Aнгажираност или "презентизъм" е включената камера
Ръководителите държат на включени камери при видео разговори, но има силни аргументи срещу постоянната и задължителна появата на екрана. „Добро утро на всички! Ако е възможно всички да включим камерите си за тази среща, би било чудесно“ е честа реплика в модела на отдалечена работа. След като коронавирусът настъпи, платформите за видеоконферентни срещи бяха механизмът, който направи дистанционната работа възможна. Но две години и половина след началото на пандемията милиони служители по света още работят часове наред всеки ден във видео разговори.
Изтощително е да се опитват да декодират езика на тялото на своите колеги и партньори, докато гледат собственото си изражение на екрана.
Мениджърите приемат включването на камерата като знак за ангажираност - доказателство, че служителят наистина е отдаден на работата си. В същото време обаче експерти обясняват, че разговор с изключена камера подобрил комфорта на участниците в разговора и би им дал глътка свеж въздух. До ден-днешен има служители, които признават, че ненавиждат видео разговорите, а това ги прави по-малко ефективни.
Кога включените камери станаха норма
С началото на пандемията, когато личният дом или друго пространство се превърнаха по неволя в работно място, наистина може да се приеме, че имаше смисъл камерите да са постоянно включени при среща. Тогава всички живееха с идеята, че за да се получи „свързване“ по време на разговор, то всички трябва да се виждат. Сега обаче ефектът вече се е позагубил и вече се появяват изследвания, които сочат, че хората изпитват физическа, но и психическа умора от видеоконферентните връзки.
„При идването на пандемията живеехме с предпоставката, че това ще бъде двуседмична пауза в живота ни. Всеки мислеше, че една среща е невъзможна без визуален контакт“, казва пред BBC Алисън Габриел, професор по мениджмънт и организации в Университета на Аризона, САЩ, който е изследвал ефектите от умората от Zoom.
Практиката „презентизъм“ преди и след коронавируса
Експертите твърдят, че причината, поради която все още се гледа на включените камери като по подразбиране, е свързана с дългогодишни, проблемни норми, свързани с презентизма, предшестващ пандемията.
Въпросът стана обект на дискусия от икономисти, които установиха, че средно ниската производителност на служител, който отива на работа с неразположение, струва на компанията 60% от общите ѝ разходи за здравеопазване (здравно осигуряване, прегледи, отпуск по болест). Проблемът с презентизма е по-широк. И коренът му е в самото отношение към работата.
Ако погледнем в исторически план ще разберем, че работещите са изпитвали натиск да бъдат "видими" пред своя шеф. Мисълта в главата на един ръководител „този човек е тук, значи работи“ остава в нагласата на много мениджъри днес, а това ще продължи и в бъдеще.
В офиса това може да означава работа дълги часове, вършене на служебни ангажименти с екип или просто намиране на начини да се привлече вниманието към определен принос. След като дистанционната работа влезе в ежедневието на обществото, натискът видимо се измести към виртуалните срещи. Служителите смятаха, че трябва да имат включени камери, за да могат ръководители да ги виждат как работят и да видят тяхната ангажираност.
Включена камера = ангажираност?
Изследвания показват, че голямата част от ръководителите на екипи са сигурни, че служителите, чиито камери са изключени, вероятно не вършат служебните си задължения. Проучване от април 2022 г. показва, че
92% от мениджърите смятат, че хората, които изключват камерите си, нямат дългосрочно бъдеще в компанията.
„Ако си мениджър, особено от старото поколение, то ти си свикнал да работиш по стария начин – обиколки на залите и от време на време преглеждане на помещенията на служителите, за да видиш дали хората работят на бюрата си“, обяснява Алисън Габриел пред BBC.
Но както служители добре знаят, оставянето на 100% включени камерите може да доведе до негативни последици и да влоши умората от видеоконферентните платформи. Натоварването е свързано с фактори като фокусиране върху собствената външност пред камерата и когнитивното напрежение от опитите да се улавят невербални знаци на събеседниците.
„Когато служителите се фокусират върху себе си и върху това как ги възприемат другите, а не върху самата среща, тези разсейвания намаляват тяхната производителност", смята Уини Шен, преподавател по организационни изследвания в университета "Йорк" в Канада.
Изключването на камерите може да премахне разсейването и да позволи на служителите да бъдат по-ангажирани в срещата. А липсата на множество лица на екрана може да накара участниците да работят по-продуктивно, като изпълняват и друго задачи, докато слушат. В действителност това, което повечето искат да правят, докато слушат, е
да си водят бележки, да търсят нещо, да се опитват да филтрират информацията и да допринесат с идеи в срещата.