Д-р Антонина Кардашева, психолог: В българските компании няма процедури за справяне с емоционални проблеми у служителите
HR консултантът и корпоративен психолог д-р Антонина Кардашева споделя пред „Кариери“ за своите наблюдения и впечатления за развитието на политиките на компаниите към психическото здраве на служителите.
„Напълно свикнах с живота след пандемията – вече нищо не може да ме изненада“, си казват мнозина. Но дали е така? Оказва се, че здравната криза, която настъпи преди повече от две години и половина, изненада и най-добре развитите компании. Все пак, ако трябва да откроим нещо положително в цялата ситуация, то това е напомнянето на работодателите, че психическото и емоционално здраве на служителите е фундаментът, върху който се развива бизнесът. В това е сигурна д-р Антонина Кардашева, която сподели пред „Кариери“ своите наблюдения и впечатления за развитието на политиките на компаниите към психическото здраве на служителите. Все пак тя отбелязва притеснителната тенденция, че в България почти няма разписани процедури за справяне с емоционалните кризи на хората в компаниите и не е било предвиждано въвеждането им. „Приема се, че емоционалното, психическо и физическо здраве е субективен проблем на служителя. Пандемията показа, че това е и корпоративен проблем. Много от хората не разпознаваха разликата между емоционалната криза и физическата болка, както и различните стадии на емоционалната криза. Те пиеха лекарства ненужно, вместо да работят със специалист и изградят умения за емоционална регулация“, споделя още Кардашева.
Д-р Антонина Кардашева е доктор на психологическите науки, сертифициран управленски консултант /СМС/, дипломиран психолог и психотерапевт, дипломиран лайф и екзекютив коуч – PCD/NMC. В професионалната си практика работи като HR консултант по стратегическо управление, треньор по групово-динамичен тренинг и меки умения, организационно поведение и управление на лични емоционални инвестиции. Като изследовател, тя стандартизира, верифицира и адаптира за България метода за емоционалната интелигентност като личностна черта (TEIQue) и е една от световните изследователи в тази област.
Емоционална интелигентност
Често хората започват сериозно да мислят за здравето си след прекарана болест и нарушено здравословно състояние на колега, приятел или член на семейството. Като цяло в корпоративния свят здравословният статус на служителите е с по-нисък приоритет. За съжаление, доста неглижирана е връзката между емоциите на служителите и тяхното здравословно състояние. В това е убедена и Кардашева, която споделя, че появата на COVID-19 и последващите разновидности вече повече от две години напомнят, че симптомите на тялото носят ценна информация и тя има силна връзка с емоционалния статус на хората и връзката им със средата. Тя смята, че емоциите имат отношение към хормоналната ни регулация и работата на ендокринната ни система, а те са нашите медиатори, за да се адаптираме към средата.
„Емоционалната интелигентност координира и способността ни да се ориентираме без паника в множество социални ситуации и конфликти. Тя има значение и дава възможност на всеки човек да реализира по-пълноценен професионален, здравословен и щастлив живот“. Затова и д-р Кардашева съветва всички да обърнат внимание както на физическото си, така и на психическото здравословно състояние, защото то играе огромна роля.
Липсата на емоционална интелигентност крие редица рискове. Несправянето със стреса е един от тях - то може да доведе до допълнително влошаване на психическото състояние и да повлияе на физическото ни здраве. Същото се отнася и до професионалната среда. Изследвания на социални, психологически и медицински компоненти на стреса подчертават важността на регулирането и трансформирането на негативните емоции. „За да се справим ефективно със стреса и да намалим негативни психологически и физически ефекти върху здравето, е важно да се познават механизмите на нашите емоционални реакции“, допълва още Кардашева.
Грижа от компаниите
Пандемията отново напомни на работодателите, че психическото и емоционално здраве на служителите е основата, върху който се гради успеха на дадена компания. Доста от организациите се преструктурираха, наложи се да освободят хора или да наемат други. Този процес обаче е наситен с много висок интензитет на емоции, както за служителите, работещи в отдел „Човешки ресурси“, така и за самите засегнати. Именно заради такива моменти във всяка организационна култура би трябвало да има процедури за поддържането на емоционален баланс в период на кризи. От своя опит обаче Кардашева споделя, че в българските компании почти няма подобни регламенти.
„По мои наблюдения около 20% от бизнес лидерите потърсиха възможност за разговори на тема как да се повиши устойчивостта, адаптивността, мотивацията на хората, как да се преодолява стреса и не се стига до емоционално изтощение. Добре знаем, че тези теми са свързани с емоциите, нагласите, начина на мислене“, отбелязва тя и допълва, че доста голяма част от ръководителите имат грешна представа за разбирането на емоционалната интелигентност: „Уменията за емоционална регулация не се постигат с едно обучение или прочетена книга. Те изискват дългосрочна ангажираност и работа с добре подготвени сертифицирани специалисти по емоционална интелигентност във всяка компания“. Все пак не може да отрече, че има по-голям интерес от страна на мениджърите в сравнение с периода преди пандемията.
Дистанционна (де)адаптация
Въпреки всички настроения в работодателите да върнат всички служители в офисите, това още не е факт на 100% и с течение на времето заканата изглежда все по-неизпълнима. Защо ли? Защото вече има заклети поддръжници на дистанционната система, но както всяко нещо, политиката има и своите скептици. Докато едни са толкова заслепени от възможностите, които се откриха пред тях при работата от вкъщи, че чак се пристрастиха и са категорични, че по-скоро биха сменили своя работодател, отколкото да се разделят с домашния си уют, други поискаха доброволно да ходят в офиса, за да се виждат и комуникират с колегите.
Според д-р Кардашева хората, които решиха да подходят към работата и личния си живот по-балансирано с по-малко стресови стимули, бързо се приспособиха и започнаха да предпочитат дистанционната среда от офисната. При този вид хора обаче семейната среда и пространството благоприятстват това и по-скоро са намерили хармонията във възможността да управляват процесите в живота си с удоволствие.
„При служители с намалена адаптивност се повишава стреса от неяснотата на ролята, липсата на колегиални живи контакти и разговори, даже чувството за хумор често се смята като буфер при професионалния стрес, а той в този случай не е автентичен. Изследвания сочат, че хората в корпоративния свят все по-често използват цинизъм или сарказъм при общуване с колеги, а това е сигнал за професионално изпепеляване“, обяснява още психоложката.
Все пак тя е категорична, че продължителната онлайн комуникация повече влошава връзката, отколкото да я подобрява, начинът на изказ пък е намалил толерантността и до известна степен е отключил агресивни нагласи, поради намалена търпимост. Всички тези стресови емоции при дистанционната работа се реализират в семейното пространство и за съжаление при тези служители най-често влиянието се отразява върху семейните отношения и връзката с децата. При този род хора адаптивните способности са ниски, поради слабите умения да управляват емоциите си и тези на другите около тях.
Депресия след отпуска
Мнозина определят първите дни след лятната отпуска като особено проблемни. Преходът от безгрижието към неотложните задачи и проблемите в работата съвсем не е толкова плавен, колкото ни се иска. Затова Кардашева съветва да приложим т.нар. допаминова диета.
„За хора след отпуска диетата е - разговори, смях, спорт, пътуване, разходки, сън, време за себе си“.
Специалистите съветват да се взима поне един ден „почивка“ след ваканцията, за да може да се пренастроим и да не се гмурнем изведнъж в работния ритъм. Ставането с 20-30 минути по-рано също е добра практика, поне в първите дни.