Служителите без деца са все по-неравнопоставени в работата
Иронията е, че очакването от служителите без деца да работят по-дълго и до по-късно им пречи да създават семейства, ако това е, което искат
Да си работещ родител в днешно време не е никак лесно. Трябва да съчетаваш вършенето на служебните ангажименти с грижата за децата, а психолозите са категорични, че менталната умора е също толкова сериозна като физическата и не бива да се подценява. Покрай коронакризата обаче все повече се изостря един феномен, който поставя служителите, които нямат деца, в неравностойно положение спрямо другите.
„Дали ще можеш да останеш днес до по-късно в офиса, защото трябва да взимам децата. Разбери ме, ти нямаш такъв ангажимент и си по-свободен“, това запитване може би е познато на голяма част от хората, които работят в дадена фирма и не са родители. Получава се така, че служители без деца трябва да остават до по-късно на работа, по-рядко или почти никога да не работят от вкъщи и да поемат винаги смените по време на празници, за да могат служителите с деца и семейство да имат повече почивка. Така обаче се получава меко казано неравенство, пише BBC.
Прегарянето не подминава никого
Проучването на „Кариери“ за влиянието на коронакризата върху бизнеса показва, че близо 40% от служителите са изпитвали стрес заради дадени обстоятелства през последната година. Разбира се, експертите са категорични, че родителите са поставени в много специфично положение. Тази група служители трябва да съчетава служебните ангажименти с грижите за децата, както и други отговорности – особено по време на пандемия. Те предпочитат да не ходят всеки ден до офиса, защото трябва да отделят време за семейството, но в същото време държат да посещават работното си място физически, защото така се отърсват от домашните проблеми и комуникират с колеги.
Това желание за гъвкавост обаче поставя техните бездетни колеги в неравностойно положение. От тях се очаква винаги да разбират колко трудно е да си родител по време на криза и в крайна сметка се чувстват, че са приети за даденост. Служителите без деца споделят още, че е нужно работодателите да осигурят балансирано натоварване и зачитане на баланса между професионалния и личния живот на всеки, така че решенията да не се вземат на база на родителския статус.
Повече възрастни без деца, повече неравенство
В много страни делът на хората без деца расте. В Англия и Уелс например жените, навършили 45 год. през 2018 г., са два пъти по-склонни да нямат деца, отколкото поколението на майките си (19% срещу 9%). Подобен е моделът и в САЩ, а и в повечето модерни страни.
Въпреки нарастващия им брой и очевидното предимство, че имат повече време, което да посветят на кариерата си, хората без деца все още смятат, че са изправени пред определени бариери в работата. Някои съобщават, че се взима решение за тяхното повишение по-бавно или им е отказано такова, защото техните мениджъри смятат, че само работещите родители се нуждаят от допълнителни пари.
Политиките за гъвкава работа често се прилагат първо към родителите.
„В исторически план всички разпоредби за облекчаване на стреса при служители първоначално са били за родители и полагащи грижи. И някои хора не знаят, че това се е променило“, казва пред BBC Кристал Уилкинсън, преподавател по управление на човешките ресурси в Манчестърския университет в Обединеното кралство, която се фокусира върху семейството и благосъстоянието на работното място и е изследвала служители, които живеят сами.
Това непознаване на закона може да накара хората без деца да не желаят да поискат гъвкавост или други промени в работата.
От много бездетни служители може да се очаква да работят неудобни смени по време на празници, да пътуват повече, да записват извънреден труд и да сменят местоположенията на работата си, поради предположението, че имат по-малко важни лични ангажименти. Скорошно дело за дискриминация, което беше отхвърлено през август тази година, подчерта тези проблеми. Тогава базиран в Обединеното кралство адвокат отказа да се премести в швейцарския главен офис на своята компания поради лични причини, неговият мениджър го е попитал: Какви лични причини? Не си женен, нямаш деца и нямаш приятелка. Мениджъри като този може да са взискателни към всички служители, но повече да разбират проблемите и ангажиментите на родителите. Ръководителите знаят, че тези, които полагат грижи и имат семейство трябва да си тръгват по-рано, за да взимат децата от училище и градина, да искат непланирани почивки и т.н. Но все пак „работата трябва да се свърши. Някой трябва да поеме задачите“, допълва Уилкинсън.
Скритият натиск върху служители без деца, работещи с родители
Неравенството в офиса може да се отрази отрицателно на хората, които нямат деца, защото те често се третират така, сякаш техните хобита, взаимоотношения и отговорности са тривиални, в сравнение с това да бъдат родители и да полагат грижи за някого. Това може да накара много служители без деца да се крият или да се срамуват от живота си извън офиса – въпреки че част от тях трябва да полагат грижи за някого – дали за своите родители или роднини. Дори простите коментари, предполагащи, че повечето хора имат семейства, могат да наранят, карайки бездетните да се чувстват невидими и длъжни да влязат в положение.
Дисбалансът на работното натоварване е най-очевиден, когато става дума за работно време и вършене на задачи. Обикновено се забелязват фини пристрастия като срещи, които приключват навреме, за да може родител да вземе детето си от училище. Имплицитното пристрастие е, че свързаните с децата причини за недостъпност са по-основателни от тези на другите.
Иронията е, че очакването от служителите без деца да работят по-дълго и до по-късно им пречи да създават семейства, ако това е, което искат. Психолозите споделят, че проблемът е голям, особено за хората, които живеят сами, но не искат да живеят сами и се опитват да развият взаимоотношения. Също така е трудно за тези, които са подложени на ин витро процедури, те може да се нуждаят от гъвкавост за това, но смятат, че техните мениджъри няма да разберат.
По време на пандемията подобни проблеми бяха особено очевидни в технологични компании като Facebook, където част от служителите се бореха за политики като по-голям отпуск за родители и често се стига дотам, че хората без деца остават незасегнати от новите промени в политиката и социалните придобивки.
Проблемът не е между родителите и хората и без деца, а в комуникацията на мениджънта
За работодателите може да бъде предизвикателство да посредничат между различните възприятия за справедливост, които възникват между родители и хора без деца. Една от възможностите е да се премахне оправданието, което трябва да се даде за нуждата за по-голяма почивка. Ето защо редица компании са решили да премахнат обясненията на служителите, които трябва да излязат за известно време. Ако трябва да сте офлайн от 13:00 до 14:00 часа, чудесно - няма значение дали ще заведете детето си на лекар, или ще идете на обяд.
Добрите мениджъри не претоварват служителите си, независимо от семейните им обстоятелства. Те намират алтернативи на натрупване на работата върху самостоятелно живеещи. Реално напрежението е между хора без деца и техния работодател, а не между неродители и родители. Почти никога няма да се случи служителите без деца да се възмущават от колеги родители, те не смятат, че родителите заслужават по-малко. Просто са на мнение, че проблемът е в техния собствен психологически договор с организацията, а най-правилният изход от подобна ситуация е добрата комуникация.