Галина Тончева, HR директор в Leoni: И бизнесът, и държавата трябва да бъдат по-гъвкави към украинските бежанци
Специалистът по човешки ресурси, който е вторият назначен служител в България от глобалната компания за производство на проводници, кабели и кабелни системи, в интервю за “Кариери"
Галина Тончева завършва магистърската си и бакалавърска степен по Икономика и организация на труда в Университета за национално и световно стопанство – София. През 2011 г. участва и завършва лидерска програма на Cranfield School of Management – Cranfield University UK. Има над 19 години опит в областта на управление на човешките ресурси, като 17 от тях на лидерска позиция в големи международни компании: "Актавис", "Идеал стандарт – Видима" и "Леони България".
От 2018 г. оглавява отдел Човешки ресурси в "Леони България", част от германския конгломерат "Леони Г", като е вторият назначен служител в България. Тончева е ръководила множество проекти в сферата на управление на човешките ресурси и внедряване на различни HR системи.
Профил на компанията
LEONI е глобален доставчик на продукти, решения и услуги за управление на енергията и данните в автомобилния сектор и други индустрии. Гамата от продукти включва кабели, оптични влакна, стандартизирани кабели, специални кабели, монтажни системи, както и интелигентни продукти и услуги. Групата от компании, регистрирани на фондовата борса, наброява повече от 100 хил. души в 30 държави и генерира консолидирани продажби от 4.1 млрд. евро през 2020 г.
LEONI започва дейността си в България през 2018 г. и е в процес на разширяване и набиране на персонал. Заводът в Плевен е доставчик на един от големите производители в автомобилната индустрия. Към момента "Леони България" е работодател на около 1600 души, като планира да наеме над 2000 служителя до 2023 г., при достигане на пълен капацитет на производство.
Какви са предизвикателствата при подбора на кадри в производствена компания като вашата? Какво се промени по време на пандемията?
Напоследък повечето от компаниите дават възможност за дистанционна работа, особено след началото на пандемията. Докато в едно производствено предприятие не можем да осигурим напълно дистанционна работа. При нас повече от 1200 души работят в производството и няма как да работят отдалечено. Останалите отдели имаме подпомагаща функция към производството, за да може то да работи непрекъснато и без проблем. Няма как да отделим хората на дистанционно работещи и на работещи в завода. Разбира се, понякога ние също даваме възможност на хората да работят от вкъщи, но не е системен модел. Например, когато имаше много заразени с коронавирус, разделяхме хората в офисите, но няма как да имаме този модел като практика. Мисля, че всички производствени предприятия, особено такива, които работят с много ръчен труд и работници, няма как да го направят.
От друга страна, работата в завода дава възможност за социален контакт. При нас работят хора от различни населени места и те вече имат приятели в завода, това им помагаше и по време на пандемията - имаха с кого да споделят проблемите си, да си помагат, да поискат помощ от нас, като компания. Още в началото на пандемията компанията даде възможност на работещите да се обърнат за помощ към психолог. Много хора се обърнаха към него, всичко беше конфиденциално и те можеха да поискат съдействие и да споделят проблемите си. От друга страна, виждаме, че когато служителите знаят, че има такъв човек, го ангажират с всякакви неща, когато той е сред тях в производството. По време на пандемията също предоставихме на работещите облекчени условия за тестване и ваксиниране. Мисля, че успяхме да осигурим безопасна работна среда, защото никога не сме имали много болни от covid-19 хора, което означава, че усилията ни не са били напразни.
Leoni има два завода в Украйна. Как процедираха колегите ви там, когато настъпи войната? Преместиха ли дейността си, какво се случи със служителите?
Компанията реагира адекватно и своевременно. Веднага след избухването на войната работата във фабриките беше временно преустановена, но междувременно производството частично се възобнови. Нашите украински колеги са силно мотивирани. Отделите по човешки ресурси в различни страни позволиха на хората, които искат да напуснат страната, да се преместят. Някои колеги се преместиха в Румъния, а има и вариант да се преместят в България. Искам да използвам случая да кажа, че Румъния на държавно ниво показа много добра реакция и организация по отношение на административните процедури за наемане на украински граждани, които не се правят толкова лесно и бързо в България.
Какво предлагат в Румъния, което България не предлага?
Знам, че при тях при легално влизане в страната се изисква само паспорт за започване на работа, което е доста облекчено. Към момента съм запозната, че у нас първо се кандидатства за статут за бежанец и, ако в рамките на три месеца не бъде издаден такъв статут, може да се започне работа (виж карето). У нас са облекчени процедурите за хора с български корени, но това е нормално - те са български граждани и могат да започнат работа веднага. За останалите този изчаквателен период от три месеца далече не е кратък. Доколкото знам, се работи по облекчаването на процедурите. Това трябва да се случи бързо, защото другите държави ще започнат да предлагат по добро условия и украинците ще изберат тях. Аз се координирам с Българския червен кръст (БЧК) и браншовата организация в Плевен и при необходимост можем да съдействаме документално, за да назначим хората и да им дадем възможност да имат нормален живот в България и да се интегрират по-бързо.
Нашите колеги от Leoni в Румъния поеха на свои разноски транспорта на украинските бежанци, започнали работа при тях. Помогнаха им за настаняването, интегрирането им в обществото, включително и на децата в училище. Много е важно, че компанията е глобална и в тази трудна ситуация реагира като здраво семейство.
За да започне работа в България, преди всичко гражданинът на Украйна следва да придобие статут на бежанец. За целта той трябва да бъде регистриран като кандидат за този статут от служителите на Агенцията за бежанците. Към настоящия момент Държавна агенция за бежанците е организирала мобилни центрове за украински граждани на граничните пунктове с Румъния.
При регистрация украинският гражданин трябва да предаде всичките национални документи, с които разполага. Вместо тях, след регистрацията, кандидатът за закрила получава от агенцията документ, който се нарича "Регистрационна карта", с която може да ползва правата си като бежанец, докато трае административното придвижване по издаване на постоянния документ за придобит на статут на бежанец.
Имайки вече този документ, доказващ бежанския му статут (или че са в процедура на издаване на такъв), чужденецът придобива правата и задълженията на български гражданин. Това означава, че при предоставяне на статут на бежанец чужденците имат право на: работа без специално разрешение; образование в държавните училища и университети; събиране със семейството си на територията на България; българско гражданство след изтичане на 3 години от получаването на статута; пътуване в чужбина по реда и условията за българските граждани и др.
Д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право пред БТА
В предишен разговор споменахте, че имате колега украинец. Каква е историята му?
Да. Той дойде при нас за кратко, за да ни помогне, но беше точно в периода, в който започна войната и не успя да се прибере. Хубавото е, че семейството му дойде при него в България. Той не го беше планирал, просто така стана.
Какви биха били предизвикателствата пред вас, като работодатели, да интегрирате един украински бежанец в работния процес?
Разбира се, че ще има някаква езикова бариера, макар че при нас работят хора, които владеят много езици - английски, немски, руски, румънски. При нас постоянно идват колеги от други държави, които ни помагат с различни обучения. Така че за нас това не би било нещо ново, свикнали сме да работим с хора от различни националности. Имаме център за обучение на служители и това ни дава възможност да осигурим превод и да намерим вътрешен ресурс, който да ни помогне да интегрираме хората по-лесно. Например можем да направим някой колега, който говори английски или руски, ментор на украинеца. Много украинци знаят английски, освен руски. Мисля че няма да имаме проблеми с интегрирането. Това че имаме стандартен процес по интегриране ни улеснява при въвеждането на нови служители. Можем да изпратим всички материали, които са на английски, до колегите ни в Украйна и те да ги преведат на украински. Имаме голямо преимущество, защото сме голяма компания и можем лесно да интегрираме чужденци.
Ето колко важна е гъвкавостта, която пандемията извади като ключова дума…
Не само пандемията. През последните години се изисква доста голяма гъвкавост, особено в сферата на човешките ресурси. Трябва да можем да променяме процесите си много бързо, за да можем да бъдем адекватни на това, което се случва на пазара на труда.
Leoni има заводи и в Русия. Запознати ли сте как вървят процесите там?
Имаме два завода в Русия. Тъй като икономиката на страната е засегната от международни санкции, нашето производство там е ограничено. Но ние сме една компания и сме обединени във всички аспекти. Както при всяка криза, ние знаем колко по-лесно е да се сплотим като семейство.
Как помага Leoni България на случващото се в Украйна?
Свързахме се с Българския червен кръст (БЧК) и казахме, че имаме възможност да помогнем на украински граждани с работа и административна помощ и настаняване. Все още нямаме обратна връзка за интерес към нашето предложение, но мисля че се очаква всеки момент, тъй като хората тепърва идват и се настаняват в различни градове. Днес разговарях и с браншовата организация - те също събират информация от работодателите и се опитват да бъдат посредници между тях и украинските бежанци, за да се интегрират по-бързо. Трябва да сме първо хора и да се опитаме да помогнем.
Има ли компанията ви кризисен план при евентуално развитие на войната в България?
Голяма компания сме и такива рискове винаги се обсъждат. Имаме план и готовност. Този план винаги трябва да се разглежда и актуализира с нови мерки. Като структурирана компания с мащабно производство в много държави, ние имаме ангажимента да мислим за всички рискове, които могат да възникнат. За съжаление напоследък те стават твърде много.
Искам да заключа само, че държавата трябва да бъде по-гъвкава, включително и когато взима решения, свързани със започването на работа на бежанци.
*Интервюто взе Светлана Митрова