Създаване на най-малко 10 технологични училища поиска БАСКОМ
Създаване на минимум 10 технологични училища, инвестиции за STEM в Националния план за възстановяване и устойчивост и политика за привличане на кадри от чужбина чрез ускорено издаване на сини карти. Това поиска софтуерният бранш, за да реализира амбицията си в следващите 5 години да заеме първото място по приходи в българската икономика.
- още 34 000 таланти ще са необходими на софтуерните компании;
- 15 млрд. лв. са прогнозните приходи до 2026 г.;
- 3 млрд. лв. ще достигнат данъчните постъпления от сектора в 5-годишната прогноза на асоциацията.
"Осигуряването на таланти за индустрията е тотален приоритет" за Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), в чиито състав влизат над 150 организации. Близо 26% е очакваният ръст на софтуерния сектор през 2022 г.
„В момента се реализира огромна технологична трансформация, подобна на тази, която се случи в края на 90-те години, когато интернет стана достъпен за всички и преобрази световната икономика. През 2023 г. навлизането на изкуствения интелект ще се разгърне във всяка една сфера на икономическия живот по начин, който вече не е на хартия и в академичната сфера. Това ще трансформира икономиката така, че ще е много трудно да предвидим какво точно ще се случи, но знаем, че ще се случи много бързо. От БАСКОМ Барометъра е ясно, че софтуерният сектор всяка година расте с огромни проценти, а от догодина този ръст ще е още по-експоненциален. Но цялата българска икономика или ще настигне останалите държави, или ще изостане отчайващо“, предупреди Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.
Близо 3 млрд. лв. ще достигнат данъчните постъпления от софтуерния сектор в 5-годишната прогноза на БАСКОМ, която предвижда до 2026 година приходите на сектора да надхвърлят 15 млрд. лв., а нови 34 000 таланти ще са необходими на софтуерните компании. Не е ясно обаче откъде ще дойдат те.
„Ние трябва да добавяме по 5-6 хил. работни места всяка една година, а през 2026 г. те ще са 9 хил. само за софтуерния сектор, без да броим всички останали сектори, в които са необходими ИТ специалисти и софтуеристи, вкл. публичната администрация. Ако очакваме тези таланти да дойдат от университетите, това няма да се случи, тъй като от статистиката, която получаваме от Министерство на образованието и науката, най-оптимистичната прогноза е до 2800 човека годишно да завършват специалности, които са свързани със софтуерната индустрия. Въпреки, че има много частни инициативи и университети, които работят в тази посока, това не е консистентно решение“, отбеляза Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.
Именно достъпът до таланти е посочен от софтуерните компании като един от най-сериозните рискови фактори, които могат да се отразят негативно на възходящото им развитие. Процесите в националната и глобалната икономики, държавната политика, конкуренцията и последствията от пандемията са другите спирачки.
„Трябва да се съсредоточим върху условията за развитие на софтуерните компании, които вече са в България, привличането на кадри за сектора и как да преодолеем тази бездна между ИТ бранша, който е на световно ниво и българските малки и средни предприятия, които са на последни места по дигитализация. Това, че едни правят световни иновации, а други нямат дори интернет сайт, е сериозен проблем, по който трябва да работим. Ускоряване на процедурата за синя карта с цел привличане на таланти от трети държави със сигурност също е много важна, тъй като е най-краткосрочното решение на проблема с липсата на кадри за сектора. Но това трябва да се случва заедно с политиките по връщане на българи от чужбина и привличане на хора, които да оценят България като марка и като добро място за живеене, не просто за правене на кариера“, коментира Никола Стоянов, министър на икономиката и индустрията.
През 2022 година очакванията са софтуерният сектор да достигне 4,5% спрямо БВП на България, като за последните 10 години делът се е увеличил тройно. Резултатите са реализирани от 50 000 заети служители в сектора. Прогнозата е през 2022 година софтуерният бранш да внесе в бюджета 214 млн. лв. повече данъци и такси в сравнение с 2021 гoдина, когато секторът е допринесъл за националния бюджет с общо 1,055 млрд. лв. данъчни постъпления.
„Отделно към директните данъци трябва да добавим приноса в косвените данъци – потребления, ДДС, акцизи. Всички знаем, че софтуерният сектор е водеща сила в много други отрасли като недвижими имоти, туризъм, развлечения. Без нас тези сектори биха имали сериозен проблем в развитието си. В допълнение софтуерният сектор е един от малкото в българската икономика, който е изцяло на светло. Ние отдавна сме се разделили с българската мечта да крием данъци и това следва да е норма за всички, отбеляза Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на асоциацията.
25,9% е очакваният ръст на приходите на сектора, достигайки 7,34 млрд. лв. за приключващата 2022 г. За изминалата 2021 година ръстът е с 1,22 млрд. лв. по-висок спрямо предходната 2020 година, като за последните 10 години секторът е увеличил над 6 пъти оперативните си приходи. За 2021 година отново основният процент от приходите - над 80% - е от износ. Това сочат резултатите от тазгодишния БАСКОМ Барометър, който се издава ежегодно от 2009 година насам и проследява тенденциите в развитието на софтуерния сектор. Изследването включва данни от анализ, изготвен от CBN – Pannoff, Stoytcheff &Co и резултати от вътрешно проучване сред членовете на БАСКОМ, обхващащо 2021 година, прогнозни данни за 2022 година, както и прогнози с петгодишен хоризонт.