Ина Иванова, организационен психолог: Преди говорихме за минусите на офиса, сега разбираме, че има предимства
Ангажирането на служителите и намирането и задържането на най-добрите таланти е водеща тема в западните компании и у нас. Хиляди фирми преобразиха офисите си, за да отговарят на новите нужди на работещите, въведоха допълнителни и отговарящи на времето придобивки, някои въведоха различни програми за психично здраве на служителите… Това са само част от усилията, които компаниите полагат, за да отговорят на нуждите на новото време и променения начин на работа. И все пак, следпандемичният работен живот е процес, в който и служителите и работодателите са в ситуация на постоянно учене и откриване на работещи и неработещи начини за извършване на професионалните задължения.
Следенето на психичното здраве на служителите, организационната култура и работодателската марка се превърнаха от клиширани термини в HR средите, в реални и ефективни инструменти, които все по-често получават разбиране от страна на висшия мениджмънт, а това са едва първите стъпки към изграждането на бъдещето на работата. Традиционният работен ден от 9.00 до 17.00 ч. "умря" в много компании и сега предстоят вълнуващи времена, в които ще станем свидетели на това как се променят отношенията между компаниите и служителите, и как се променя начинът, по който хората търсят работа и компаниите намират хора.
Какви са наблюденията ви доколко посочените по-горе промени се случват и в България? Смятате ли, че биха сработили и наистина биха задържали служителите в компаниите или ще се окажат временно удобство, което ще загуби чара си скоро?
Това, което ми направи впечатление, е, че действително пандемията сложи фокус върху психичното здраве, все повече компании искат да инвестират в служителите и искат да им предоставят възможност за индивидуални консултации с психолог.
Но както знаем, COVID-19 направи едни компании много успешни, докато други едва успяват да запазят бизнеса си и те не могат да си позволят да мислят за това.
Как работодателите могат да следят психичното здраве и нивата на стрес на служителите, които работят дистанционно?
Високите нива на психичен стрес могат силно да повлияят на продуктивността на човек. На качеството на свършената работа. На личния живот, хранителните навици, съня, настроенията, мотивацията, нагласите. Но не трябва да се чака до тогава, за да се вземат мерки.
Затова е важно един работодател да се грижи да комуникира активно със своите служители. Редовни видеоразговори между прекия началник и подчинените му е полезно за поддържането на нивото на диалог. Но да не се ограничават само до там, а да се стараят да разширяват каналите на комуникация и обратна връзка. Това е от критично значение за успеха на всеки бизнес.
Държа да отбележа, че трябва да са с включени камери, за да бъде по-пълноценна комуникацията.
Това, което мен лично ме изненада по време на едно онлайн обучение в организация, е, че всички хора бяха с изключени камери. Поводът за обучението беше именно липсата на достатъчно ясна комуникация в екипите и високи нива на стрес. Няма как да не бъдат високи нивата на стрес в екипите в дистанционна среда, ако няма комуникация. А ефективната комуникация не включва черен екран на лаптопа. В последствие се съгласиха, че това наистина им тежи и че липсата на визуален контакт и води до много недоразумения и неясноти.
Дистанционната работа направи така, че милиони хора започнаха нова работа изцяло от дистанция - те не познават колегите си, не са виждали офиса… Как се отразява това на организационната култура и има ли решение, когато много хора изберат да продължат да работят изцяло дистанционно?
Ако до преди пандемията почти всеки си мечтаеше да може да работи от вкъщи, сега имаме разнопосочни мнения.
Преди се гледаше с възхита на компаниите, които позволяваха да има един ден седмично home office. Считаше се за голям бонус и беше изключение, отколкото нещо нормално.
След пандемията се оформят три лагера:
- Първите не искат и да стъпват в офиса занапред, защото това отнема много от свободното им време. Около два часа минават само в път (когато говорим за София, например). Харчат повече за обяд, офис облекло и т.н. Оценяват възможността да разполагат със себе си и сами да решават дали да работят от дома или от друго място.
- Вторите са на мнение, че работата само от вкъщи съвсем няма толкова романтични краски и установяват, че не могат да се концентрират толкова добре. Осъзнават, че домашните задължения ги натоварват допълнително. Липсва им социалната динамика в офиса и като цяло общуването с колегите.
- Имаме разбира се и трети тип, които искат да могат да запазят свободата си да работят извън офиса, но да имат и опцията да ходят до там, за да има баланс.
От моите наблюдения офисът започва да става желано място, към което ще се завърнат много хора. Ако преди говорехме за минусите на офисите, сега все по-ясно разбираме, че имат и редица предимства.
Немалко хора, които сега са принудени да работят само от дома, споделят, че им липсва това да имат повод да станат сутрин, да се приготвят, да излязат от вкъщи. Липсва им разделението между личен и професионален живот. Липсва им социалният живот, който ходенето до офиса дава.
Решението, както виждаме, изисква да се огледат много зависимости и едностранчив отговор не би покрил индивидуалните потребности на всяка една организация и на нейните служители.
Не една и две компании започнаха да отдават офисите си под наем, заради това, че служителите им изцяло избират да работят от дома.
Според мен, всяка организация трябва да разбере кое ще държи служителите мотивирани, дали искат да има хибриден модел или не.
Като цяло самата пандемия не прави нещата лесни са решаване и за момента всички се учим в движение. Едно е ясно, в България и по света научихме, че ефективна работа от вкъщи може да има и вече нищо няма да е същото.
Повиши ли пандемията важността на работодателската марка? Ако да, какво означава това, накъде трябва да насочат усилия компаниите, за да привлекат кадри от силно конкурентния пазар на труда?
В редица издания се използва понятие „конкурентен пазар“, но в момента организациите се сблъскват с малко по-различна реалност. Кадрите не са чак толкова конкурентни и трудно намират правилните хора за отворените позиции. Те получават стотици кандидатури, но това е само началото. Хората, които се занимават с подбор, се сблъскват с много несериозно отношение след уговорени срещи за интервюта. А както знаем малка част от всички кандидати стигат до етапа първо интервю. Оттам конкурентността за дадена позиция силно намалява.
Не казвам, че това е така във всички случи, но това е част от реалността, която се споделя открито.
Ще има завърнали се в офиса, но и такива работещи от дистанция. В тази ситуация възможно ли е да се създаде екип от ангажирани служители в хибриден/дистанционен работен режим? Как?
Разбира се, че може! Както в дистанционнен работен режим, така и във всеки друг е необходимо да са налице психологическа сигурност, надеждност, структуриране и яснота, смисъл на работата и да се знае с какво влияе тя на света.
За да се забърка този вълшебен коктейл на ангажираните, сплотени и мотивирани екипи, трябва и доза здравословна комуникация и своевременно адресиране на неяснотите, промените и всичко, което е важно в процеса на работа.
Какво бихте посъветвали служителите, които си търсят работа сега? Как да разберат дали компанията и позицията е подходяща за тях?
На тези, които сега тепърва ще търсят първата си работа, съветвам ги да използват времето и да се включат във всяка една доброволческа инициатива, която могат, и да трупат опит и контакти. Независимо дали сега завършвате гимназия или университет, не се пестете! Доброволчеството ще ви научи на безценен опит и ще запълни резюмето ви с информация, която ще покаже на бъдещите ви работодаели, че искате да се развивате. Посещавайте курсове, попивайте всяка информация, до която можете да се доберете. По този начин, дори да нямате стаж, ще се превърнете в много привлекателни кадри за всяка организация.
На хората с опит им препоръчвам да използват времето си да трупат нови знания, докато са в процес на кандидатстване. Ще ви разкажа история, която е на една изключително вдъхновяваща моя клиентка, която беше дошла за кариерна консултация. Основното й притеснение беше да не би да не искат да я наемат заради възрастта й. Тя беше с огромен опит, но искаше да промени сферата си на развитие. Тя използва много ползотворно времето си и изкара редица допълнителни курсове. Искаше промяна и направи всичко по силите си, за да даде ясен сигнал на бъдещите си работодатели, че е пълна с енергия, интелигентна, учеща се и готова да се справи с промените на работния пазар. Това е и съветът ми към вас – потърсете подкрепа, ако имате нужда, учете се, променяйте се и резултатите няма да закъснеят.
Като цяло, независимо дали тепърва правите първите си стъпки по вашия кариерен път или сте човек с опит и успехи, не спирайте да надграждате постигнаото с обновени знания и умения.
Къде бихте посъветвали работодателите да търсят талантите, от които имат нужда и как да ги привлекат?
Методите са ясни на хората, които се занимват с подбор. По-скоро бих казала, че е хубаво, че все повече използват LinkedIn и бих приветствала всички да публикуват обявите си и там.
Съветът ми е да не се ограничават само до препоръчани хора и познати, за да запълват позициите си, където това е практика. Това действа обезкуражаващо на останалите силни кадри в страната ни.
На всички останали - продължавайте да подкрепяте българските таланти и да ги задържате в България с конкурентни условия, придобивки и най-вече добро отношение!
*Интервюто взе Светлана Митрова