Две трети биха напуснали работа, вместо да се върнат в офиса
Служителите са оптимисти за кариерното си бъдеще, показва глобално проучване на изследователския институт ADP
Пролетта дойде, пандемията отшумя и сега поетапно, но сигурно, служителите у нас и по света се завръщат във физическите си офиси. Към април 2022 г. 37% от компаниите в София заявяват, че в офисите им работят между 30 и 50% от служителите, за сравнение - година по-рано същият дял на присъствена работа са регистрирали само 4% от компаниите. Това показаха данните от последно проучване на Cushman & Wakefield Forton. Но компаниите, които изискват от служителите да работят в офиса, трябва да бъдат подготвени, че повече служители ще ги напуснат през идните месеци и то на фона на безпрецедентен недостиг на кадри. И тази възможност е реална - две трети от световната работна сила (64%) казват, че вече са или биха обмислили да потърсят нова работа, ако работодателят им иска да се върнат в офиса на пълен работен ден, а 71% казват, че обмислят голяма кариерна промяна тази година, според данните от публикувано миналата седмица международно проучване на изследователския институт ADP, проведено сред над 32 хил. служители.
И докато тези нагласи показват червен флаг за плановете на бизнеса, то служителите виждат бъдещето с надежда - почти всички са оптимисти за кариерното си бъдеще през следващите пет години. Работещите европейци са най-малко позитивни по този критерий, но дори и сред тях оптимистичните кариерни очаквания остават високи и две години след началото на пандемията.
Младите не ходят в офиса, но защо?
Задължителното връщане в офиса може да принуди най-вече младото поколение на пазара на труда да потърси нова работа. Около 71% от 18-24-годишните казват, че биха обмислили да търсят друга работа, ако компанията им настоява да се върнат в офиса на пълен работен ден, в сравнение с 61% от 35-44-годишните и 56% от 45-54-годишните, сочи докладът People at Work 2022: A Global Workforce View.
Някои експерти в областта на човешките ресурси твърдят, че дистанционната работа проваля младите служители, но рядко се търси отговор на въпроса защо младите изобщо не се явяват в офиса.
Отдалечената работа е по-естествена и по-малко плашеща за младите служители, защото те са израснали с технологиите. Това е заложено в тяхната социална тъкан, училищната им програма, техните хобита, коментира Нела Ричардсън, главен икономист на ADP, пред CNBC Make it.
Според нея именно поради тези причини “компаниите трябва да мислят отвъд обядите и масите за пинг-понг в офиса”, за да върнат младите в офиса. Вместо това мениджърите трябва да се съсредоточат върху създаването на ангажираща офис среда, където служителите могат да получат ценно наставничество от висшестоящите и да участват в дейности за сплотяване на екипите и опознаване на колегите.
„Компаниите трябва да се развиват заради затегнатия пазар на труда”, казва тя. „Служителите трябва да почувстват, че лично имат полза да се събуждат по-рано и да пътуват до офиса - че наистина си заслужава, или ще си тръгнат.“
Не само работещите родители искат гъвкаво работно време
Пандемията промени коренно нагласите на служителите към работата. Те вече оценяват личното благополучие и живота извън работата повече от всякога. Търсят по-големи възможности за дистанционна работа, все повече се интересуват от етиката и ценностите на компанията – и са готови да отидат другаде, ако не отговарят техните собствени. За работещите въпросът с гъвкавостта не опира само до там, че искат да работят от вкъщи, защото не се налага да пътуват (не всеки може да се концентрира в домашна обстановка), те искат да запазят автономността, която пандемията им показа, че могат да имат, когато управляват личния и професионалния си живот. Тази гъвкавост не е критерий само за работещите родители - 74% от тях искат да могат да организират работно си време така, че да бъде по-гъвкаво, което е малка разлика в сравнение с 68% при работещите без деца.
Заплатата не е всичко, но е топ приоритет
Работещите до такава степен искат да запазят гъвкавостта, че са склонни да приемат намаление на заплатата, само за да запазят баланса между личния и професионалния си живот (половината от анкетираните заявяват това). Но това не означава, че не биха напуснали, ако разберат, че компанията има несправедлива политика за възнаграждения - три четвърти (76%) биха обмислили да потърсят нова работа, ако разберат, че работодателят им определя възнагражденията спрямо пола или няма политика за разнообразие и приобщаване. Заплащането продължава да е топ приоритет за работещите - три четвърти казват, че са готови да поискат увеличение на заплатата, ако смятат, че е заслужено, вероятно водени от това, че вярват, че работят повече от работен ден (8.5 часа) неплатен извънреден труд всяка седмица.
Психичното здраве
Въпреки че внушаващите 90% от анкетираните казват, че се чувстват удовлетворени от условията, които им предоставя настоящият им работодател, стресът на работното място достигна критични нива, раздразнен от тенденция, която вече беше в движение преди пандемията. Работодателите вече забелязаха, че негативното въздействие върху работещите в професионален и личен план е дълбоко и сега се стремят да намерят начини да подкрепят своята работна сила. Ето някои ключови открития в това отношение:
- Близо седем от десет (67%) служители казват, че изпитват стрес на работа поне веднъж седмично, в сравнение с 62% преди пандемията. Всъщност един на всеки седем (15%) се чувства стресиран всеки ден.
- Основните източници на стрес включват продължителността на работния ден (28%), проблеми с технологиите (26%) и опасения относно сигурността на работното място (25%).
- Този стрес се отразява в работата им, тъй като 53% смятат, че работата им страда поради лошото им психично здраве.
- Работодателите поемат инициатива да подкрепят работната си сила - седем от десет служители (70%) признават, че се чувстват подкрепяни от своите мениджъри, когато става въпрос за психично здраве на работното място, като три четвърти (75%) казват, че се чувстват подкрепяни от своите колеги.
Изглежда, че две години след пандемията служителите мислят по-усилено от всякога за това какво наистина искат от работата и живота и преоценяват, а в някои случаи и преобръщат идеи около това колко струва трудът им, какво означава сигурността на работното място и какво искат от своите работодатели.
People at Work 2022: A Global Workforce View изследва отношението на служителите към настоящия свят на работа и какво очакват и се надяват от работното място на бъдещето. ADP анкетира 32 924 работници в 17 страни по света (сред които не е България) между 1 ноември и 24 ноември 2021 г., включително над 8 685, работещи изцяло в “гиг икономиката”.