• © Юлия Лазарова

• Николина Филипова
• Кариери
• 5 дек 2022
• HR мениджмънт

Близо половин милион българи пътуват, за да работят в друго населено място

Близо половин милион българи работят в друго населено място, различно от това, в което живеят, показаха данни за всекидневната трудова миграция от "Преброяване 2021" на Националния статистически институт (НСИ). 

Информацията се събира единствено по време на преброяванията на населението, които се провеждат на всеки 10 години. Всекидневната миграция е наблюдавана изчерпателно за първи път при преброяването през 1975 г. При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневна трудова миграция, а като цяло местонамиране на работно място, включително за хората, които работят предимно от вкъщи, както и за тези без фиксирано работно място.

"В сравнение с данните от 2011 г. може да се каже, че населението е по-мобилно в своята трудова дейност. През 2021 г. 494 хиляди души работят в друго населено място, различно от това, в което живеят. През 2011 г. те са били малко над 400 хиляди души, като се има предвид, че тогава населението на страната беше и доста по-голямо", коментира за "Кариери" Атанас Атанасов, председател на НСИ (на снимката горе). 

През 1985 г. над 750 хиляди души са декларирали, че работят в друго населено място.

"Но може би това се е дължало на съществуването на някои огромни заводи, като Кремиковци, които са извън градовете и към които тогава с организиран транспорт хората са пътували на работа. Но сега вече информационните технологии предлагат много възможности. Пандемията ни научи да работим от вкъщи. 121 хиляди души се възползват от това. А има и 13 хиляди души, които пътуват и работят извън страната, въпреки че живеят обичайно тук", поясни Атанас Атанасов.

Най-интензивна е трудовата миграция на ежедневна база от малки към големи населени места, много видимо - от Перник към София. Обикновено пътуванията по работа са от село към град и от малък град към голям град.

"Към София пътуват не само от Перник, но и от цялата Софийска област. Те реално пътуват до друга област, за да отидат на работа. Най-висок е относителният дял на трудовите мигранти, пътуващи извън границите на областта, в която живеят, в областите Перник (77.2%) и София-област (61.8%), което може да се обясни с близостта на тези области до столицата. Това се наблюдава при населени места в близост до големите градове – Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и др.", коментира още председателят на НСИ.

Към 7 септември 2021 г. 121 235 лица, или 5.1% от отговорилите на въпроса са посочили, че работят предимно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 100 547 лица, или 4.2%. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които работят в същото населено място, в което живеят - 1 661 017 (69.5%). До населеното място, в което работят, пътуват 494 719 лица, или 20.7%. Заетите, които пътуват извън страната, са 13 086, или 0.5%.

 

Мъжете преобладават във всички групи с изключение на групата от лица, които работят в едно и също населено място. Най-висок е делът им при лицата, които работят без фиксирано работно място - 87.0%. Почти еднакъв брой мъже и жени са посочили, че работят предимно от вкъщи, съответно 50.3 и 49.7%.

Най-висок е делът на младите (15 - 29 навършени години) сред лицата, работещи предимно от вкъщи - 24.9%, следвани от лицата, пътуващи в друго населено място - 15.4%. Най-нисък е този дял при работещите без фиксирано работно място - 9.2% от посочилите този отговор.

Сред работещите предимно от вкъщи най-висок е делът на лицата на възраст 30 - 39 навършени години - 32.1%. При лицата, работещи без фиксирано работно място, преобладават тези на възраст 40 - 49 навършени години - 31.8%. 

Разпределението на заетите лица по степен на завършено образование и местонамиране на работното им място към 7 септември 2021 г. показва, че най-висок е делът на лицата с висше образование сред тези, които работят предимно от вкъщи - съответно 61.6% от мъжете и 71.6% от жените, посочили този отговор. Най-нисък е този дял при заетите мъже с висше образование без фиксирано работно място (21.4%) и мъжете, които пътуват до друго населено място, за да работят (24.2%). Най-висок е делът на лицата с основно образование сред мъжете и жените, които пътуват до друго населено място, за да работят - съответно 10.1 и 9.4%.

Сред заетите, определили своята етническа група, най-висок е делът на работещите от вкъщи при лицата, посочили „друга“ етническа група - 10.7%, а най-нисък - при самоопределилите се към ромската етническа група (1.9%). Най-често пътуват до друго населено място, за да работят, лицата от турската и ромската етническа група - съответно 36.4 и 29.9% от самоопределилите се към тези етноси.

 

Всеки трети (33.3%) от заетите в икономическа дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и почти всеки пети (18.0%) от заетите в икономическа дейност „Професионални дейности и научни изследвания“ е работил предимно от вкъщи към 7 септември 2021 година. 

Най-висок е делът на лицата без фиксирано работно място, заети в икономически дейности „Транспорт, складиране и пощи“ - 23.7%, и „Строителство“ - 10.5% от заетите в тези дейности.

Най-уседнали са лицата, заети в икономически дейности „Образование“ и „Финансови и застрахователни дейности“, сред които тези, които живеят и работят в едно и също населено място, са съответно 81.9 и 81.6%.

Повече от половината от лицата, заети в икономическа дейност „Добивна промишленост“ (54.1%), пътуват в друго населено място, за да работят.

Фиг. 6. Разпределение на заетите лица според местонамирането на работното им място по икономическа дейност към 7 септември 2021 г.

Към 7 септември 2021 г. най-висок е делът на лицата, работещи предимно от вкъщи, в областите София (столица) - 10.7%, Варна - 5.7%, и Бургас - 4.3% от заетите в съответната област.

Заетите без фиксирано работно място са относително равномерно разпределени на територията на страната и варират от 3.2% в област Перник до 6.6% в област Видин.

Най-нисък е относителният дял на заетите лица, които пътуват в друго населено място, за да работят, в областите София (столица) - 4.0%, Варна - 15.2%, и Русе - 15.8%. Най-голям е делът на трудовите мигранти в областите София - 45.3%, Перник - 44.9%, Пазарджик - 33.0%, и Кюстендил - 32.8%.

Фиг. 7. Разпределение на заетите лица според местонамирането на работното им място и областта им по местоживеене към 7 септември 2021 г.

Трудова миграция на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години

Към 7 септември 2021 г. 494 719 лица пътуват всекидневно или по-рядко от населеното място, в което живеят, до населеното място, в което работят. Всекидневните трудови мигранти представляват 18.6% от всички заети лица на възраст 15 и повече навършени години. От тях в селата живеят 262 238 души, или 53.0%, а в градовете - 232 481, или 47.0%, като преобладават мъжете - 56.9%, в сравнение с жените - 43.1% от всички трудови мигранти.

При определянето на двете крайни точки на трудовите пътувания от едно населено място до друго се формират четири основни направления на трудовата миграция: „от градовете - в градовете“, „от градовете - в селата“, „от селата - в градовете“ и „от селата - в селата“. За формирането на тези потоци основно влияние оказват икономическата ситуация в отделните населени места (наличието на работни места), демографската ситуация (наличието на население в трудоспособна възраст), географското положение, както и състоянието на транспортната мрежа.

Към 7 септември 2021 г. най-голям е потокът от трудови мигранти от селата към градовете - близо 220 хил. заети лица, или 44.6% от всички трудови мигранти. Втори по обхват е потокът между градовете - съответно 170 хил., или 34.4%. Потокът от градовете към селата съставлява 12.6% (63 хил.). Най-малко заети пътуват, за да работят, между селата - 42 хил. души, или 8.4% от всички пътуващи, за да работят. 

Фиг. 8. Структура на направленията на всекидневната трудова миграция

Разпределението на трудовите мигранти според честотата на пътуване показва, че преобладават лицата, които пътуват пет и повече пъти в седмицата - 409 хил., или 82.7%. Следват пътуващите от 2 до 4 пъти в седмицата - 55 хил. (11.0%), по-рядко от веднъж в седмицата - 16 хил. (3.2%), и пътуващите веднъж в седмицата - 15 хил., или 3.1% от всички трудови мигранти.

Най-използваният вид транспорт сред трудовите мигранти е „лек автомобил, ван (личен/служебен)“. По този начин се придвижват до работното си място 350 хил. души, или 70.8% от трудовите мигранти. На второ място се нареждат пътуващите с автобус (вкл. маршрутно такси) - 160 хил., или 32.4%. Значително по-малко предпочитан е железопътният транспорт - с влак пътуват 17 хил. лица, или 3.5% от трудовите мигранти. 

Наблюдават се различия в използвания транспорт при мъжете и жените трудови мигранти. Лекият автомобил е предпочитаното превозно средство от мъжете - 80.0%, докато при жените с автомобил пътуват 58.4%. С автобус се предвижват 45.6% от жените и 22.3% от мъжете. 

Трудова миграция между областите

Към 7 септември 2021 г. 357 696 души, или 72.3% от всички трудови мигранти пътуват до населени места на територията на областта, в която живеят. Преобладаващата част от тях (74.3%) работят в градовете, а останалите 25.7% - в селата на областта. 

Пътуващите до населени места извън границите на своята област са 137 023, или 27.7% от трудовите мигранти, като от тях 90.9% пътуват към градовете, а 9.1% - към селата на други области. 

Най-висок е относителният дял на трудовите мигранти, пътуващи извън границите на областта, в която живеят, в областите Перник (77.2%) и София (61.8%), което може да се обясни с близостта на тези области до столицата. Най-нисък е този дял в областите Пловдив - 8.9%, и Бургас - 9.6% от трудовите мигранти в областта.

Фиг. 9. Структура на трудова миграция по направления - в рамките на областта и извън областта по местоживеене, към 7 септември 2021 г.

Наблюдават се големи различия по отношение на интензитета на всекидневната трудова миграция по области. С най-висок коефициент на участие в трудовите пътувания е заетото население в област Перник - 449.0‰, или всяко второ заето лице в тази област пътува от населеното място, в което живее, до населеното място, в което работи. Интензитетът на всекидневните трудови пътувания е висок и в областите София (415.6‰), Кюстендил (327.5‰) и Враца (302.5‰).

В четири области на страната интензитетът на трудовите пътувания е по нисък от средния за страната (185.9‰) - това са областите Видин, Русе, Варна и София (столица). Сред тях с най-нисък коефициент на участие на заетите лица в трудовите пътувания е област София (столица) с едва 33.0‰.

Във всички останали области интензитетът на трудовата мобилност е над средния за страната и варира в границите между 194.5‰ за област Хасково и 295.5‰ за област Пазарджик.

Фиг. 10. Интензитет на трудовата миграция по области към 7 септември 2021 г.

Миграционното салдо е резултатът от съпоставянето на двата срещуположни потока на всекидневно напускащите областта и пристигащите в нея с цел работа. Различният размер на тези потоци формира положително или отрицателно миграционно салдо на заетите лица за различните области.

С най-голямо отрицателно салдо в резултат на ежедневната трудова миграция са областите София и Перник. Ежедневно броят на заетите лица намалява с 15 124 души за област София и 15 024 души за област Перник. 

С отрицателен баланс при ежедневното движение на трудовите ресурси са още 18 области. Стойностите на миграционното салдо при тях е в границите от -5 345 за област Пазарджик до -172 за област Велико Търново.

С положителен прираст са осем области. Най-голямо ежедневно нарастване на заетите се наблюдава в област София (столица) - 57 752 души, следват областите Пловдив - 5 378, Бургас - 3 404, и Варна - 2 977 заети лица.

Фиг. 11. Прираст на заетите лица в резултат на трудовата миграция от и към областите към 7 септември 2021 г.

Местонамиране на учебното заведение на учащите лица

Към 7 септември 2021 г. 21 522 лица, или 2.6% от отговорилите на въпроса, са посочили, че учат предимно от вкъщи. Най-висок е абсолютният брой и относителният дял на лицата, които учат в същото населено място, в което живеят - 610 621 (75.1%). Пътуват до населеното място, в което учат, 176 440 лица, или 21.7%. Учащите, които пътуват извън страната, са 4 242, или 0.5%.

Фиг. 12. Разпределение на учащите според местонамирането на учебното заведение към 7 септември 2021 г.

Сред най-малките учащи на възраст до 9 навършени години преобладават децата, които живеят и учат в едно и също населено място - 86.4%. Пътуват, за да учат, 12.8%, а предимно вкъщи учат 0.8% от децата в тази възрастова група.

Фиг. 13. Разпределение на учащите лица според местонамирането на учебното заведение  по възраст към 7 септември 2021 г.

Делът на пътуващите, за да учат, се увеличава с нарастването на възрастта. При децата от 10 до 19 навършени години е 21.7%, а при учащите на възраст 20 - 29 навършени години достига 43.4%.

Най-висок е делът на учещите предимно от вкъщи при лицата във възрастовите групи              20 - 29 и 30 и повече навършени години - съответно 12.5 и 12.3%.

Разпределението по етническа принадлежност показва, че самоопределилите се към турската етническа група по-често пътуват от населеното място, в което живеят, до други населени места, за да учат - 40.3%. Най-нисък е този дял при самоопределилите се към българската етническа група - 19.7%.

Фиг. 14. Разпределение на учащите по местонамиране на учебното заведение и етническа принадлежност към 7 септември 2021 г.

Мобилност на учащите лица

Към 7 септември 2021 г. 176 440 лица пътуват ежедневно или по-рядко от населеното място в което живеят, в друго населено място, в което учат. Мобилните учащи представляват 21.7% от всички учащи лица. В градовете живеят 59 621 души, или 33.8%, а в селата - 116 819, или 66.2% от учащите мигранти.

Интензитетът на пътуване при живеещите в селата е 600.9‰ при 96.4‰ за живеещите в градовете. Обезлюдяването на селата, затварянето на училища в малки населени места и ограничените възможности за продължаване на образованието са основните причини за по-високата честота на пътуванията сред населението, живеещо в селата.

Най-използваният вид транспорт сред мобилните учащи е „Автобус (вкл. маршрутно такси)“. По този начин се придвижват до учебното заведение 110 хил. души, или 72.5%. На второ място се нареждат пътуващите с „Лек автомобил, ван (личен/служебен)“ - 48 хил., или 31.3%. Значително по-малко предпочитан е железопътният транспорт - с влак пътуват 10 хил. лица, или 6.6% от учащите. 

Миграция на учащите между областите

Към 7 септември 2021 г. 122 360 души, или 69.3% от всички мобилни учащи пътуват до населени места на територията на областта, в която живеят. Преобладаващата част от тях (83.0%) учат в градовете, а останалите 17.0% - в селата на областта. 

Пътуващите до населени места извън границите на своята област са 54 080, или 30.7%, от тях 96.7% пътуват към градовете, а 3.3% - към селата на други области. 

Най-висок е относителният дял на учащите, които пътуват извън границите на областта, в която живеят, в областите Перник (57.6%) и София (53.7%). Най-нисък е този дял в областите Пловдив - 13.5%, и Велико Търново - 18.9% от пътуващите, за да учат в областта.

С най-висок коефициент на участие в пътуванията с цел образование е населението в областите Силистра - 423.3‰, и Разград - 422.5‰. Най-нисък е този показател в област София (столица) - 36.8‰.

Фиг. 15. Интензитет на пътуванията на учащите лица към 7 септември 2021 г.

 

Таблица 1. Местонамиране на работното място на заетите лица към 7 септември 2021 г.

 

Таблица 2. Трудови мигранти според направлението на миграцията по възраст и пол към 7 септември 2021 г.

 

Таблица 3. Местонамиране на учебното заведение на учащите към  7 септември 2021 г.

 

Таблица 4. Мобилни учащи според направлението на миграцията по възраст и пол към 7 септември 2021 г.