Проф. Силвия Илиева, GATE: Искаме България, в която хората не се страхуват от технологиите
Тя ще бъде лектор на предстоящото събитие "Тук-Там Кошер", което ще се проведе на 9 септември в ИЕЦ София и онлайн.
Регистрирайте се оттук.
Основната цел на Института „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) е да създаде европейска екосистема, която да бъде мост между научната общност и индустрията. Създаден е през 2019 г. - кои са успехите, които постигнахне за две години, една от които безспорно беше предизвикателна за всички?
Изминалите две години бяха време на упорити усилия, в което ние в пряк и преносен смисъл положихме основите на нашия институт. Преди няколко месеца направихме и първата копка на новата сграда, която очакваме да бъде завършена през пролетта на 2022 г. и в която ще бъдат разположени иновативни лаборатории и модерно оборудване.
Независимо от трудностите, с които всички се сблъскахме, успяхме да привлечем млади, ентусиазирани изследователи, които развиват високотехнологични изследвания в областта на големите данни и изкуствения интелект. Формирани са мултидисциплинарни екипи, работещи в приложните области „Градове на бъдещето“ и „Цифрово здравеопазване“, където са налице и първите изследователски резултати, публикувани в престижни международни конференции и списания. Институтът вече има и изграден екип от международно признати изследователи, които увличат млади изследователи и стажанти в повече от 10 предизвикателни научни проекти.
Участваме в най-значимите научноизследователски европейски инициативи, успяхме да привлечем значително допълнително финансиране и вече сме разпознаваеми и сме търсен партньор на национално и международно ниво. В момента подготвяме редица нови проекти предложения. Станахме хъб на стратегическата паневропейска инициатива IDSA (International Data Spaces Association), който обединява и стимулира националните усилия в посока използване и споделяне на данни както в бизнеса, така и в обществено значими области.
GATE е съвместна инициатива между СУ “Св. Климент Охридски”, Chalmers University of Technology и Chalmers Industrial Technology в Швеция. Дайте примери за начините, по които си партнирате и разкажете повече за основните цели, които сте си поставили.
Партньорството ни с тези две институции започна още с разработването на проекта GATE и сега вече навлиза в своята зряла фаза.
Например изследователската дейност в приложната област „Градове на бъдещето“ на GATE се развива в тясно сътрудничество с Университета Чалмърс. През 2020 г. стартира голям национален проект в Швеция за изграждане на център за цифрови двойници. Координатор е Университетът Чалмърс, a GATE е един от четирите академични партньори в проекта. В сътрудничество се разработват и симулации на въздушни течения, базирани на термофлуидна динамика, чиято основна цел е да се изследва завихрянето на вятъра около високите сгради и цялостното влияние върху градската инфраструктура и комфорта на гражданите. Изключително ценен е опитът на шведските партньори за изграждането на предприемачески умения в младите хора, което спомага за идентифицирането на възможности за иновации и ги мотивира за създаване на стартиращи компании. Не на последно място трябва да се отбележи приносът на партньорите ни от Швеция и за трансфер на ноу-хау как да реализираме отговорни изследвания и иновации.
На национално ниво институтът си партнира с правителството, индустрията и предприемачите. Разкажете повече за пилотния проект „Цифров двойник на града“, който е с подкрепата на Столична община, Столична агенция за инвестиции и Софпроект.
Цифровият двойник на града е пилотен проект на института и се развива на територията на Район „Лозенец“ в София. Реализира се като платформа, която включва:
- събиране, интегриране и моделиране на данни от градска среда;
- симулиране, анализ на градски процеси и явления;
- визуализиране на получените резултати по разбираем за широк кръг от заинтересовани страни начин.
Основна цел на цифровия двойник е да предостави инструмент за взаимодействие, проектиране, експериментиране и оптимизиране на града, с което да се подпомогне интелигентното взимане на решения въз основа на данни от страна на Столична община.
Създаването на цифровия двойник започна с изграждането на 3D модел, който представя семантиката и геометрията на сгради, зелени площи, пътна инфраструктура и др. обекти на градската среда. Визуализацията на 3D моделът е пример за представяне на гео пространствените данни, налични за града, по интерактивен и лесен за възприемане начин. В сътрудничество със Софияплан разработваме пилотен сценарий за параметрично градско планиране. Фокусът е върху реализацията на инструменти, които да подпомагат градското планиране, основавайки се на данни, правила и индикатори, свързани с демографския профил на населението, зелените площи, транспортната свързаност, пешеходната мрежа и др. фактори, които са от значение за комфорта и качеството на живот на гражданите.
Друг пилотен сценарий включва анализ и симулация на качеството на въздуха, фокусирайки се върху разпространението на замърсителите в зависимост от посоката и скоростта на вятъра и геометрията на сградите. Основната цел е като се вземе предвид и нагряването на фасадите на сградите от слънцето да се изследват ситуациите, при които замърсителите се задържат в определени пространства от околната среда и да се направят препоръки към бъдещото планиране на градската инфраструктура.
Големите бази данни и изкуственият интелект са бъдещето. Институтът извършва научни изследвания и иновации в тази област. Какви иновации можем да очакваме в близкото бъдеще?
GATE ще спомогне за разпознаването на България като ключов играч в Европа и за издигането й на челно място в развитието на големите данни и изкуствения интелект, като инвестира в изследователски капацитет, подкрепя талантите и осигурява модерна инфраструктура. Така Институтът ще направи възможна дигиталната трансформация за хората и за индустрията.
GATE e българският хъб на IDSA (International Data Spaces Association), който насочва и обединява националните усилия в посока използване и споделяне на данни както в бизнеса, така и в обществено значими области. Основната цел е реализацията на т. нар. „sandbox“, който предлага гъвкава, внушаваща доверие и устойчива регулаторна и технологична рамка, в която GATE развива иновативни решения и услуги базирани на големи данни и изкуствен интелект. Всичко това е свързано и с изграждане на иновационна екосистема от заинтересовани страни за споделяне на данни и ноу-хау. Така институтът допринася за създаването на благоприятна среда за научно приложна и иновационна дейност в областта на големите данни и изкуствения интелект, което е важна предпоставка и фактор при оценката на възможностите за инвестиции.
GATE има и образователни програми. Включвате в дейностите си студенти и аспиранти от партньорските ви организации. Какви са уменията, които един студент трябва да притежава и кои научни области трябва да изследва, за да стане част от екипа ви?
Несъмнено опитът в моделирането, анализа и визуализацията на данни е предимство, но трябва да отбележа, че екипите, които са сформирани в GATE, са мултидисциплинарни. Така например, в екипа, работещ в направлението „Градове на бъдещето“, освен изследователи с опит в машинното обучение и изкуствения интелект като цяло, са включени, завършили специалности като строително инженерство, компютърно инженерство и дизайн в областта на аеронавтиката и астронавтиката. В направлението „Цифрово здравеопазване“ работят изследователи с опит в биоинформатиката, когнитивните науки и статистиката.
Екипът на GATE
Източник: GATE
Освен технологичните умения, в GATE разчитаме много на идеите и на енергията на младите хора. Хората, които идват да работят при нас съчетават вроденото любопитство на учения, аналитични способности и умението да се работи в екип. Предприемаческият дух и иновативното мислене са качества, които са предпоставка за изследователски резултати с висока добавена стойност за обществото. Една от основните цели на института е да привлече, създаде и развие ново поколение млади учени, които да имат капацитета да развиват фундаментални и приложни изследвания на Европейско и международно ниво.
Разкажете повече за четирите приложни области, върху които работите. Можете ли да ги подредите по важност, по ваша лична преценка?
Бих ги подредила не по важност, а по ред, който отразява постигнатия напредък в изследванията и обема на извършената към момента работа.
В областта „Градовете на бъдещето“ вече представих пилотния ни проект „Цифров двойник на града“.
В областта на „Цифровото здравеопазване“ основната цел на пилотния проект е да разработи методи, алгоритми и инструменти, подпомагащи предсказване на риска, диагностиката и терапията на когнитивни заболявания с фокус върху болестта на Алцхаймер. Болестта на Алцхаймер е хетерогенно заболяване с разнообразни клинични прояви и темп на прогресия, което засяга милиони хора по целия свят. Изследователските въпроси върху тези данни са с широк обхват, като на тях може да се отговори чрез прилагане на методи и техники от машинното обучение, компютърното зрение, биостатистиката, биоинформатиката и изкуствения интелект като цяло. Очакваните резултати от проекта ще допринесат за улесняване на диагностиката, наблюдението и терапията на пациенти с болест на Алцхаймер или хора, предразположени към нея, за оценка на риска от развиване на болестта и за прилагане на ефективни превантивни мерки срещу нея.
В направлението на „Интелигентно правителство“ работим в областта на дезинформацията – проблем, който е изключително актуален за България. Според проучване на GLOBSEC за 2020 г. податливостта на гражданите към конспирации и дезинформация на Балканите е сред най-силните в Европа. Под ръководството на проф. Калина Бончева създадохме ново регионално мултидисциплинарно обединение от изследователи, експерти по проверката на факти и други експерти, което да действа като катализатор на национални и регионални действия срещу дезинформацията. Един от проектите на GATE в тази изследователска област е посветен на проучване на дезинформацията в социалните и новинарските медии по различни социално значими теми, една от които е тази за пандемията от коронавируса.
В направлението „Умна индустрия“ методите и технологиите на големите данни и изкуствения интелект подпомагат създаването на по-качествени продукти и услуги, на които отново потребител е обществото.
Каква България искате да направите?
България, в която науката и иновациите работят в полза на обществото и резултатите от научните изследвания носят пряка полза на нас като граждани.
Искаме да направим такава България, в която младите хора с талант и знания ще избират да работят и живеят. Държава, в която международно признатите учени ще се завръщат и ще прилагат опита си в полза на обществото и която гордо да застане на научната карта на Европа в областта на големите данни и изкуствения интелект.
България, в която хората не се страхуват от технологиите, а ги използват за по-добро качество на живот.
В сайта ви се виждат много свободни позиции. Кажете с едно изречение с какво ще обогати работата в GATE един потенциален колега?
Възможност за творческо мислене, генериране и реализация на идеи, и провеждане на изследвания и експерименти в най-високо технологичните за момента области – големи данни и изкуствен интелект, непрекъснато професионално развитие с възможност за включване в международни екипи и съвместни проекти с водещи изследователи, признати на световно ниво, създаване на иновации и потенциал за стартиране на собствен бизнес.
GATE предлага вдъхновяваща и творческа среда на работа. Ние осигуряваме свобода на научните изследвания и то в условията на модерна технологична инфраструктура. За нас екипът е от първостепенно значение. Предоставяме уникални възможности за развитие на изследователския талант, сред които са участия в международни екипи от водещи учени и стимулиране на изявата на престижни научни форуми. На младшите изследователи осигуряваме менторство и пълна подкрепа в кариерното израстване. Работим и ще продължаваме активно да създаваме нова изследователска култура и привлекателна и стимулираща среда, с различни възможности за успешно кариерно развитие, която да ги задържи да работят в Института в дългосрочен план. Надяваме се това да повиши интереса на младите хора и да допринесе за това много от тях да се насочат към научна кариера.