• © "Тук-там"

• Светлана Митрова
• Кариери
• 25 яну 2022
• Организационна култура, Кариерно планиране, Образование

Българите в чужбина засега не планират да се върнат, но искат да останат свързани с България

Ново проучване на “Тук-Там", проведено със съдействието на “Капитал Кариери", показа какви са миграционните нагласи на българите по света

Липсата на добро заплащане и възможности за професионална реализация е основна пречка за връщане в България сред младите българи, живеещи в чужбина. А липсата на добро качество на живот у нас е основен мотив за оставане в чужбина сред всички български емигранти, независимо от възрастта им. Въпреки това голяма част от тях са активно ангажирани с инициативи, свързани с България и имат желание и в бъдеще да продължат да участват в такива. Това показва ново проучване за миграционните нагласи на българите, проведено от “Тук-Там” със съдействието на “Капитал Кариери”, което беше представено днес.

Проучването MigratiON достигна до над 2300 българи в 80 точки по света, мнозинството от които са работещи (89%), предимно в IT, образователния и финансовия сектор. 13% от запитаните са студенти, от които 33% следват бизнес науки (икономика).

Мнозинството българи не планира да се върне в България

На фона на най-големия демографски спад отчитан в историята на националната статистика (населението е намаляло с над 840 хил. души за 10 год., според предварителни данни от националното преброяване), по-голяма част от участниците в изследването не планират да се върнат в България. Категорични в оставането си зад граница са най-вече българите на възраст над 36 г. (70%).

Въпреки че около 40% от участниците декларират склонност за връщане, това е по-скоро дългосрочно намерение, което би могло да се случи след 5-6 г. По-висока склонност за връщане се отчита сред участниците от 18-24 г., които учат и все още не са се установили трайно в чужбина, както и сред пребиваващите в България под 2 г. Последните са повлияни от ефектите на пандемията и са се завърнали в страната, като планират да останат тук дългосрочно.

Какво ги спира да се върнат

Анкетираните посочват три основни пречки пред вземането на решение за завръщане в България:

• Лошо качество на живот
• Липса на добро заплащане
• Липса на възможности за професионална реализация

Тези пречки са основни за по-младите участници, които тепърва навлизат в пазара на труда или са в пика на своето кариерно развитие (18-35 год.). Не по-малко важен фактор е и липсата на добра работна среда (организационна култура, използвани технологии, офис пространства), който е посочен като проблем в страната ни от 26% от всички анкетирани.

Източник: "Тук-Там"

Пандемията отвори вратите до глобалния пазар на труда и сега българските компании и институции имат златна възможност да стигнат до младите българи, които се колебаят дали да останат в чужбина или да се върнат у нас. Масовото навлизане на дистанционната работа и на платформите за комуникация в ежедневието на мнозина отварят възможност за привличане на български таланти от чужбина, което незадължително означава физическото им присъствие в България - достатъчно е да полагат труд за българска компания дори и от дистанция, като по този начин ще подобрят предоставяните продукти и услуги у нас, като в крайна сметка ще прехвърлят и добри практики и ноу-хау в нашия пазар.

Липсата на качествено образование у нас е друг основен мотив за българите да предпочетат живота в чужбина. Около 25% от анкетираните на възраст 18-45 г. не виждат достатъчно възможности за добро образование в България. 

Какво би ги върнало

Знаейки пречките пред емигриралите лесно могат да се направят заключения какво би мотивирало вземането на решение да се върнат в България. Базисни фактори, без които участниците не биха обмислили връщане, са повишаването на качеството на живот у нас, по-доброто заплащане и повечето възможности за образование. Други фактори, които биха засилили позитивната нагласа са:

• По-добри професионални възможности
• По-добра работна среда 
• По-гъвкава работна среда

Гъвкавите работни модели се установиха в хиляди компании по света и глобалните тенденции в областта на управлението на човешките ресурси са именно управлението на нови, по-гъвкави работни модели, в които служителите имат повече власт над това откъде и кога работят, както и по-добри възможности за управление на личния и професионалния живот. Тези изисквания на служителите излезнаха на повърхността, след като пандемията пренареди приоритетите на мнозина и важността на психичното здраве и благосъстояние се повиши. Предоставяне на устойчива и гъвкава работна среда, в която служители се чувстват подкрепяни, би повишила склоността на младите българи в чужбина да се върнат у нас или да работят за българска компания от дистанция.

Доколко са ангажирани с България

Въпреки че мнозинството българи в чужбина не планира завръщане у нас, много от тях (над 70%) са активно свързани и ангажирани поне с една инициатива, отнасяща се до България. Това показва, че връзката с държавата е важна за тях, независимо, че физически са в чужбина. Мотивите им за ангажираност са провокирани от мнения на други хора, които са се включили в подобни инициативи и лесния достъп за участие ( чрез различни онлайн платформи). Мнозинството от тези българи е на възраст 25-46+ г.

Сред анкетираните има и такива, които са по-скоро пасивни към каузи, свързани с България. Един на всеки читирима е скептичен към подобен тип инициативи, защото смята, че не водят до видими резултати и не носят желания ефект. Мнозинството от тях е на възраст 25-46+ г.

Едва 16% от анкетираните са силно ангажирани с инициативи, свързани с  България. Те се предимно по-млади и активни хора (18-45 г.), за разлика от горните групи. Вярват, че контактуването с други участници в инициативите и обвързването на институции за решаването на различни проблеми, водят до положителен ефект. Може да се заключи, че младите не само са склонни да се върнат в България при определени условия, но искат да допринасят за страната, дори и от дистанция. 

Инициативи в сферата на образованието и споделянето на знания регистрират най-висока склонност за участие, особено сред участниците до 35 г., а обмяната на знания, срещите със съмишленици и широка гласност биха привлекли повече участници от младата целева група 18-24 г. Подобни инициативи биха привлекли повече българи отвъд границата, ако:

• Водят до видими резултат и положителен ефект 
• Има удобна онлайн платформа за участие в инициативи
• Се срещат със съмишленици, взели участие в подобни инициативи
• Участие на институции

Какво може да се подобри

Независимо от това, че голяма част от българите не желаят да се върнат в България, те все пак имат нужда да бъдат обвързани със страната по някакъв начин. Това се доказва от факта, че над две трети взимат участие в инициативи, свързани със страната. Проучването показва и че сред участниците се генерира голямо желание и в бъдеще да участват в подобни инициативи, в зависимост от възрастовата им група.

За да се подчертае значимостта на всяка една от инициативите, там къде е възможно, е нужно да бъдат привлечени институциите като партньор. 

Също така, ключово е инициативите да бъдат лесно достъпни онлайн, за да се стигне бързо до целевата група и до по-голяма аудитория. 

Не на последно място е важно резултатите от всяка една инициатива да бъдат споделяни и комуникирани с участниците. Това би довело до два ефекта: Ще увеличат доверието и удовлетвореността сред тези, които са взели участие, а това ще доведе и до привличане на тези, които доскоро са били скептични. 

*Целия доклад можете да изтеглите оттук