Евростат: Ученето през целия живот в България се върна десетилетие назад
В България продължава практиката основната част от средствата за активна политика на пазара на труда да са насочени към директно създаване на заетост за сметка на тези за обучения
Данните на Евростат за учене през целия живот (УЦЖ) за 2020 г. показват, че България отново е на последните места – зад нас е само Румъния. Делът на хората на възраст 25-64 г., участвали в някаква форма на образование и обучение през последните четири седмици към момента на провеждане на проучването в ЕС е 9,2%, а за България – едва 1,6%. На първите места са Швеция, Финландия и Дания с по над 20%. Делът на участващите в УЦЖ намалява спрямо 2019 г. За ЕС намалението е с 1,6 пр.п. (от 10,8%), а за България – 0,4 пр.п., което връща стойността на показателя до нивото му отпреди десетилетие.
Основната причина за повсеместното свиване на участието в УЦЖ е пандемията и свързаните с нея ограничения. От една страна, локдауните доведоха до спиране на дейността на повечето институции, които осигуряват обучения. От друга страна, много компании преминаха в режим на работа от вкъщи и предвид сравнително ниския дял на дигитални умения - особено в България, която е на дъното на европейските класации - вероятността наетите да са били обучавани онлайн изглежда малка (може би с изключение на ИКТ сектора).
Дял на участвалите в образование и обучение през последните четири седмици сред населението на 25-64 г., 2020 г., %,
Източник: Евростат
Данните за България показват, че при жените делът на участвалите в образование и обучение е по-висок - 1,7% в сравнение с 1,4% при мъжете. По-значимата разлика в участието обаче е в зависимост от степента на завършеното образование. През 2020 г. едва 0,6% от населението на 25-64 г. с по-ниско от основно и прогимназиално образование са преминали обучение, докато за хората с висше образование този дял е четири пъти по-висок (2,4%). Това означава, че образованието и обучението на възрастни всъщност се предоставя най-малко на тези, които имат най-голяма нужда, за да повишават пригодността си на пазара на труда и дори изобщо шансовете за намиране на работа.
В България продължава и практиката основната част от средствата за активна политика на пазара на труда да са насочени към директно създаване на заетост за сметка на тези за обучения и други услуги - например консултиране и ориентиране. Към днешна дата пазарът на труда следва ясна тенденция към възстановяване след Ковид кризата, търсенето на работна сила расте и проблемът със структурната безработица, ниската производителност и недостигът на умения отново става основна пречка пред потенциала за икономически растеж и развитие.