• Светлана Митрова
• Кариери
• 12 юли 2021
• Мениджмънт, Образование

Студенти и завършили: Развитието ни е по-ценно от заплатата

• Висшето образование в България е на добро ниво, но има голяма липса на практически курсове. 
• Работодателите често не упражняват индивидуален подход към служителите, което им пречи да се развиват вътрешно в компаниите.
• И след кризата развитите държави продължават да бъдат предпочитано място за търсещите кариерно развитие образовани българи.

Това са някои от основните заключения от проведения на 7 юли виртуален шести Кариерен форум на Стопанския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” (СУ), на който "Капитал Кариери" беше медиен партньор. По време на събитието се срещнаха българските работодатели и завършилите или все още следващите студенти както у нас, така и в чужбина. 

В няколко отделни виртуални стаи студентите и завършилите споделиха с медиата плановете си за кариерно развитие, оценката им върху ефективността на образованието, което са получили и очакванията им към българските работодатели.

Липсата на практически курсове е една от причините някои да избират образование и работа в чужбина, където в повечето случаи опитът “на терен” е непосредствено свързан с теорията, а други (завършили магистър в чужбина и работили там), да искат да се върнат да практикуват в България и да допринесат за развитието на бизнеса тук. 

Практика и теория

Ясно се отличи и представата за професионална реализация и очаквания към образованието от тези, живеещи или учили и работили в чужбина и тези, които имат опит само у нас. Благовест Александров е завършил степен бакалавър по “Биотехнологии”, а сега следва магистратура по “Администрация, управление и предприемачество” в СУ. Има близо шестгодишен опит в отделите по ”Продажби” във фармацевтичната индустрия. Наскоро напуска работата си, тъй като печели стипендия и е одобрен за програма по “Бизнес администрация” в италиански университет. Категоричен е, че разликите в образованието там и тук са много. Той смята, че връзката между практика и теория в неговата област в България е счупена, защото работодателите не са достатъчно запознати с теоретичната част на работата и малко от тях могат да предложат качествен практически опит на студентите. Стига до този извод на база собствения си опит в различни български компании и стажовете, които е завършвал по време на обучението си.

Снимка: Личен архив

Александров сравнява “манталитета” на част от българските работодатели с българската политика и дава пример с това, че е бил свидетел на конфликти между мениджъри в компания, които не са били решавани и в крайна сметка са затруднявали неговата работа, обърквайки разбирането му за това какво се очаква от него. Въпреки това, той не е категоричен в решението си да замине да работи в чужбина, а по-скоро се оглежда за добри възможности, независимо къде.

Комуникация и индивидуален подход

Почти всички, с които "Капитал Кариери" разговаря, споделят, че начинът на комуникация и индивидуалният подход към служителите е сред най-важните неща за “добрия”, според тях, български работодател. Благовест Александров е имал контакти както с HR-и в български фирми, така и с чуждестранни и неговото впечатление е, че у нас специалистите по човешки ресурси имат по-скоро “бюрократична” функция, докато в западните страни ясно може да се отличи личното им отношение към служителите и кандидатите за работа. Той не отрича, че в България има добре организирани компании, но обикновено са чуждестранни с клон у нас. Цели се към виоска мениджърска позиция и има наблюдение, че българските работодатели “се стряскат”, когато срещнат кандидат с такива амбиции.

И докато някои се целят към мениджърска позиция, други вече заемат висока позиция по специалността им. Пламен Георгиев е Facility manager в голяма българска банка от три години. Дълго време е работил като енергетик. Завършил е бакалавърка степен по “Електрообзавеждане на промишлени предприятия” и магистър “Facility management”. Доволен е от придобитото образование, но вижда, че е много трудно за компаниите и университетите да настигнат западните тенденции. Той цени факта, че големите корпорации осигуряват регулярни обучения за мениджърските екипи, за разлика от малките и средни компании, но смята, че не винаги те са ефективни. Той също споменава личния подход като необходим при провеждането на такъв тип вътрешни обучения и вижда липса на подходящи лектори в неговата сфера на дейност. Именно заради това записва магистърска програма, с която успява да си набави нужните знания за случващото се в развитите страни и тенденциите, които трябва да следва.

Като мениджър, за него най-важно е служителите в екипа му да бъдат лоялни и да има общо доверие, за да могат да се решават конфликтите навреме. Открил е, че служителите, които не се поддават на градивна критика, могат да бъдат лесно убедени в нужната за тях промяна, чрез малки допълнителни стимули както финансови, така и свързани с преживявания, като двудневна почивка, покрита от компанията например. Като мениджър цени високо студентите, в чието CV присъства и професионален опит, защото това му дава знак, че не “чакат наготово” успеха и търсят възможности. Открива позитиви в работните процеси в малките български компании, защото там е видял колко лесно се случват идеите, когато има гъвкавост и колко бавно, когато работиш в голяма корпорация. 

Не заплатата, а възможностите са определящи

Кристина Спасова все още няма професионален опит, защото точно е завършила първата си година в специалност “Икономика и финанси” с френски в СУ. Всички, с които "Капитал Кариери" разговаря, независимо от опита и уменията им, се фокусират не върху заплащането, което един работодател може да им предложи, а върху възможностите. Кристина дори не е мислила по въпроса за възнагражденията и придобивките, но още преди да влезе в университета е била убедена, че иска да започне професионалната си кариера в кол центъра на голяма аутсорсинг компания, с офис у нас, където ще може да практикува и подобрява френския си. Паралелно е ориентирана към маркетинга. Тя е доволна от образованието, което получава в университета, въпреки че е випускът, който премина почти цялото си образование онлайн заради ограниченията от пандемията. 

Снимка: Личен архив

От “запада” към България

Ивана Симеонова (името е променено) е завършила икономическо образование в Германия (бакалавър “Международен бизнес” и “Икономика на предприятията”) и MBA програма във Франция. Учила е в България само един семестър по “Физика”, след което емигрира. Правейки сравнение между българското и западното образование, тя подчертава, че у нас математиката се изучава много по-усилено още в основното и средното образование, което й е помогнало при изучаването на свързаните с нея предмети в чужбина.  

По време на кризата бързо стана ясно, че MBA студентите навсякъде по света са се чувствали ощетени от липсата на присъствено обучение, тъй като най-голямата полза от този тип образование е имено т.нар. нетуъркинг и обмяна на контакти. За сметка на това високите такси останаха същите. Подобен е бил и случаят със Симеонова, която е прекарала четири месеца от MBA обучението си онлайн, а паралелно с това се е срещнала с неуспеха при осъществяване на стартъп проект, който започва непосредствено преди кризата.

Търси възможности за кариерно развитие в България в областта на финтех сектора - сектор, който се развива бавно. Надява се бъдещият й български работодател да й предостави “нормална” и “човешка” работна среда, в която не се случват “странни” неща. Тя вярва, че ще я открие, защото не мисли, че в технологичния сектор може да има лоша среда. Най-важното за нея е да се преориентира кариерно, затова заплатата, която ще получава, не е основен приоритет, стига да прави това, което иска.

Основен негатив, с който се е сблъсквала сред мениджърите, за които е работила, е микромениджмънтът, който тя приема като абсолютно неуважение към труда и личността й, както и авторитарният стил на управление, който смята за много остарял и гарантира на бизнеса загуба на таланти. 

От България към "запада"

Цвета Иванова също се е ориентирала към образование в чужбина и е току-що завършила бакалавър по “Социология” в Амстердам. В момента търси подходяща магистратура, с която да се специализира и да фокусира знанията си така, че да може да ги прилага в бизнес или икономическата среда. Имала е възможността да следва шест месеца в университет в Париж по програма “Еразъм”, но коронавирус кризата отменя провеждането й и сега е още по-амбицирана да запише магистър в някой френски университет, но след една година, когато се надява образованието да бъде присъствено, тъй като не е доволна от онлайн курсовете.

Снимка: Личен архив

Подобно на Благовест Александров, с който разговаряхме в началото на срещата, Иванова също не знае дали иска да работи в чужбина или в България, но животът й в Нидерландия и показва две неща - първо, че носталгията към родното място не е мит и се чувства по-добре у дома и второ, че когато е в България има усещането, че й е “тясно” и няма много кариерни възможности. Решението й е да замине да учи в чужбина, след като всичко с кризата утихне, а след няколко години да се върне тук. 

По отношение на големината на компанията, в която иска да работи, тя смята, че трябва да се опита както в голяма корпорация, така и в малка фирма. В момента тя е на летен стаж в българския офис на най-големият производител на хранителни стоки и безалкохолни напитки в България и Европа. Силно впечатление й прави, че работещите там наистина вярват в мисията и ценностите на компанията и те не са просто на хартия. Работила е и в малка българска семейна фирма, в която успява да се запознае с начина, по който функционира подобна малка структура и ползите на работата в малък екип. 

Ива Маринова (името е променено) е на финала на магистърската си програма “Счетоводство и одит” в СУ и “Стопански мениджмънт” във Варненския университет. Занимава се със счетоводство, като настоящата й длъжност е финансов контролер в малка компания. Маринова е взела решението да емигрира в Нидерландия, където да продължи кариерния си път. В момента проучва изискванията към специалистите от нейната сфера там и се подготвя за IELTS тест по английски език.

Взима това решение, защото нейният опит й показва, че в България финансовите отдели се неглижират и са ощетени както откъм заплащане, така и откъм възможности за развитие. 

Тя споделя, че магистърската програма по специалността й е надминала очакванията й - доволна е от материята и начина на преподаване. И тя, подобно на останалите участници, не отрича, че е важно успоредно с теорията трябва да има практика при изучаването на дадена специалност, но определя теорията като по-голяма по важност. 

По отношение на впечатленията й от българските мениджъри, тя смята, че те трябва да развиват качествата си в посока предоставяне на регулярна информация на всички отдели, за да могат служителите да са наясно какво се очаква да се случи в краткосрочен и дългосрочен план. Вярва, че комуникацията между всички отдели в компаниите е ключова за успешното изпълнение на задачи в срок.

Подбрани коментари

Думата “лидерство” е сбъркана в България… В чуждите компании професионализмът е на по-високо ниво и се изисква по-голяма компетентност от хората - Благовест Александров

Не може да събираш пет различни отдела в една зала и да им говориш едно и също. Финансовият отдел например не се интересува от сигурността... - Пламен Георгиев

В Амстердам се научих, че не съм най-умната в стаята. Завърших немската гимназия в София с 6.00 и много извънкласни дейности, но изведнъж разбрах, че летвата там е много висока и никой няма да се съобразява с мен... - Цвета Иванова

Искам да помагам на хората да решават проблемите си… MBA ми даде набор от умения за решаване на проблеми дори от области непознати за мен, както и увереност да продължавам, дори да не мога да ги реша, а да търся хора, които могат... - Ивана Симеонова

Във финансовите отдели в България се започва с един набор от отговорности, които се увеличават непрекъснато и не се регламентира заплащането за съответната отговорност. В чужбина това не се случва. - Ива Маринова

За да се чувствам най-добре, със сигурност искам да работя в организация, която отделя внимание на служителите си. - Кристина Спасова