Д-р Тодор Капитанов, КНСБ: Има нужда от препоръки и обучения за правилата на онлайн комуникацията на работа
Родените след 1995 г. имат много по-висока култура на общуване в интернет и социалните мрежи
Малко над 70% от подалите до КНСБ сигнали за нарушения, във връзка с използването на социални мрежи по повод работа, са подадени от хора на възраст 26-45 г. Смятате ли, че поколенията, родени след 1995 г., нямат интерес или не са запознати с правата си, особено когато става въпрос за правото на свободно изразяване и личната свобода?
Нормално е, че 70% са работещите хора в активна възраст и че тази възрастова граница попада в такъв голям процент. Нямам конкретни наблюдения за поведението на родените след 1995 г. по отношение търсене на правата им. Хората от 36-45 г. са тези, които са не само потребители на социалните мрежи, но са и по-чувствителни и информирани по въпроса с нарушаването на права. Не за пръв път им се случва правата им да бъдат нарушени и използват онлайн и всякакви механизми, за да подават своите сигнали, защото чувството за несправедливост при тези хора е може би по-заострено. Това също е възможно обяснение на данните.
Тези, които са родени след 1995 г. са хора, които имат много по-висока култура на общуване в интернет и социалните мрежи и знаят превантивно как да се пазят от тези неща - да не споделят вътрешна информация или такава, която би могла да наруши тяхната сигурност, лични данни, професионални отношения, както и личните. При тях културата на поведение е много по-развита от тези, които са по-възрастни, защото са израснали със социалните мрежи и дори в училище им е било обръщано внимание за тях. Родените след 1980 г. например са самоуки в това поведение и вероятно никой не им е обръщал внимание по този въпрос. Още по-възрастното поколение пък се държи по малко неадекватен начин в социалните мрежи и не са запознати с правилата на онлайн комуникацията и споделянето на информация. Следят какви ли не групи, коментират неадекватно, не са професионалисти в тази област и не са виновни, защото няма кой да ги научи. И ето една причина защо търпят санкции от работодателите, след техен коментар или онлайн действие, дори и да не е било злонамерено.
Да, факт, че по-възрастните хора имат нужда освен от технологични обучения, дали за работа с облачни услуги или нова операционна система, и от обучения и насоки за поведение в онлайн пространството.
Абсолютно. Те имат основни, базисни понятия, но не и за правилата за боравене с онлайн инструменти. Да не говорим за правилата по отношение на дискриминацията за пол, раса, етническа принадлежност. Самите платформи регулират такъв тип дискриминация, а тези хора не знаят правилата за общуване по тези теми в онлайн среда. Мисля, че постепенно културата се вдига. Ще стане със смяната на поколенията.
Технологиите се развиват с хората…
Да и обратното.
В доклада се казва, че “Работодателите продължават да се притесняват, че служителите им „ровят” в социалните мрежи от лични подбуди, а не за да увеличат популярността на компанията.”. Имате ли конкретни примери за такива казуси?
Това е масово. Тази истерия продължава от преди години, когато беше първоначалния бум на социалните мрежи. За хората, особено тези в администрацията или работа, която е свързана с компютър, беше много интересно да седят в социалните мрежи, да ги разучават и работодателите много се дразнеха, че хората “висят” във Фейсбук вместо да работят или най-малкото, ако ще правят нещо там искаха да го правят с цел повишаване възможностите на фирмата. И с журналистиката беше така - питаха ги какво правят във Фейсбук, а сега няма медиа, която да няма Фейсбук профил и той да служи за основен източник на трафик към сайта.
Да, но управлението на Фейсбук страницата е задължение на конкретен човек от екипа. Странно е да се очаква, че всеки служител ще ползва личния си профил, за да подобрява представянето на фирмата.
Работодателят няма законното право да иска от служителите да повишават имиджа на компанията през техни лични профили в социалните мрежи, но защо да не се предложат финансови стимули и способи, ако някой служител иска да пише хубави неща за фирмата, в която работи. Вариант, който по някакъв начин решава проблемите и на двете страни. Както казахте, това е лично пространство и последното решение е само и единствено на служителя - кога, къде и какво иска да пише.
Има компании, които работят с особени ограничения в офисите - например финансова, която работи със сметки на клиенти и специфична лична информация. В някои от тях е забранена и употребата на личен телефон по време на работа в офиса (пандемията постави тези работодатели в доста несигурна ситуация, когато служителите работеха 100% от вкъщи). Подобен тип организационна култура може ли да задържи служителя за дълго?
Това е разбираемо, работата е специализирана. Всякаква възможност за външен пробив в сигурността е риск за личните данни и интелектуалната собственост на клиентите. Там нещата са уредени с вътрешни организационни правила и хората са уведомени предварително. Организацията в тези фирми е ясно описана, за разлика от повечето други фирми, където на някой нещо му е скимнало, че някой нещо прави или не е направил. Хората без да имат предварителна информация търпят санкции. В обратния случай става въпрос за сигурност на финансови потоци, където всичко е ясно за служителя. В производството също е ограничено внасянето на лични мобилни устройства, най-вече от гледна точка на безопасни условия на труд, ако си на поточната линия и ти звънне телефонът рискът от загуба на концентрация се увеличава значително и може да доведе до тежки травми (трудова злополука).
Когато става въпрос за служителите, които полагат ръчен труд и имат по-рядка възможност да използват мобилните си устройства - смятате ли, че е добра идея да се следи активността им в социалните мрежи в извънработно време? Тази практика е посочена в доклада ви.
За мен не е редно каквото и да е следене по което и да е време. В извънработно време човек се прибира изморен от тежкия работен ден и пише “Аз днес работих толкова много, вижте ме, работя за 650 лв. заплата, ето аз съм образован, медицински специалист” и по случайност работодателя вижда този коментар на служителя. Ядосва се и реагира емоционално, без да съобразява куп други неща - всеки гледа от неговата гледна точка. Има и друг момент - някой недобронамерен колега спекулира с тази информация и я снася на работодателя по неправилен начин и така, когато се задвижи едно колело в неправилна посока е много трудно работещия да оправдае своето действие и да я обясни, че вместо да го каже на съпругата си или приятел е решил да го сподели с повече приятели. Това е лично пространство, личен профил.
При такъв тип сигнали от работодатели, ако се стигне до съдебен процес, в чия полза обикновено отсъжда съда? Казахте, че тези дела обикновено се завеждат по повод уронване имиджа на работодателя.
Или е уронване имиджа на работодателя или е разкриване на вътрешна информация. Това е много далеч от юридическия смисъл на думата. Това, че някой се е засегнал от нещо, не означава, че имиджът е уронен. Стигало се е до съдебни дела, има такава история. Човек, който си е публикувал фиша за работна заплата или е изразил съмнение за дейността на въпросна институция или по някакъв начин изразява недоволство от начина на работа, против някого или нещо… Винаги досега практиката показва, че когато се стигне до съдебно дело, служителите са били оправдавани. Защото по закон няма такова нарушение - човек да носи дисциплинарна отговорност поради това, че някъде е споделил нещо в личен план. В Кодекса на труда ясно са разписани нещата, за които се носи отговорност. Това са закъснения, неявяване на работа, неизпълнение на работата и др. Това, че споделям нещо в личния си профил не означава, че не върша работата си перфектно като специалист. Начинът, по който работодателите тълкуват подобен вид деяния на работещите е спекулация. Вместо да обърнат внимание на това какво може да се промени…
Да, ако има HR-и във фирмите или се провеждат обучения…
Абсолютно. Иначе се бърка личното с професионалното и става една професионална вендета. Работодателят използва властовата си позиция спрямо работника - аз ще те заплаша с уволнение, ако продължаваш да пишеш. Не са рядкост тези неща. Проблемът ще се задълбочава не само заради ниската култура на хората, а и защото социалните мрежи в много голям процент обземат цялостната комуникация. Хората комуникират повече в онлайн пространството, отколкото лице в лице. И то не само личната, но и професионалната комуникация, защото е най-лесно и бързо. Няма как да се регулира чужда платформа, която функционира спрямо друго законодателство, няма как законът да реагира. Много фирми вече въвеждат правила, които препоръчват на хората какво да правят, докъде могат да стигат със споделянето на информация.
Ноу-хау винаги може да се вземе, стига да има желание.
Има го от много години. През 2019 г. от КНСБ направихме кампания, в която споделяхме с хората, давахме материали, предлагахме съответните обучения на фирмите, които да ги реализират, но така и не се възползваха, тогава беше екзотична тема. Но пък от друга страна ние чрез колективните трудови договори между синдикатите и работодатели, въвеждаме такива клаузи, в които доста ясно се разграничава да не се споделя финансова информация, вътрешноорганизационна информация или информация, която може да унижи някого или да го постави в неудобна ситуация. Много често хората си позволяват по време на служебни събирания да правят снимки на колегите си и да ги качват в социалните мрежи. Но някой може да не иска да се знае, че в момента не е в дома си и това подлага на риск от грабеж например. Редно е да се питат хората, особено ако се тагват (отбелязват), особено, ако не си е направил настройките така, че да да не се публикува без негово потвърждение. Трябва да бъдем уважителни към другите в онлайн пространството. Хората родени преди 1995 г. все още не приемат това насериозно и си казват “какво толкова”. Да, докато не се опарят или някой не злоупотреби.
Давам пример. Един човек е треньор по плуване на деца. Той често прави снимки по време на тренировките и ги качва в социалните мрежи. В един ден разбира, че има десетки жалби срещу него подадени от родители до кмета на общината, спортния клуб, образователното министерство (МОН) за това, че публикува снимки на деца по бански. Той не може да публикува снимки на деца, особено ако са под 14 г. или по-големи, но не е искано позволението на родителите. Има някои правила, които хората трябва да познават преди да действат. Ето как нещо добронамерено се обърна срещу човека и сега се чуди какво да прави.
Вероятно все повече ще се правят кампании, целящи повишаването на онлайн културата. След интервюто ви пред БНР чух и това на г-н Първанов от Българската асоциация за управление на хора (БАУХ), където той каза, че е практика “по цял свят” служителите да се проверяват в социалните мрежи и даде пример с това, че ако някой си качва често снимки, че пие или пуши, работодателя може да прецени дали иска да назначи такъв човек.
Така е. Всеки човек си управлява личния профил и може да даде или да ограничи достъпа от външни хора. Това е съвсем нормално. Когато се запознаеш с някой първото нещо е да го потърсиш във Фейсбук и да разгледаш профила му, да видиш що за човек е.
Въпросът е дали по този начин могат да се определят професионалните компетенции на един служител?
Може би говори, може би не. Всеки си има някакви съображения, защото CV-то невинаги е достатъчно сигурен източник и в социалните мрежи можеш да видиш културата на човека. Ако търсиш маркетинг или ПР специалист и видиш, че профилът му е публично достъпен и в него няма никаква култура, надали ще го извикаш на интервю. Тази практика е като тест. Не е регламентирано, но както се следят хора преди да бъдат наети, така се следят и по време на работа. На този етап не е проблем това да се случва, защото платформата го позволява и човека сам избира дали иска да го видят всички.
Това е практика, която цели да се запознае лично с кандидата…
Да го наречем паралелен мониторинг, който се случва от много години. Няма никакво законово нарушение да разглеждаш профили, но да накажеш за нещо, което си видял, е нарушение.
Споделихте в интервюто пред БНР, че според вас въвеждането на законови промени по темата няма да реши проблемите на фирмите, защото всяка е строго специфична. Смятате ли обаче, че различните политики, в различните компании, биха объркали представите на служителите, когато сменят едно работно място с друго? Ще може ли по този начин да се изгради “обща представа за правилното използване на социалните мрежи по повод работа”?
Със сигурност обща представа ще може да се изгради, защото това е най-малкото повишаване на информираността и културата. Тя е в интерес дори и на работещите, а това че всяка фирма си има своите правила е нормално и когато са ясно разписани хората ще имат много ясна представа. Ако са започнали в дадена фирма и видят докъде се води за приемливо и докъде не, ще могат по съвсем информиран начин да си определят личното поведение във Фейсбук и дали това някой би го счел за приемливо или неприемливо. Служителите могат да разбират защо естеството на работата в една фирма забранява използването на лични устройства, а в друга е точно обратното и се поощрява активността в социалните мрежи, защото трябва да се повиши информираността за нейната дейност. Не става въпрос за объркване, а за надграждане и конкретика. Хората ще видят, че нещата в различни среди се извършват по различен начин. Както средата се съобразява със служителите, така и служителите трябва да се съобразяват със средата. Но трябва да бъдат информирани, трябва да има обучения, а не просто да се хвърли един документ за подписване. На запад има специализирани обучения при встъпване в работа, а при старшите служители се правят опреснителни обучения, защото нещата са динамични. Това е процес, който се учи през целия живот и е в интерес и на двете страни.
От КНСБ имате ли планове за осъществяване на информационна кампания за повишаване на информираността за поведение в социалните мрежи по повод работа?
Правим го чрез доклада и данните, които предоставяме. Те са част от кампанията, която стартирахме през 2019 г. и не сме спирали.
Сътрудничите ли си с други фирми - фондации или маркетингови фирми?
На този етап не, но със сигурност ще предприемем бъдещи действия. Консултираме се с такива компании, но не сме ги въвлекли защото и за нас темата е още нова. Мисля, че обществото вече е узряло, за да се предприеме една по-масирана кампания от синдикатите и от държавата.
Например с МОН или министерството на труда и социалната политика?
Категорично. В МОН се занимават с обучението на деца, те имат специализирани часове за интернет култура. Въпросът е, че работещите нямат тази дигитална компетенция. Мисля, че се върви в правилна посока. Стараем се чрез нашите структури да говорим за всички тези неща. Няма нищо по-различно от темата с GDPR. Видяхте колко бързо хората привикнаха, че има значение. Една масирана информационна кампания от много страни, дори и частни фирми и държавата, и хората започнаха да разбират, че малките детайли имат значение. Това е процес, който върви от много страни и се случват бързи промени. Но не може да се направи рестриктивно както с GDPR. Който си организира нещата в тази област рано, толкова ше му е “по-мирна” главата.