Защо компаниите не посочват заплатата в обявите за работа
Заплатата е един от най-важните фактори за успешното приключване на интервю за работа и в същото време един от най-рядко срещаните елементи в обявите за работа. Липсата на посочено възнаграждение или поне диапазон на сумата обикновено се възприема като загуба на време от кандидатите, които изпращат автобиографията си и се явяват на интервю, само за да разберат, че възнаграждението не отговаря на очакванията и нуждите им. За работодателите обаче публичното обявяване на възнаграждението за дадена позиция е комплексен въпрос.
Проучване на LinkedIn от 2018 г. показва, че за мнозинството респонденти (61%) заплатата е най-важният фактор в обявите за работа. Подобни са и резултатите от проучване на Glassdoor от същата година - в него 67% от отговорилите споделят същото.
Независимо от това много от работодателите спестяват тази информация в обявите си за работа от страх, че това може да ги постави в неравностойно положение пред конкуренцията или да предизвика недоволство сред съществуващите служители.
Причините са много комплексни. Най-често срещаната е, че много компании нямат конкретна политика за определянето на заплатите и доста често се случва определени служители на една и съща позиция да имат големи разлики в заплащането. Също така го има и притеснението, че когато конкуренцията има тази информация, може да се възползва от това и да предложи по-добри условия, споделя Петър Джугански, HR & Recruitment Manager в българската IT продуктова компания The OpenTag.
Въпреки аргументите на двете страни пандемията предизвика ново движение, което цели да превърне обявяването на заплатата не в норма, а в закон. Все повече изследвания показват, че компаниите, които посочват възнагражденията, които предлагат, могат да привлекат по-компетентни и разнообразни таланти, превръщайки прозрачността на заплащането в действащ начин за създаване на по-справедливо работно място, пише BBC.
Вътрешни конфликти
Едва 12.6% от компаниите по света публикуват диапазона на заплащане в обявите си за работа, според доклад на Payscale от тази година. Едното обяснение за това е, че работодателите искат да предотвратят вътрешни конфликти, като не обявяват подобна информация. В един идеален свят всеки, който върши същата работа като друг служител във фирмата, би печелил същата заплата. Но това невинаги е така. На някои пазари на труда може да се наложи работодателите да плащат по-високи заплати, за да привлекат най-добрите таланти, което може да предизвика вътрешни конфликти, ако съществуващите служители, особено тези, които са започнали с по-ниска заплата по-отдавна, видят тази информация.
Гъвкавост при преговорите
Много работодатели укриват информация за заплатите, за да имат лост при воденето на преговори с потенциалните кандидати, особено след като повече работни позиции вече предлагат опцията работа от дистанция. Например в процеса на подбор работодателят може да получи информация за физическото местоположение на кандидата (дали живее в малък селски район или в голям град), което може да се окаже ключов фактор при определянето на заплащането и в крайна сметка може да спести пари на работодателя.
Други пък се опасяват, че ако посочат диапазон на заплатите, всички кандидати ще очакват да получат сумата в горния край, въпреки че той е запазазен за най-квалифицираните кадри. Предлагането на сума в долния край пък би предизвикало негодувание у кандидата още в самото начало.
Липса на структура и колебания на пазара
От гледна точка на кандидатите всички тези фактори показват, че компанията няма конкретни политики за възнагражденията. Според Шели Холт, директор “Човешки ресурси” в Payscale, голяма част от колебанията по отношение на прозрачността при възнагражденията идват от компании, които нямат формални структури при заплащането за различните позиции, а и също не са уверени в поставянето на граници при заплащането, често поради колебливия пазар на труда.
Според Холт обаче, компаниите, които посочват възнаграждението в обявите си имат по-голям шанс да спечелят най-добрите таланти. Еди Нг, професор по “Равенство и приобщаване в бизнеса” в университета Queen, Канада, смята, че мениджърите, които твърдят, че са сериозни по отношение на разнообразието, справедливостта и приобщаването, трябва да преосмислят начина, по който гледат на обявите си за работа.
Ако знам, че една компания посочва заплатата в обявата за работа, това ми изпраща съобщение, че този работодател се опитва да бъде справедлив. На всичкото отгоре и помага за изграждане на доверие, казва той пред BBC.
Прозрачността също е успешен начин за справяне с разликите в заплащането между половете.
„Прозрачността при заплащането всъщност премахва разликата във възнагражденията между половете и това е така, защото, както знаем, жените са по-малко склонни да преговарят и е по-вероятно да бъдат упрекнати, ако поискат по-високи заплати.“, добавя Холт.
Тенденция към прозрачност
Изглежда наистина има тенденция към по-голяма прозрачност при посочване на заплатите. Латвия например въведе закон през 2019 г., който задължава работодателите да посочват очакваните заплати във всички обяви, които публикуват. Щатът Колорадо в САЩ, подобно на прибалтийската държава, изиска по-рано тази година работодателите да оповестяват почасовите заплати или диапазоните на заплатите във всички обяви за работа, като нарушението на този закон грози работодателите от глоби между 500 и 10 000 долара годишно. Една от разпоредбите в новия закон, която важи за всички 21 щата, забранява на работодателите да питат кандидатите за тяхната история на заплатите.
Разбира се, новото движение има своите противници. Големи компании като Johnson & Johnson, Cigna и Nike са включили изискване в своите обяви за работа, което изрично забранява на работещите в Колорадо да кандидатстват, според тракинг сайта Colorado Excluded