100 души излизат в пенсия, а само 64 млади започват работа
Необходимостта от активно включване на възрастните хора в пазара на труда е безспорна
Пазарът на труда в България следва общата демографска тенденция към застаряване на населението, изразяваща се най-вече в увеличаване на броя на лицата, осигурени по трудови правоотношения на възраст над 55 г., става ясно от скорошно изследване, разработено от експертен екип екип на Българска стопанска камара в рамките на проект „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“, в партньорство с КНСБ.
Перспективата е през следващите 30-40 години ситуацията на пазара на труда да се влоши.
Обяви за работа
Покажи всички
При представяне на резултатите от двугодишния проект на работодателите за съвместни действия със синдикатите, стана ясно, че ако през 2000 г. на 100 души, излизащите в пенсия, са се падали нови 124 млади, които ги заместват на пазара на труда, то днес на съотношението е 100 на 64.
Измененията в структурата на икономически активното население в България през периода 2014-2018 г. показват, че на фона на умерения икономически растеж пазарът на труда е устойчив, но демонстрира всички белези на засилващите се структурни малформации, възникнали вследствие на неблагоприятните демографски процеси в условията на нарастваща заетост. През целия период на наблюдение, икономическата активност при населението в трудоспособна възраст (от 15 до 64 години) се увеличава.
Демографската ситуация е феномен, с който се сблъскват и останалите европейски държави и това се дължи най-вече на подобряването на условията на живот в световен мащаб, а оттам – увеличаването на средната продължителност на живота. Ситуацията у нас е допълнително усложнена и поради миграционните потоци през последните 20-30 години на млади и образовани хора. Не трябва да приемаме застаряването на населението като нещо отрицателно, а по-скоро това е един скрит ресурс, който се налага да стимулираме и да използваме при настоящите условия. Затова е много важно да намерим най-подходящия подход при решаването на тази задача, тъй като на голяма част от възрастното население в България му липсват част от съвременните умения, които са му необходими, за да се почувства част от работната сила. Такива са, например, дигиталните умения, което е голямо предизвикателство за голяма част от възрастните хора.
- д-р Цветан Спасов, ръководител на Управляващия орган на ОП "Развитие на човешките ресурси", главен директор на дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” в МТСП.
Населението в ЕС продължава да застарява
Европейският съюз (ЕС) продължава да застарява, като броят на възрастните хора (над 65 години) надхвърля броя на децата (0-14 години) от 2005 г. насам, пишат още експертите.
По данни на Евростат към 1 януари 2018 г. населението на ЕС-28 е 512.4 млн.
- Младите хора (от 0 до 14 години) съставляват 15.6% от населението на ЕС-28.
- Лицата, считани за трудоспособни (15 до 64 години), представляват 64.7% от населението.
- По-възрастните лица (на 65 и повече години) имат дял от 19.7% (увеличение с 0.3 процентни пункта в сравнение с предходната година и увеличение с 2,6 процентни пункта в сравнение с 10 години по-рано).
- През 2018 г., приблизително една пета, или 19 % от населението на Европейския съюз е на възраст 65 и повече години.
- Делът на хората на възраст 80 или повече години по прогноза ще се удвои до 2100 г., като достигне 14.6% от цялото население.
По данни на Евростат средната продължителност на предстоящия живот през 2018 г. средно за всички страни в ЕС е 81 години.
България е сред първите места в ЕС по загуба на население и застаряване на работната сила
В България средната продължителност на предстоящия живот варира по области. С най-голяма продължителност на живота е област Кърджали - 76.61 години, следвана от София (столица) - 76.58 години и област Благоевград - 75.89 години. Съответно областите с най-малка продължителност на живота е област Монтана - 72.75 години, следвана от област Враца - 72.78 и Видин - 72.86 години.
България следва неблагоприятните демографски тенденции в Европа и света, но поради интензитета и спецификата на процесите, се нареждаме сред първите места по загуба на население и застаряване на работната сила. Ежегодно работната сила намалява с 40-60 хил. души. В последните 15 години икономическата активност и заетостта на лицата в предпенсионна и пенсионна възраст в България се увеличава значително и е най-голяма спрямо всички останали възрастови групи. През 2019 г. в България 55% от мъжете и 44% от жените на възраст 55-74 години са икономически активни.
- д-р Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите. Той подчерта, че значителна част от хората в трудоспособна възраст (предимно над 40 г.) са с хронични заболявания. Това води до финансови затруднения, социално изключване, влошаване на здравето и нарастваща нужда от медицинско обслужване.
Изложените статистически данни, както в национален, така и в мащаб ЕС показват еднозначно, че необходимостта от активно включване на възрастните хора в пазара на труда е безспорна.
Снимка: Бюро по труда "Възраждане"
Фотограф: Надежда Чипева