
Прави ли ни напускането на работа по-щастливи? Не е задължително
От март 2020 г. на много хора им се наложи да сменят своята месторабота по редица причини. Голям процент от служителите бяха съкратени заради мерките срещу разпространението на коронавируса и всички ограничения, които накараха бизнеса да спре работа. Има обаче и такива, които решиха да напуснат, защото просто не са щастливи на работното си място, чувстват се в ситуация на “прегаряне”, в търсене на по-добро заплащане или опция за онлайн вършене на служебните ангажименти.
Но какво казват цифрите? Според проучването на „Капитал Кариери“, което се проведе през месец април 2021 г., става ясно, че сред всички запитани 13.6% обмислят да напуснат настоящия си работодател заради въведеното тогава извънредно положение и ефектите от него върху бизнеса и служителите. По-конкретно - това са 95 от 731 души. Процентът може да е малък, но е интересно да погледнем какви са основните причини, които биват посочвани най-често при избора за напусне на местоработата. Броят на жените, които обмислят сбогуване с настоящия си работодател, защото усещат, че количеството работа не отговаря на заплащането им, е значително по-голям от този на мъжете - 62.3% срещу 26.1%. Жените изпитват и по-голяма умора от прекомерната употреба на технологии - 16.5%, докато 6.7% от мъжете се чувстват по същия начин. Другите причини за това служителите да изберат да си тръгнат са демотивация, липсата на кариерни възможности, лошо отношение на ръководителите и т.н.
Но дали наистина прекратяването на работните взаимоотношения със сегашния ни работодател ще ни направи по-щастливи? Експертите са категорични, че може би не толкова, колкото си мислим, особено в дългосрочен план и ако не планираме внимателно стъпка по стъпка. Но за да провери тази теория, CNBC разглежда темата в дълбочина, давайки думата на специалистите.
Щастливи, но не задълго
„Напускането на работата може да ни направи щастливи, но само в началото. Въпросът е, че това чувство може да не продължи дълго“, казва Соня Любомирски, изтъкнат професор по психология и заместник-ректор на Калифорнийския университет.
Любомирски изучава щастието повече от 30 год. и определено смята, че хората имат навика да гледат в прекалено краткосрочен план: „Когато правим промени, ние се фокусираме върху непосредствената промяна и как тя ще ни накара да се чувстваме, но не и върху това, което ще се случи месец по-късно“, допълва тя. „Веднага в главата ни изниква: О, в деня, в който ще напусна, ще бъде толкова невероятно. Вече няма да трябва да се занимавам с този шеф или с тази работа, това е страхотно“, казва Любомирски, автор на „Как е щастието“ и „Митовете за щастието“.
В същото време може да мине само ден, седмица или може би месец преди да се адаптираме отново при новия ни работодател и да възникнат нови проблеми. Това е феномен в психологията, известен като хедонична адаптация (хедонизъм – от гръцки "наслада") – това е понятие, което се отнася до общата ни тенденция да се връщаме към определено ниво на щастие, независимо от възхода и паденията, които преживяваме. Този феномен е известен още като "хедонистична бягаща пътека", защото изглежда сякаш непрекъснато увеличаваме щастието си и въпреки това се връщаме на първоначалното ниво, от което сме започнали (подобно механизма на бягащата пътека).
Хедоничната адаптация ни кара да свикнем с тази положителна промяна и очакванията ни стават малко по-високи, споделя още Любоморски.
Изводът е, че напускането на работа, която не ни харесва, може да допринесе за цялостното ни щастие, защото търсенето на цел само по себе си е свързано с щастието. Но не трябва просто да влагаме всичките си надежди в една кошница, защото в последствие разочарованието може да е още по-голямо.
Не можем да избягаме от себе си
Причината за напускане на работа също може да повлияе на това дали това ще допринесе за нашето щастие или не. Ако има и най-малко съмнение, че проблемът може да се крие в самите нас, то вероятността да отнесем нещастието и на следващата си работа е голям.
Д-р Ани Маккей, автор на книгата „Как да бъдем щастливи на работа“, е съгласна с това и допълва: „Хората трябва да мислят дълго и упорито за това, което ги прави нещастни в настоящата им работа. Не бива и да се поддават на моментни и емоционални състояния“, казва Маккей.
Както обикновено има няколко неща, които най-често карат хората да намразят работата си – шефът, културата на компанията или атмосферата в офиса. Важно е обаче преди да предприемем каквато и да било стъпка, да изясним какъв реално е нашият проблем и има ли той друго решение.
Също трябва да знаем какво искаме и какво бихме открили в следващата глава от нашия живот. Защото не става въпрос за това дали можем да бъдем щастливи, ако напуснем. Разбира се, че можем. По-скоро въпросът е какво напускаме, какво вече не искаме в трудовия си живот, какво искаме след това, смята д-р Маккей.
3 неща, за които трябва да помислим, преди да напуснем
Д-р Маккей насърчава хората да мислят за три неща, преди да напуснат работа. Първо трябва да разберем какво ни удовлетворява и ни дава цел в работата.
Потърсете компании или малки бизнеси, където всъщност можете да правите нещата, които ви карат да се чувствате добре и удовлетворени, казва Маккей.
Когато търсим нова работа, трябва да мислим в по-дългосрочен план и да си представяме начина на живот, който в крайна сметка искаме.
Планирайте не само работата, която искате сега, но и траекторията си. Работата след това. Траекторията на кариерата ще бъде единственото нещо, което ще ви позволи да се почувствате наистина щастливи за в бъдеще, обяснява тя.
Също така е важно да помислим за хората, с които искаме да работим. „Споделят ли новините ви колеги вашите ценности или интереси? Ако да, то значи сте на правилното място. Защото хората, с които се обграждате на работа, имат значение“, казва още д-р Маккей.
