите и специалистите “Човешки ресурси” могат да подобрят психическото здраве и продуктивността на служителите си и други.

Повече информация от проучването може да видите в сайта на "Капитал".

Сподели статията в:
Следвайте Кариери в:
LinkedInGoogle NewsFacebook

Четено

КонтактиИКОНОМЕДИА АДгр. София 1000, Столична община – район "Средец"ул. "Иван Вазов" № 20тел.: +359 2 4615 396e-mail: [email protected]
Кандидати
  • Информация за кандидати
Компании
  • Информация за компании
За Кариери
  • За нас
  • Моята Кариера
  • Бюлетин
  • Реклама
  • Контакти
Още от Икономедиа
  • Капитал
  • Икономедиа
  • Дневник
  • Регал
  • Бакхус
© 2026 Икономедиа 2006 - 2026 съгласно  Общи условия за ползване на Икономедиа |  Общи условия за ползване на karieri.bg | Политика за бисквитките |  Декларация за поверителност